Тематичен / ден 274

Стар Завет

Еремия

17

1 Юдовият грях е записан с желязно длето с диамантен връх;
начертан е на плочата на сърцето им
и върху роговете на жертвениците им,
2 докато чадата им помнят жертвениците си и ашерите си
при зелените дървета по високите хълми.
3 Моята планина в полето,
имота ти и всичките ти съкровища ще предам на разграбване
заедно с високите ти места поради грях във всичките ти предели.
4 А ти, която си едвам оцеляла,
ще загубиш наследството, което ти дадох
и ще те накарам да робуваш на неприятелите си
в земя, която не познаваш;
защото запалихте огъня на гнева Ми,
който ще гори довека.
5 Така казва Господ:
Проклет да бъде онзи,
който се уповава на човек,
който прави плътта своя мишца
и чието сърце се отдалечава от Господа,
6 защото той ще бъде като изтравничето в пустинята –
няма да види, когато дойде доброто,
но ще обитава в сухите места на пустинята,
в солена и ненаселена земя.
7 Благословен да бъде онзи човек,
който се уповава на Господа
и чието упование е Господ,
8 защото той ще бъде като дърво, насадено при вода,
което разпростира корените си при потока,
и няма да се бои, когато настане пек,
но листата му ще се зеленеят,
и не ще има грижа в година на суша,
нито ще престане да дава плод.
9 Сърцето е измамливо повече от всичко
и е страшно болно. Кой може да го познае?
10 Аз, Господ, изпитвам сърцето,
опитвам вътрешностите,
за да въздам всекиму според постъпките му
и според плода на делата му.
11 Като яребицата, която събира пиленца, които не е измътила,
е онзи, който придобива много богатства с неправда;
в половината на дните му те ще го оставят
и в сетнините си той ще бъде безумен.
12 Славен, възвишен от самото начало престол,
е мястото на светилището ни.
13 Господи, надеждо Израилева,
всички, които Те оставят, ще се посрамят;
на тези, които отстъпят от Мене, имената им ще бъдат написани върху пръстта,
защото оставиха Господа – извора на живата вода.
14 Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен;
спаси ме и ще бъда спасен,
защото с Тебе аз се хваля.
15 Ето, те ми казват:
Къде е словото Господне? Нека дойде сега.
16 Но аз не побързах да се оттегля, за да не съм пастир и да не Те следвам;
нито пожелах скръбния ден;
Ти знаеш:
това, което е излязло из устните ми, беше явно пред Тебе.
17 Не бъди ужас за мене;
Ти си мое прибежище в злощастен ден.
18 Нека се посрамят онези, които ме гонят, а аз да не се посрамя;
нека се ужасяват те, а аз да не се ужася;
докарай върху тях злощастен ден
и сломи ги с двоен пролом.
Осветете съботата
19 Така ми рече Господ: Иди и застани при портата на синовете на народа си, през която влизат Юдовите царе и през която излизат; и при всички ерусалимски порти и кажи им: 20 Слушайте Господнето слово, Юдови царе и всички от Юда, и всички ерусалимски жители, които влизате през тези порти. 21 Така казва Господ: Внимавайте, пазете душите си и не носете товар в съботен ден, нито го внасяйте през ерусалимските порти; 22 нито изнасяйте товар от къщите си в съботен ден и не вършете никаква работа; но освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви. 23 Те обаче не послушаха, нито приклониха ухото си, но закоравиха врата си, за да не чуят и да не приемат наставление.
24 И тъй, ако Ме послушате внимателно – казва Господ, –
да не внасяте товар през портите на този град в съботен ден,
но да освещавате съботния ден
и да не вършите в него никаква работа,
25 тогава ще влизат през портите на този град
царе и князе, седящи на Давидовия престол,
возени на колесници и яздещи на коне –
те и първенците им,
Юдовите мъже и ерусалимските жители;
и този град ще се населява вечно.
26 И ще дойдат от Юдовите градове
и от ерусалимските околности,
от Вениаминовата земя и от полската,
и от планинската, и от юг,
носещи всеизгаряния и жертви,
и хлебни приноси, и ливан,
носещи още и благодарствени жертви в дома Господен.
27 Но ако не Ме послушате
да освещавате съботния ден
и да не носите товар, нито да влизате с такъв през ерусалимските порти в съботен ден,
тогава ще запаля огън в портите му,
който ще пояде ерусалимските палати
и няма да угасне.
© Библейска лига - България

18

В къщата на грънчаря

1 Словото, което дойде към Еремия от Господа: 2 Стани и слез в къщата на грънчаря и там ще те направя да чуеш словата Ми. 3 Тогава слязох в къщата на грънчаря; и ето – той работеше на колелото си. 4 И ако съдът, който правеше от глина, се развалеше в ръката на грънчаря, той го правеше на друг съд, както се виждаше угодно да го направи.
5 Тогава Господнето слово дойде към мене:
6 Доме Израилев, не мога ли да направя с вас
както този грънчар? – казва Господ. –
Ето, както е глината в ръката на грънчаря,
така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка.
7 Когато кажа за някой народ или за някое царство
че ще го изкореня, съсипя и погубя,
8 ако онзи народ, за който съм говорил,
се отвърне от злото си,
Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя.
9 А когато кажа за някой народ или за някое царство,
че ще го съградя и насадя,
10 ако извърши това, което е зло пред Мене,
като не слуша гласа Ми,
тогава ще се разкая за доброто,
с което съм казал, че ще го облагодетелствам.
11 И тъй, сега иди, говори на Юдовите мъже
и на ерусалимските жители, като речеш:
Така казва Господ:
Ето, Аз кроя зло против вас
и съставям план против вас;
върнете се всеки от лошия си път
и оправете постъпките си и делата си.
12 А те ще кажат: Напразно!
Защото според своите замисли ще ходим
и ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце.
13 Затова така казва Господ:
Попитайте сега между народите
кой е чул такива неща?
Израилевата девица извърши много ужасно нещо.
14 Ще изчезне ли ливанският сняг от стръмните скали?
Ще пресъхнат ли хладните води, които идат отдалеч?
15 А Моят народ Ме забрави;
те кадят на суетни идоли,
които ги накараха да се препъват в пътищата си, в старите пътеки,
за да ходят по обиколните пътеки на непрокаран път.
16 Да направят земята си за ужас и вечен присмех;
всеки, който мине през нея, ще се чуди и ще клати глава.
17 Ще ги разпръсна пред враговете им като източен вятър;
в деня на злощастието им ще им покажа гръб, а не лице.
18 Тогава рекоха:
Елате, нека скроим замисъл против Еремия,
защото не ще се изгуби закон от свещеник,
нито съвет от мъдрец,
нито слово от пророк.
Елате, да го поразим с език
и да не обръщаме внимание на ни едно от словата му.
19 Послушай ме, Господи,
и чуй гласа на онези, които се препират с мене.
20 Ще се въздаде ли зло за добро?
Защото изкопаха яма за душата ми.
Спомни си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях,
за да отвърна от тях Твоята ярост.
21 Затова предай чадата им на глад
и предай ги на силата на меча;
нека станат жените им бездетни и вдовици,
нека мъжете им бъдат поразени от смърт
и нека паднат младежите им от меч в бой.
22 Нека се чуе вопъл от къщите им,
когато докарат внезапно полкове върху тях,
защото изкопаха яма, за да ме хванат
и скриха примки за нозете ми.
23 А Ти, Господи, знаеш целия им замисъл против мене, за да ме убият.
Да не простиш беззаконието им,
нито да изличиш греха им пред лицето Си;
но да се съборят пред Тебе;
Ти подействай против тях, когато си гневен.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Евреи

3

Исус е по-велик от Мойсей

1 Затова, святи братя, участници в небесното звание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса; 2 Който бе верен на Онзи, Който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом. 3 Понеже Той се удостои със слава, по-голяма от Мойсеевата, както този, който е построил къщата е на по-голяма почит от самата къща. 4 Защото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е сътворил всичко, е Бог. 5 И Мойсей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да свидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно; 6 а Христос беше верен над Неговия дом като Син.
Неговият дом сме ние, ако удържим твърдо докрай в дързостта и надеждата, с която се хвалим.

Предупреждение срещу неверието

7 Затова, както казва Святият Дух:
„Днес, ако чуете гласа Му,
8 не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението,
както в деня на изкушението в пустинята,
9 където бащите ви Ме
изкусиха, изпитаха Ме,
и видяха делата Ми четиридесет години.
10 Затова възнегодувах против това поколение,
и рекох: Всякога се заблуждават в сърцата си,
те не са познали Моите пътища;
11 така се заклех в гнева Си:
Те няма да влязат в Моята почивка.“
12 Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; 13 но увещавайте се един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. 14 Защото ние участваме в Христа, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност; 15 докато се казва:
„Днес, ако чуете гласа Му,
не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението“.
16 Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли онези, които излязоха от Египет чрез Мойсей? 17 А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята? 18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни? 19 И тъй, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

35

1 Давидов псалом.
Бори се, Господи, с онези, които се борят с мене;
воювай против онези, които воюват против мене.
2 Вземи оръжие и щит,
и стани да ми помагаш.
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми;
кажи на душата ми: Аз съм избавител твой.
4 Нека се посрамят и се опозорят
онези, които искат да погубят живота ми;
нека се върнат назад и се смутят онези,
които ми мислят зло.
5 Нека бъдат като плява пред вятъра
и ангел Господен да ги гони.
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав
и ангел Господен да ги гони.
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап;
без причина изкопаха яма за душата ми.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел;
и мрежата, която е скрил, нека улови самия него;
той нека падне в същата погибел.
9 А моята душа ще се весели в Господа,
ще се радва в избавлението Му.
10 Всичките ми кости ще рекат:
Господи, кой е подобен на Тебе,
Който избавяш сиромаха от по-силния от него,
да, сиромаха и немощния от грабителя му?
11 Несправедливи свидетели въстават
и питат ме за неща, за които аз не зная нищо.
12 Въздават ми зло за добро,
за да бъде в оскъдност душата ми.
13 А аз, когато те боледуваха,
аз се обличах във вретище,
смирявах с пост душата си
и молитвата ми се връщаше в пазвата ми;
14 държах се като с приятел, като с мой брат,
ходех наведен и нажален, както кога жалее някой майка си.
15 Но когато се спънах в пътя си, те се зарадваха и се събраха,
побойници се събраха против мене – човеци, които аз не знаех;
късаха ме, без да престават.
16 Като нечистите смешници в пиршества
скърцаха на мене със зъби.
17 Господи, докога ще гледаш?
Избави душата ми от погубване,
живота ми от тия лъвове.
18 Аз ще Те славословя в голямо събрание,
ще Те хваля сред многочислени люде.
19 Да не тържествуват над мене
онези, които несправедливо враждуват против мене;
нито да намигват с очи
онези, които ме мразят без причина.
20 Защото не говорят за мир,
но измислят лъжливи думи против тихите на земята.
21 Да! Те отвориха широко срещу мене устата си;
казваха: О, хо-хо, очите ни видяха!
22 Ти си видял, Господи, да не премълчиш;
Господи, да не се отдалечиш от мене.
23 Стани и събуди се за съда ми,
за делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 Съди ме, Господи, Боже мой, според правдата Си
и да не тържествуват над мене.
25 Да не кажат в сърцето си:
Ето, желанието ни се изпълни;
нито да кажат: Погълнахме го.
26 Да се посрамят и опозорят заедно всички
онези, които се радват на злощастието ми;
да се облекат със срам и с позор
онези, които се големеят над мене.
27 Да възклицават и да се зарадват
онези, които са благосклонни към правото ми дело.
И винаги нека казват:
Да се възвеличи Господ,
Който желае благоденствие на слугата Си.
28 И езикът им ще разказва
Твоята правда
и Твоята хвала всеки ден.
© Библейска лига - България