Тематичен / ден 28

Стар Завет

Битие

48

Манасия и Ефрем

1 След това известиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него. 2 И известиха на Яков, казвайки: Ето, синът ти Йосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото. 3 И Яков каза на Йосиф: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза: 4 Ето, Аз ще те наплодя, ще те умножа, и множество народи ще произлязат от тебе; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за вечно притежание. 5 И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, мои са; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също както Рувим и Симеон. 6 А чадата, които родиш след тях, ще бъдат твои; а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя. 7 Когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, близо до Ефраат; и погребах я там край пътя за Ефраат, (който е Витлеем).
8 И като съгледа Йосифовите синове, Израил каза: Кои са тези? 9 А Йосиф каза на баща си: Това са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя. 10 А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И тъй, Йосиф ги приближи при него; и той ги целуна и прегърна. 11 И рече Израил на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти; но ето, Бог ми показа и потомството ти. 12 И Йосиф, като ги отведе от коленете му, поклони се с лице до земята. 13 После Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него. 14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-малкият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният). 15 И като благослови Йосиф, каза: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до този ден, 16 Ангелът, който ме откупи от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраам и Исаак; и нека се наплодят в множество по земята. 17 Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава; 18 и рече Йосиф на баща си: Не така, тате, защото ето първородния; възложи десницата си върху неговата глава. 19 Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и от него ще излезе народ; и той ще бъде велик; но по-малкият му брат ще бъде по-голям от него и от потомството му ще произлязат множество народи. 20 И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя и ще казва: Бог да те направи като Ефрем и като Манасия! Така той постави Ефрем пред Манасия.
21 След това Израил рече на Йосиф: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в отечеството ви. 22 Впрочем аз ти давам един дял повече, отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.
© Библейска лига - България

49

Яков благославя синовите си

1 Тогава Яков повика синовете си и каза: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в идещите дни:
2 Съберете се и слушайте, синове Яковови,
и послушайте Израил, баща си.
3 Рувиме, ти си ми първородният, мощта моя и първият плод на силата ми, върховен по достойнство, и върховен по сила.
4 Изврял си като вода;
не ще имаш превъзходството,
защото се качи на леглото на баща си,
на постелята ми и я оскверни.
5 Симеон и Леви са братя;
сечива насилствени са мечовете им.
6 В съвета им да не участваш, душе моя;
към събранието им да не се присъединиш, чест моя,
защото в гнева си убиха човеци,
и в упорството си прерязаха жилите на волове.
7 Проклет гневът им, защото беше свиреп,
и яростта им, защото бе жестока!
Ще ги разделя в Яков
и ще ги разпръсна в Израил.
8 Юдо, тебе ще похвалят братята ти;
ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти;
синовете на баща ти ще ти се кланят.
9 Млад лъв е Юда;
от лова, сине мой, си се завърнал;
легнал и разпрострял се е като лъв
и като лъвица;
кой ще го вдигне?
10 Не ще се отнеме скиптърът от Юда
и законодателят от чреслата му,
докато не дойде Примирителят,
и на Него ще се покоряват народите.
11 Като връзва за лозата ослето си
и за отбраната лоза – жребчето на ослицата си;
ще опере с вино дрехата си
и с кръв от грозде облеклото си;
12 очите му ще червенеят от вино,
и зъбите му ще белеят от мляко.
13 Завулон ще обитава край морския бряг
и ще бъде пристан на кораби;
и ще граничи със Сидон.
14 Исахар е як осел,
легнал сред кошарите;
15 и като видя, че мястото е добро за почивка,
и че земята е приятна,
подложи плещите си на товар
и стана слуга подчинен.
16 Дан ще съди людете си
като едно от Израилевите племена.
17 Дан ще бъде змия на пътя,
ехидна на пътеката,
която хапе петите на коня,
тъй че ездачът му пада назад.
18 Твоето спасение чаках, Господи.
19 Гад ще разбият разбойници;
но и той ще разбие петите им.
20 Хлябът на Асир ще бъде пребогат;
и той ще доставя царски сладкиши.
21 Нефталим е елен пуснат,
който говори угодни думи.
22 Йосиф е плодоносна вейка,
плодоносна вейка край извор;
клончетата ѝ се простират по стената.
23 Стрелците го огорчиха,
и стреляха по него, и преследваха го;
24 но лъкът му запази якостта си,
и мишците на ръцете му се укрепиха
чрез ръцете на Силния Бог Яковов,
(откъдето е Пастирът, Израилевият камък),
25 чрез Бога на баща ти, Който ще ти помага,
и чрез Всесилния, Който ще те благославя
с небесни благословения отгоре,
с благословения на бездната, която лежи отдолу,
с благословения на гърдите и на утробата.
26 Благословенията на баща ти превишаваха
благословенията на праотците ми
до високите върхове на вечните планини;
те ще бъдат на Йосифовата глава,
и на темето на превъзходния сред братята си.
27 Вениамин е вълк грабител;
заран ще пояжда лов,
а вечер ще дели корист.
28 Всички тези са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им, като ги благослови; всекиго, според благословението, което му се падаше, благослови го.

Смъртта на Яков

29 Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон, 30 в пещерата, която е в нивата Махпелах срещу Мамре в Ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хета Ефрон за собствена гробница. 31 Там погребаха Авраам и жена му Сара; там погребаха Исаак и жена му Ревека; и там погребах аз Лия. 32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетите. 33 А като свърши Яков поръчките към синовете си, изпъна нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

22

Притчата за сватбеното тържество

1 И Исус започна пак да им говори с притчи, като казваше: 2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си. 3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат. 4 Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; елате на сватба. 5 Но те пренебрегнаха поканата и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си; 6 а останалите хванаха слугите му, та безсрамно ги оскърбиха и ги убиха. 7 И царят се разгневи, изпрати войските си, та погуби онези убийци и изгори града им. 8 Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни. 9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба. 10 И тъй, онези слуги излязоха по пътищата, та събраха всички, колкото намериха – и зли, и добри; и сватбата се напълни с гости. 11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха. 12 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тука, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. 13 Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 14 Защото мнозина са призвани, а малцина избрани.

Плащането на данъци на кесаря

15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му. 16 И пращат при Него учениците си заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен и истински учиш в Божия път, и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците. 17 Кажи ни, Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на кесаря, или не? 18 А Исус разбра лукавството им и рече: Защо Ме изпитвате, лицемерци? 19 Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз. 20 Той им казва: Чий е този образ и надпис? 21 Казват Му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте кесаревото на кесаря, а Божието на Бога. 22 И като чуха това, те се зачудиха и оставяйки Го, си отидоха.

Жененето при възкресението

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го попитаха: 24 Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му нека се ожени за жена му и да въздигне потомък на брат си. 25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени, и умря; и като нямаше потомък, остави жена си на брат си; 26 също и вторият, и третият – до седмия. 27 А след всички умря и жената. 28 И тъй, във възкресението на кого от седемте ще бъде жена, защото те всички я имаха? 29 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете Писанията, нито Божията сила. 30 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето. 31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори, когато каза: 32 „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите. 33 И множеството, като чу това, чудеше се на учението Му.

Най-голямата заповед

34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: 36 Учителю, коя е голямата заповед в закона? 37 А Той му рече: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, от цялото си сърце, от цялата си душа и с целия си ум.“ 38 Това е голямата и първа заповед. 39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. 40 На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.

Чий Син е Христос?

41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита: 42 Какво мислите за Помазаника? Чий Син е? Казват Му: Давидов. 43 Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, казвайки:
44 „Рече Господ на моя Господ:
Седи отдясно Ми,
докато положа враговете Ти за Твое подножие“?
45 Ако Давид Го нарича Господ, как е негов Син? 46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи