Тематичен / ден 27

Стар Завет

Битие

47

1 И тъй, Йосиф влезе при Фараон и му извести: Баща ми и братята ми с дребния и едрия си добитък, и с всичко, което имат, дойдоха от Ханаанската земя, и ето, те са в Гошенската земя. 2 И взе петима от братята си, и ги представи на Фараон. 3 И Фараон рече на братята му: Какво е занятието ви? А те казаха на Фараон: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари. 4 Рекоха още на Фараон: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма паша за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Хананската земя; затова, молим ти се, нека живеят слугите ти в Гошенската земя. 5 И Фараон говори на Йосиф, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе; 6 Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гошенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък. 7 След това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на Фараон; и Яков благослови Фараон. 8 И Фараон рече на Яков: Колко са годините на живота ти? 9 И Яков каза на Фараон: Годините на странстването ми са сто и тридесет години; кратки и злочести са били годините на живота ми, и не достигнаха до годините на живота на бащите ми в дните на тяхното странстване. 10 И като благослови Фараон, Яков излезе от Фараоновото присъствие. 11 Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде собственост в Египетската земя, в най-добрата местност от земята, в Раамсеската земя, както бе заповядал Фараон. 12 И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според големината на челядите им.

Йосиф и гладът

13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се бе засилил, че Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глад. 14 И Йосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във Фараоновия дом. 15 И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Йосиф и казаха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни? 16 А Йосиф рече: Ако парите са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви. 17 И тъй, докарваха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък, и срещу осли; и така, през онази година той ги изхрани с хляб срещу всичкия им добитък.
18 И като се измина онази година, дойдоха при него и на следващата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и стадата добитък станаха на господаря ни; не остана друго пред господаря ни, освен телата ни и земята ни. 19 Защо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараон, и земята ни за него ще произвежда. Дай ни и семе, за да останем живи и да не умрем, и да не запустее земята. 20 И тъй, Йосиф закупи за Фараон цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова. 21 И той пресели населението в градовете, от единия край до другия край на египетските предели. 22 Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от Фараон дял и се прехранваха от дела, който Фараон им беше дал; затова не продадоха земята си. 23 Тогава Йосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараон; ето ви семе, засейте земята. 24 Затова, по време на жетва ще давате една пета част на Фараон; а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивята и за храна на вас и на домашните ви, и за храна на децата ви. 25 И те казаха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараон. 26 И Йосиф постави това за повеление в Египетската земя, както е и до днес – да се дава една пета част на Фараон; само земята на жреците, единствено тя, не стана Фараонова.
27 И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гошенската земя, където придобиваха имения, плодяха се и твърде се умножаваха.
28 И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че годините на Якововия живот станаха сто четиридесет и седем години. 29 А като наближи времето Израил да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, сложи ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, 30 но, когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал. 31 И рече Яков: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

21

Тържественото влизане в Ерусалим

1 И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, тогава Исус изпрати двама ученици и им каза: 2 Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги. 3 И ако някой ви рече нещо, кажете: На Господа трябват; и веднага ще ги изпрати. 4 А това стана, за да се сбъдне реченото от пророка, който казва:
5 „Речете на Сионовата дъщеря:
Ето, твоят Цар иде при тебе,
кротък, и възседнал на осел,
и на осле, рожба на ослица.“
6 И тъй, учениците отидоха и сториха, както им заръча Исус: 7 докараха ослицата и ослето и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях. 8 А по-голямата част от множеството постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и ги постилаха по пътя. 9 А множествата, които вървяха пред Него, и които Го следваха, викаха: Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господнето име! Осанна във висините! 10 И когато влезе в Ерусалим, целият град се раздвижи; и питаха: Кой е Този? 11 А народът отговаряше: Той е пророкът, Исус, Който е от Назарет Галилейски.

Исус в храма

12 И Исус влезе в [Божия] храм, изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на онези, които продаваха гълъбите, и каза им: 13 Писано е: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом“, а вие го правите разбойнически вертеп. 14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели. 15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори, и децата, които викаха в храма: Осанна на Давидовия Син!, възнегодуваха и му рекоха: 16 Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели:
„Из устата на младенците и сучещите
приготвил си хвала“?
17 И като ги остави, излезе вън от града до Витания, където и пренощува.

Изсъхналата смокиня

18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня. 19 И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече ѝ: Отсега нататък да няма плод от тебе довека. И смокинята изсъхна начаса. 20 И учениците, като видяха това, почудиха се и казаха: Как начаса изсъхна смокинята? 21 А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, но даже ако речете на този хълм: Вдигни се и хвърли се в морето, ще стане. 22 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
Властта на Исус поставена под въпрос

Властта на Исус поставена под въпрос

23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, докато поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тези неща? И кой Ти е дал тази власт? 24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако Ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тези неща. 25 Йоановото кръщение откъде беше? От небето ли, или от човеците? И те разискваха помежду си, казвайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте? 26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоан за пророк. 27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тези неща.

Притчата за двамата сина

28 Но как ви се вижда? Един човек имаше двама сина; и дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. 29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде. 30 Дойде и при другия, на когото каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господарю! Но не отиде. 31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казаха: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. 32 Защото Йоан дойде при вас да ви покаже пътя на правдата, а не му повярвахте; бирниците обаче и блудниците му повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте по-късно (след това), за да му повярвате.

Притчата за земеделците

33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде си. 34 И когато наближи времето на плодовете, изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му. 35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. 36 Пак изпрати други слуги, повече от първите; и на тях сториха същото. 37 Най-после изпрати при тях сина си, като казваше: Ще почетат сина ми. 38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. 39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. 40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци? 41 Казаха Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават навреме плодовете. 42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в Писанията:
„Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
Той стана глава на ъгъла;
от Господа е това,
и чудно е в нашите очи“?
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му. 44 И който падне върху този камък, ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне. 45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че говори за тях; 46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа, понеже Го считаше за пророк.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи