Тематичен / ден 277

Стар Завет

Еремия

25

Седемдесет години робство

1 Словото, което дойде към Еремия за целия народ на Юда в четвъртата година на Юдовия цар Йоаким, Йосиевия син, която година бе и първа на вавилонския цар Навуходоносор, 2 което слово пророк Еремия изговори пред целия народ на Юда и всички ерусалимски жители:
3 От тринадесетата година на Юдовия цар Йосия, Амоновия син, чак до днес, през тези двадесет и три години, Господнето слово идваше към мене и аз ви говорех, като ставах рано и говорех, но вие не слушахте. 4 И Господ изпращаше до вас всичките Си слуги, пророците, като ставаше рано и ги пращаше, но вие не слушахте, нито приклонихте ухо да послушате. 5 Те казваха: Върнете се сега всеки от лошия си път и от злите си дела и населявайте земята, която Господ даде на вас и на бащите ви отвека и довека; 6 и не ходете след други богове, за да им служите и да им се кланяте, и не Ме разгневявайте с делата на ръцете си; и Аз няма да ви сторя зло. 7 Но вие не Ме послушахте – казва Господ – като Ме разгневявахте с делата на ръцете си за собственото си зло.
8 Затова – така казва Господ на силите – понеже не послушахте словата Ми, 9 ето, Аз ще изпратя и ще взема всички северни родове – казва Господ – също и слугата Ми Навуходоносор, вавилонския цар, и ще ги доведа против тази земя и против нейните жители, и против всички околни народи; ще ги обрека на изтребление и ще ги направя за ужас и за присмех, и ще ги обърна на вечна пустота. 10 При това ще направя да секне сред тях гласа на веселието и гласа на радостта, гласа на младоженеца и гласа на невестата, шума на мелницата и светенето на светилото. 11 И цялата тази земя ще бъде пуста и за почуда, и тези народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години. 12 А когато се свършат седемдесетте години, Аз ще накажа вавилонския цар и онзи народ за беззаконието им – казва Господ – също и Халдейската земя, която ще обърна във вечна пустота. 13 И ще докарам върху онази земя всички неща, които съм говорил против нея, всичко, което има писано в тази книга, което Еремия пророкува против всичките народи. 14 Защото много народи и велики царе ще поробят и тях; и Аз ще им въздам според делата им и според работата на ръцете им.

Чашата на Божията ярост

15 Защото така ми каза Господ, Израилевият Бог: Вземи от ръката ми тази чаша с виното на яростта Ми и напой от нея всички народи, до които те пращам. 16 И като пият, ще политат и обезумеят поради меча, който ще изпратя сред тях.
17 Тогава взех чашата от ръката на Господа и напоих всичките народи, при които ме беше изпратил Господ, а именно: 18 Ерусалим и Юдовите градове с царете им и първенците им, за да ги обърна в пустота и за да станат за ужас и присмех, и проклятие, както са днес; 19 Фараон, египетския цар, със слугите му, първенците му и целия му народ; 20 всички езически народи, всички царе на земята Уз, и всички царе на Филистимската земя – с Ашкелон, Газа, Акарон и останалите от Азот; 21 Едом, Моав и Амон; 22 и всички тирски царе, всички сидонски царе и царете на островите оттатък морето; 23 Дедан, Тема, Вуз и всички, които си стрижат издадените части на косата; 24 всичките арабски царе и всички царе на езическите народи, които населяват пустинята; 25 всички зимрийски царе, всички еламски царе и всички мидийски царе; 26 всички северни царе, близките и далечните, едни след други, и всички царства, които са по лицето на земята; а царят на Шешах ще пие след тях.
27 Затова ще им речеш – така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Пийте и се опийте, бълвайте, паднете и не ставайте повече поради меча, който ще изпратя сред вас.
28 И ако откажат да вземат чашата от ръката ти и да пият, тогава да им речеш: Така казва Господ на силите: Непременно ще пиете! 29 Защото, ето, Аз докарвам зло, като започвам от града, който се нарича по Моето име; и ще останете ли вие ненаказани? Няма да останете ненаказани, защото Аз ще призова меч върху всички земни жители – казва Господ на силите.
30 Затова пророкувай ти против тях всички тези неща, като им кажеш:
Господ ще прогърми свише
и ще издаде гласа Си от святото Си обиталище;
ще прогърми мощно против паството Си;
ще извика, като онези, които тъпчат грозде,
против всички жители на земята.
31 Екотът ще стигне до краищата на земята,
защото Господ има съд с народите;
Той ще се съди с всяка твар,
ще предаде нечестивите на меч – казва Господ.
32 Така казва Господ на силите:
Ето, зло ще излезе от народ към народ
и голям вихър ще се повдигне
от краищата на земята.
33 В оня ден убитите от Господа ще лежат
от единия край на земята до другия край на земята;
няма да бъдат оплакани,
нито прибрани, нито погребани;
ще бъдат за тор по повърхността на земята.
34 Ридайте, пастири, и стенете,
и вие, водачи на стадото, валяйте се в пръстта,
защото вече настана времето, за да бъдете заклани и разпръснати,
и ще паднете като отбран съд.
35 И пастирите не ще имат начин да избягат,
нито водачите на стадото – място за избавление.
36 Чува се глас на вопъл от пастирите
и ридание от водачите на стадото!
Защото Господ опустошава пасбището им.
37 И мирните кошари ще занемеят
от пламенния гняв на Господа.
38 Той е оставил убежището Си като лъв;
защото земята им стана пустиня
поради яростта на опустошителя
и поради яростния Му гняв.
© Библейска лига - България

26

Еремия заплашен със смърт

1 В началото на царуването на Юдовия цар Йоаким, Йосиевия син, дойде това слово от Господа:
2 Така казва Господ: Застани в двора на Господния дом и изговори на всички Юдови градове, които идват да се покланят в Господния дом, всички слова, които ти заповядвам да им говориш; не задържай ни една дума. 3 Може би ще послушат и всеки ще се върне от нечестивия си път, за да се разкая за злото, което възнамерявам да им сторя поради лошите им дела. 4 И да им речеш: Така казва Господ: Ако не Ме послушате и не ходите в закона Ми, който поставих пред вас, 5 и не слушате словата на слугите Ми, пророците, които изпращах при вас, като ставах рано и ги пращах, но вие не послушахте, 6 тогава ще направя този дом като Сило и ще направя този град за проклятие на всички народи по земята.
7 А свещениците, пророците и целият народ чуха Еремия да говори тези думи в Господния дом. 8 Но щом Еремия спря да говори на целия народ всичко, което Господ му бе заповядал да им каже, свещениците, пророците и целият народ го хванаха и казаха: Непременно ще умреш. 9 Защо пророкува в Господнето име, като рече: Този дом ще стане като Сило и този град ще запустее, та ще остане без жител? И целият народ се събра около Еремия в Господния дом. 10 И Юдовите първенци, като чуха това нещо, дойдоха от царския дворец в Господния дом и седнаха при входа на Новата порта на Господния дом. 11 Тогава свещениците и пророците говориха пред първенците и целия народ, казвайки: Този човек заслужава да бъде умъртвен, защото пророкува против този град, както чухте с ушите си.
12 Тогава Еремия говори на всички първенци и на целия народ, като рече: Господ ме изпрати да пророкувам против този дом и против този град всички слова, които чухте. 13 Затова сега оправете постъпките си и делата си и послушайте гласа на Господа, вашия Бог. И Господ ще се разкае за злото, което е изговорил против вас. 14 А за мене, ето, аз съм в ръката ви; направете с мене каквото ви се вижда за добро и угодно. 15 Но добре да знаете, че ако ме умъртвите, ще докарате невинна кръв върху себе си, върху този град и върху жителите му; защото наистина Господ ме прати при вас да говоря в ушите ви всички тези слова.
16 Тогава първенците и целият народ рекоха на свещениците и на пророците: Този човек не заслужава да бъде умъртвен, защото ни говори в името на Господа, нашия Бог. 17 Тогава някои от местните старейшини станаха и говориха пред събрания народ: 18 Михей моресетецът пророкуваше в дните на Юдовия цар Езекия, като се обърна към целия народ на Юда, казвайки: Така казва Господ на силите: Сион ще се изоре като нива, Ерусалим ще стане грамади от развалини, а хълмът на този дом – като планина. 19 Умъртвиха ли го Юдовият цар Езекия и цял Юда? Не се ли побоя той от Господа и не умилостиви ли Господа, та Господ се разкая за злото, което беше изрекъл против тях? Така можем да си навлечем голямо зло на своите души.
20 А имаше и друг човек, Урия, Семаевият син от Кириат-Еарим, който пророкуваше в Господнето име; и пророкуваше против този град и против тази страна със същите думи както и Еремия. 21 И когато цар Йоаким, всичките му силни мъже и всичките първенци чуха думите му, царят търсеше случай да го умъртви; а Урия, като чу, уплаши се, побягна и отиде в Египет. 22 А цар Йоаким прати мъже в Египет – Елнатан, Ахворовия син, и известни мъже с него в Египет, 23 и изведоха Урия от Египет и го доведоха при цар Йоаким, който го порази с меч и хвърли трупа му в гробищата на простолюдието. 24 Но ръката на Ахикам, Сафановия син, бе с Еремия, за да не го предадат в ръката на народа и да го убият.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Евреи

6

1 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа, и нека се стремим към зрялост, като не полагаме пак за основа покаянието от мъртви дела, вярата в Бога, 2 учението за кръщенията, за ръкополагането, за възкресението на мъртвите и за вечния съд. 3 И това ще направим, ако Бог позволи. 4 Защото онези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, 5 и са вкусили от доброто Божие слово и от великите дела на бъдещия век, 6 а са отпаднали, невъзможно е пак да бъдат обновени и доведени в покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват. 7 Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога; 8 но ако ражда тръни и репеи, тя е непотребна и близо до проклятие, и сетнината ѝ е да бъде изгорена.
9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се относно вас, любезни, за нещо по-добро, което води към спасението. 10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави вашето дело, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите. 11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай; 12 да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.

Сигурността на Божиите обещания

13 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
14 „Наистина ще те благословя премного,
и ще те умножа и преумножа“.
15 И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното. 16 Защото човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение, слага край на всеки спор между тях. 17 Затова Бог, като искаше да покаже по-ясно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменно, си послужи с клетва, 18 та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за предстоящата надежда; 19 която за душата ни е като здрава и непоклатима котва, и която прониква в това, което е зад завесата; 20 където Исус, като предтеча влезе за нас, и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

110

1 Давидов псалом.
Господ рече на моя Господ:
Седи отдясно Ми,
докато положа враговете Ти за Твое подножие.
2 Господ ще простре от Сион скиптъра на силата Ти;
владей всред враговете Си.
3 В деня, когато събереш силата Си
Твоите люде ще представят себе си доброволно, в свята премяна;
Твоите млади ще дойдат при Тебе като росата из утробата на зората.
4 Господ се закле (и не ще се разкае), като каза:
Ти си свещеник довека според чина Мелхиседеков.
5 Господ, стоящ отдясно Ти,
ще порази царе в деня на гнева Си.
6 Ще извърши съд над народите, ще напълни земята с трупове,
ще смаже главата на неприятелите по широкия свят.
7 Ще пие от потока край пътя;
затова ще вдигне глава високо.
© Библейска лига - България