Тематичен / ден 282

Стар Завет

Еремия

36

Йоаким изгаря свитъка на Еремия

1 В четвъртата година на Юдовия цар Йоаким, Йосиевия син, дойде това слово към Еремия от Господа:
2 Вземи си един свитък книга и напиши в него всичките слова, които ти говорих против Израил, против Юда и против всичките народи, от деня, когато започнах да ти говоря, от дните на Йосия, до днес. 3 Дано чуе Юдовият дом всичкото зло, което Аз мисля да им направя, тъй че да се върне всеки от лошия си път и Аз да простя беззаконието им и греха им.
4 Тогава Еремия повика Варух, Нириевия син; и Варух написа в свитъка книга от устата на Еремия всичките слова, които Господ му бе говорил. 5 И Еремия заповяда на Варух: Аз съм затворен; не мога да вляза в Господния дом; 6 затова влез ти и от свитъка, който написа от устата ми, прочети Господните слова в ушите на народа, в Господния дом, в ден на пост; прочети ги гласно пред всички от Юда, които идват от градовете си. 7 Може би ще принесат молба пред Господа и ще се върнат всеки от лошия си път; защото голям е гневът и яростта, които Господ е произнесъл против този народ.
8 И Варух, Нириевият син, стори всичко, което му заповяда пророк Еремия, като прочете от свитъка Господните слова в Господния дом. 9 И в петата година на Юдовия цар, Йоаким, Йосиевия син, в деветия месец, целият народ в Ерусалим и всички, които идваха в Ерусалим от Юдовите градове, прогласиха пост пред Господа. 10 Тогава Варух прочете гласно, пред целия народ, от свитъка Еремиевите слова в Господния дом, в стаята на Гемария, син на писаря Сафан, в горния двор, при входа на новата врата на Господния дом.
11 И когато Михей, синът на Гемария, Сафановия син, чу от свитъка всичките Господни слова, 12 слезе в царския дворец, в стаята на писаря; и, ето, всичките първенци седяха там – писарят Елисама, Делая, Семаевият син, Елнатан, Ахворовият син, Гемария, Сафановият син, Седекия, Ананиевият син, и всичките първенци. 13 Тогава Михей им извести всичките слова, които бе чул, когато Варух четеше свитъка гласно пред народа.
14 Затова, всичките първенци пратиха Йехуди, син на Натания, сина на Селемия, Хусиевия син, при Варух да му кажат: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел гласно пред народа, и ела. И тъй, Варух, Нириевият син, взе свитъка в ръката си и дойде при тях. 15 И казаха му: Я седни и ни го прочети на глас. И Варух го прочете гласно. 16 А като чуха всичките слова, спогледаха се с ужас и казаха на Варух: Непременно ще съобщим на царя всичко това. 17 И попитаха Варух: Кажи ни сега как си написал ти всички тези слова от устата му? 18 А Варух им отговори: Той ми диктуваше устно всички тези слова, а аз ги записвах с мастило в свитъка. 19 Тогава първенците казаха на Варух: Иди, скрий се, ти и Еремия; никой да не знае къде сте.
20 После влязоха при царя, (свитъка обаче оставиха в стаята на писаря Елисама,) и известиха гласно на царя всичко това. 21 И тъй, царят прати Йехуди да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писаря Елисама. И Йехуди го прочете гласно пред царя и пред всички първенци, които стояха около царя. 22 А царят седеше в зимния дворец, (като беше деветият месец,) и пред него имаше жарник с огън. 23 И когато Йехуди прочете три-четири колони, царят сряза свитъка с писарското ножче и хвърли го в огъня на жарника, докато изгоря целият свитък в огъня на жарника. 24 И не се разтрепераха, и не раздраха дрехите си, ни царят, ни един от слугите му, които чуха всички тези слова. 25 При това, когато Елнатан, Делая и Гемария ходатайстваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша. 26 И царят заповяда на сина си Ерамеил, на Серая, Азрииловия син, и на Селемия, Авдииловия син, да хванат писаря Варух и пророка Еремия; но Господ ги скри.
27 И след като изгори царят свитъка и словата, които Варух написа от Еремиевите уста, дойде Господнето слово към Еремия: 28 Вземи си друг свитък и напиши в него всичките предишни слова, които бяха в първия свитък, който Юдовият цар Йоаким изгори; 29 а на Юдовия цар Йоаким да кажеш: Така казва Господ: Ти изгори този свитък и попита: Защо си написал в него, че вавилонският цар ще дойде и ще разори тази земя, и ще изтреби по нея люде и добитък? 30 Затова, така казва Господ за Юдовия цар Йоаким: Не ще има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен, денем на пясъка, а нощем на сланата. 31 Аз ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на ерусалимските жители и на Юдовите мъже всичкото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха.
32 И тъй, Еремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, Нириевия син, който написа в него от устата на Еремия всичките слова от книгата, която Юдовият цар Йоаким беше изгорил в огъня; а към тях се прибавиха и още много подобни слова.
© Библейска лига - България

37

Еремия в затвора

1 А вместо Йехония, Йоакимовия син, се възцари цар Седекия, Йосиевият син, когото вавилонският цар Навуходоносор постави цар в Юдовата земя. 2 Но ни той, ни слугите му, ни жителите на земята, послушаха думите, които Господ говори чрез пророк Еремия.
3 И цар Седекия изпрати Еухал, Селемиевия син, и Софония, сина на свещеника Маасия, при пророк Еремия да рекат: Моля, помоли се за нас на Господа, нашия Бог. 4 Защото Еремия още влизаше и излизаше сред народа, понеже не бяха го сложили в тъмница. 5 И Фараоновата войска излезе от Египет; и когато халдейците, които обсаждаха Ерусалим, чуха това известие за тях, оттеглиха се от Ерусалим.
6 Тогава дойде Господнето слово към пророк Еремия: 7 Така казва Господ, Израилевият Бог: По този начин да говорите на Юдовия цар, който ви прати при Мене да се допитате до Мене: Ето, Фараоновата войска, която излезе да ви помага, ще се върне в земята си Египет. 8 И халдейците пак ще дойдат и ще воюват против този град, ще го превземат и ще го изгорят с огън. 9 Така казва Господ: Недейте се мами да казвате: Халдейците ще се оттеглят от нас; понеже те няма да се оттеглят. 10 Защото даже ако поразите цялата войска на халдейците, които воюват против вас, и оцелеят от тях само някои ранени, пак те ще станат всеки от шатъра си и ще изгорят този град с огън.
11 И когато войската на халдейците се оттегли от Ерусалим поради страха от Фараоновата войска, 12 тогава Еремия излезе от Ерусалим, за да отиде във Вениаминовата земя, и да вземе там дела си заедно с другите люде. 13 И когато той бе при Вениаминовата порта, там се намираше началникът на стражата, чието име бе Ирия, син на Селемия, Ананиевия син; и той хвана пророк Еремия и рече: Ти бягаш при халдейците. 14 А Еремия рече: Лъжа е; аз не бягам при халдейците. Но Ирия не го послуша, а хвана Еремия и го заведе при първенците. 15 И първенците се разгневиха на Еремия, та го биха и хвърлиха го в тъмница в къщата на писаря Йонатан; защото нея бяха направили на тъмница.
16 След като Еремия бе хвърлен в подземната тъмница и в избите, и седя там много дни, 17 тогава цар Седекия прати да го доведат; и царят го попита скришно в двореца си: Има ли слово от Господа? А Еремия рече: Има. Каза още: Ти ще бъдеш предаден в ръката на вавилонския цар. 18 При това, Еремия рече на цар Седекия: Какво съм съгрешил пред тебе или пред слугите ти, или пред този народ, та ме хвърлиха в тъмница? 19 Къде са сега вашите пророци, които пророкуваха, казвайки: Вавилонският цар няма да дойде против вас и против тази земя? 20 Затова, слушай сега, моля, господарю мой, царю; нека бъде приета, моля, молбата ми пред тебе; не ме връщай в къщата на писаря Йонатан, за да не умра там. 21 Тогава цар Седекия заповяда да предадат Еремия в двора на стражата, и даваха му всеки ден по един къс хляб от улицата на хлебарите, докато не се свърши всичкият хляб в града. И така Еремия остана в двора на стражата.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Евреи

11

Чрез вяра

1 А вярата е даване на твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеде ност в неща, които не се виждат. 2 Защото поради нея за старовременните добре се свидетелстваше.
3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.
4 С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тази вяра той и след смъртта си още говори.
5 Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намери, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога. 6А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек; защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.
7 С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждат, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си. Чрез тазивяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
8 С вяра Авраам послуша, когато бе призован да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае къде отива. 9 С вяра се засели в обещаната земя, като в чужда, и живя в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. 10 Защото очакваше града, който има вечни основи, чийто архитект и строител е Бог.
11 С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже счете за верен Онзи, Който се бе обещал. 12 Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.
13 Всички тези умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията, но ги видяха и приветстваха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята. 14 А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество; 15 и ако наистина са имали на ум онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат. 16 Но сега желаят едно по-добро отечество, тоест небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарича техен Бог, защото им е приготвил град.
17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да, този, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син, 18 този, комуто беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство“; 19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите – откъдето и го получи обратно като предобраз на възкресението.
20 С вяра Исаак благослови Яков и Исав даже относно бъдещите неща.
21 С вяра Яков, на умиране, благослови всеки от Йосифовите синове и се поклони на Бога, подпирайки се върху края на тоягата си.
22 С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израиляните от Египет и даде поръчка за костите си.
23 С вяра, когато се роди Мойсей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед.
24 С вяра Мойсей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря 25 и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, 26 като разсъди, че укорът за Помазаника е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше към бъдещата награда. 27 С вяра напусна Египет, без да се бои от царевия гняв; защото издържа като един, който виждаше Невидимия. 28 С вяра установи Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните.
29 С вяра израиляните минаха през Червено море като по суша, което се опитаха и египтяните, и се издавиха.
30 Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.
31 С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.
32 И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гидеон, Варак, Самсон и Ефтай, за Давид, още и Самуил, и пророците; 33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, 34 угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, от слаби ставаха силни, ставаха храбри в битка, обръщаха в бяг чужди войски. 35 Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. 36 Други пък изпитваха подигравки и бичувания, а още и окови и тъмници; 37 с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с меч, скитаха се в овчи и в кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания; 38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. 39 Но всички тези, ако и да сполучиха да се свидетелства добре за тях поради вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, 40 защото Бог бе промислил за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи