Тематичен / ден 268

Стар Завет

Еремия

3

1 Казват: Ако напусне някой жена си
и тя си отиде от него, и се омъжи за друг,
ще се върне ли той пак при нея?
Не би ли се осквернила съвсем земята?
А ти си блудствала с много любовници,
но при все това върни се при Мене – казва Господ.
2 Повдигни очите си към високите места
и виж къде не са блудствали с тебе.
По пътищата си седяла да ги чакаш,
както арабин в пустинята,
и си осквернила земята
с блудството си и със злодеянията си.
3 По тази причина дъждовете бяха задържани –
не валя пролетен дъжд;
но все пак ти имаше чело на блудница –
отказваше да се срамуваш.
4 Няма ли да викнеш отсега към Мене:
Отче мой, Ти си наставникът на младостта ми?
5 Ще държи ли Той гнева Си завинаги?
Ще го пази ли докрай?
Ето, така си говорила, но си вършила злодеяния, колкото си могла.

Отстъпницата Израил

6 Пак в дните на цар Йосия Господ ми рече: Видя ли ти какво стори отстъпницата, дъщерята Израилева? Тя ходеше на всяка висока планина и под всяко зелено дърво и блудстваше там. 7 И рекох: Като направи всичко това, тя ще се върне при Мене; но тя не се върна. И сестра ѝ, невярната Юда, видя това. 8 И видях, че, когато заради всички прелюбодейства на отстъпницата, дъщерята Израилева, Аз я напуснах и ѝ дадох разводно писмо, сестра ѝ, невярната Юда, пак не се уплаши, но отиде и тя да блудства. 9 И с невъздържаното си блудство тя оскверни земята, и прелюбодейства с камъните и дървата. 10 А при всичко това сестра ѝ, невярната Юда, не се върна при Мене с цялото си сърце, а с притворство – казва Господ. 11 И Господ ми рече: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от невярната Юда. 12 Иди и прогласи тези слова на север, като речеш:
Върни се, отстъпнице, дъще Израилева – казва Господ, –
и Аз няма да стоваря гнева Си върху тебе,
защото съм милостив – казва Господ, –
и не ще пазя гняв завинаги.
13 Само признай беззаконието си,
че си станала престъпница против Господа, своя Бог,
и безогледно си отивала при чужденците
под всяко зелено дърво,
и че не си послушала гласа Ми – казва Господ.
14 Върнете се, чада отстъпници – казва Господ, –
защото Аз съм ви съпруг;
и ще ви взема – един от град и двама от род,
и ще ви въведа в Сион;
15 и ще ви дам пастири по Моето сърце,
които ще ви пасат със знание и разум.
16 И в онези дни – казва Господ, –
когато се умножите и нараснете по земята,
няма вече да се говори: Ковчегът на завета Господен!
Нито ще им дойде той наум,
нито ще си спомнят за него, нито ще идват при него,
нито ще се прави това повече.
17 В онова време ще нарекат Ерусалим престол Господен;
и всички народи ще се съберат в него в Ерусалим, в името Господне.
И няма да ходят вече според упорството на злото си сърце.
18 В онези дни Юдовият дом ще ходи с Израилевия дом
и те ще дойдат заедно от северната страна
в земята, която дадох в наследство на бащите ви.
19 И казах: Как да те поставя сред чадата
и да ти дам желаната земя,
преславно наследство на много народи.
Още казах: Ти ще ме назовеш Отец мой
и няма да се отвърнеш от Мене.
20 Наистина, както жена изневерява на мъжа си,
така и вие Ми изневерихте,
доме Израилев – казва Господ.
21 По високите места се чува глас –
плачът и молбите на израиляните;
защото извратиха пътя си,
забравиха Господа, своя Бог.
22 Върнете се, чада отстъпници,
и Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви.
Ето, ние идем към Тебе,
защото Ти си Господ, нашият Бог.
23 Наистина, напразно е очакваното от хълмите
и от многото планини спасение;
наистина в Господа, нашия Бог, е спасението на Израил.
24 Защото онази мерзост поглъщаше труда на бащите ни още от младостта ни –
овцете им и воловете им,
синовете им и дъщерите им.
25 Да легнем в срама си
и да ни покрие нашият позор,
защото сме съгрешавали пред Господа, нашия Бог,
ние и бащите ни,
от младостта си чак до днес
и не сме слушали гласа на Господа, нашия Бог.
© Библейска лига - България

4

1 Ако се върнеш, Израилю –
казва Господ – ако се върнеш към Мене
и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми
и не се поклатиш,
2 и ако в истина, в справедливост и в правда
се закълнеш, казвайки: Заклевам се в живота на Господа! –
тогава народите ще се благославят в Него
и в Него ще се прославят.
3 Защото така казва Господ
на Юдовите и ерусалимските мъже:
Разорете целините си
и не сейте между тръни.
4 Обрежете се пред Господа
и отнемете краекожието на сърцата си,
мъже Юдови и жители ерусалимски,
за да не излезе яростта Ми като огън
и да не пламне, и да няма кой да я угаси
поради злото на делата ви.

Зло от север

5 Възвестете в Юда
и прогласете в Ерусалим:
Тръбете по земята,
извикайте високо и кажете:
Съберете се и нека влезем в укрепените градове.
6 Издигнете знаме към Сион,
бягайте, не се спирайте,
защото Аз ще докарам зло от север
и голяма погибел.
7 Лъвът излезе от гъсталака си
и изтребителят на народите тръгна –
излезе от мястото си, за да опустоши земята ти,
за да бъдат съсипвани градовете ти ида останат без жители.
8 Затова препашете се с вретища, плачете и ридайте;
защото пламенната ярост Господня не се отвърна от нас.
9 В оня ден – казва Господ, –
сърцето на царя ще примре
и сърцето на първенците,
ще се смутят свещениците
и пророците ще се ужасят.
10 Тогава рекох: О, Господи Еова!
Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Ерусалим,
като си казал: Мир ще имате, –
когато, напротив, мечът е опрял до душата ни.
11 В онова време ще рекат на този народ и на Ерусалим:
От високите места на пустинята духа горещ вятър
към дъщерята на Моя народ,
не за да вее, нито да очиства.
12 Да! Силен вятър ще дойде от тези места към Мене
и Аз сега ще произнеса присъди против тях.
13 Ето, като облак ще се издигне,
и колесниците му – като вихрушка,
конете му са по-леки от орлите.
Горко ни! Защото сме разорени.
14 Ерусалиме, измий сърцето си от зло,
за да се избавиш;
докога ще гнездят в тебе лошите ти помисли?
15 Защото глас се носи от Дан
и прогласява скръб от Ефремовата планина:
16 Обявете на народите,
прогласете на Ерусалим,
че идат обсадители от далечна страна
и надават вик против Юдовите градове.
17 Като полски пъдари са го обиколили отвсякъде,
защото се надигна срещу Мене – казва Господ.
18 Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това.
Това е плодът на твоето нечестие;
наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти.
19 Чреслата ми! Чреслата ми!
Боли ме в дълбините на сърцето ми,
сърцето ми стене в мене;
не мога да мълча,
защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.
20 Погибел върху погибел се прогласява,
защото цялата земя се опустошава.
Внезапно се раздраха шатрите ми
и завесите ми в един миг.
21 Докога ще гледам знаме
и ще слушам тръбен глас?
22 Защото Моят народ е безумен,
не Ме познава;
глупави чада са и нямат разум;
мъдри са да вършат зло,
но да вършат добро не умеят.
23 Погледнах земята и ето, тя беше пуста и празна;
погледнах небето – нямаше светлината му.
24 Погледнах към планините и ето, трепереха,
и всички хълми се тресяха.
25 Погледнах – и ето, нямаше човек
и всички небесни птици бяха избягали.
26Погледнах – и ето, плодородната страна бе пуста,
и всичките ѝ градове бяха съсипани
от присъствието на Господа
и от Неговия пламенен гняв.
27 Защото така казва Господ:
Цялата страна ще запустее,
но пълно изтребление няма да нанеса.
28 Затова земята ще жалее
и небето горе ще се помрачи,
защото Аз изговорих това, Аз го замислих
и не ще се разкая за това, нито ще отстъпя от него.
29От шума на конниците и на стрелците
всеки град ще побегне.
Ще отидат в гъсталаците
и ще се изкачат по скалите;
всеки град ще бъде изоставен
и не ще има човек да живее в тях.
30 А ти, опустошена какво ще направиш?
Ако и с червено да се облечеш,
ако и със златни накити да се украсиш,
ако и с много боя да изпишеш лицето си,
напразно ще се разкрасиш;
любовниците ти ще те презрат, ще искат живота ти.
31 Защото чух вик, сякаш жена ражда,
стон, сякаш ражда първородното си –
вика на Сионовата дъщеря,
която се задъхва, простира ръцете си
и казва: Горко ми сега!
Защото душата ми чезне поради убийците.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Солунци

2

Служението на Павел в Македония

1 Защото сами вие знаете, братя, че идването ни при вас не беше напразно; 2 но като бяхме по-напред пострадали и поругани във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба. 3 Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисти подбуди, нито лукавство; 4 но както сме били одобрени от Бога да ни повери делото на благовестието, така говорим, не за да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни. 5 Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел); 6 нито сме търсили слава от човеци, било от вас, било от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли), 7 но сме били благи сред вас като доилка, когато се грижи за чадата си. 8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили. 9 Защото вие, братя, помните нашия труд и усилие, как, работещи ден и нощ, за да не бъдем в тежест на нито един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие. 10 Вие сте свидетели, и Бог също, как свято, праведно и безукорно се държахме сред вас, вярващите, 11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – чадата си, 12 и ви заръчвахме да живеете достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.
13 Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите. 14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже и вие претърпяхте същото от своите сънародници, както и те от юдеите; 15 които и Господа Исуса, и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всичките човеци са противни, 16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълват мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

Желанието на Павел да види солунците

17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време (колкото за телесно присъствие, а не за сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви. 18 Защото поискахте да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но Сатана ни попречи. 19 Понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие? 20 Защото вие сте наша слава и радост.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи