Тематичен / ден 283

Стар Завет

Еремия

38

Еремия хвърлен в яма

1 А Сефатия, Матановият син, Годолия, Пасхоровият син, Юхал, Селемиевият син, и Пасхор, Малхиевият син, чуха словата, които Еремия говореше на целия народ, като казваше: 2 Така казва Господ: Който остане в този град, ще умре от меч, от глад и от мор; но който излезе при халдейците, ще остане жив; животът му ще му бъде за плячка и ще живее; 3 и така казва Господ: Този град ще бъде предаден в ръката на войската на вавилонския цар и той ще го превземе. 4 Тогава тези първенци казаха на царя: Нека бъде умъртвен, молим, този човек; защото омаломощава ръцете на воините, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи; защото този човек не иска доброто на този народ, а злото. 5 И цар Седекия каза: Ето, в ръката ви е; защото не е царят, който може да направи нещо против вас. 6 Тогава взеха Еремия и го хвърлиха в ямата на царевия син Малхия, която бе в двора на стражата; и спуснаха Еремия с въжета. И в ямата нямаше вода, а тиня; и Еремия затъна в тинята.
7 А когато етиопецът Ебед-Мелех, един от скопците, който беше в царския дворец, чу, че спуснали Еремия в ямата, (като седеше царят тогава при Вениаминовата порта,) 8 Ебед-Мелех излезе от царския дворец и каза на царя: 9 Господарю мой, царю, тези човеци сториха зло във всичко, което направиха на пророк Еремия, когото хвърлиха в ямата; той и без друго ще умре от глад там, където е, защото няма вече хляб в града. 10 Тогава царят заповяда на етиопеца Ебед-Мелех: Вземи от тук тридесет човека със себе си и извади пророк Еремия от ямата, преди да умре. 11 И тъй, Ебед-Мелех взе човеците със себе си, и, като влезе в царския дворец, под съкровищницата, взе от там вехти дрипи и вехти парцали, които спусна с въжета в ямата при Еремия. 12 И етиопецът Ебед-Мелех каза на Еремия: Сложи сега тия вехти дрипи и парцали под мишниците си, под въжетата. И Еремия стори така. 13 И тъй, като изтеглиха Еремия с въжетата, извадиха го от ямата; и Еремия остана в двора на стражата.

Седекия отново се допитва до Еремия

14 Тогава цар Седекия прати да доведат пророк Еремия при него в третия вход, който е в Господния дом; и царят рече на Еремия: Ще те попитам едно нещо; не крий нищо от мене. 15 А Еремия рече на Седекия: Ако ти го открия, не ще ли ме предадеш на смърт? И ако те съветвам, ти не ще ме послушаш. 16 Затова цар Седекия се закле скришно на Еремия, казвайки: Заклевам ти се с живота на Господа, който е създал душите ни, че няма да те предам на смърт, нито ще те предам в ръката на тия човеци, които искат живота ти. 17 Тогава Еремия рече на Седекия: Така казва Господ Бог на силите, Израилевият Бог: Ако излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава ще се опази животът ти и този град няма да се изгори с огън; а и ти ще останеш жив, и домът ти. 18 Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръката на халдейците, които ще го изгорят с огън; и ти няма да избягаш от ръката им. 19 И цар Седекия рече на Еремия: Аз се боя от юдеите, които прибягнаха при халдейците, да не би да ме предадат в ръката им, и те да се поругаят с мене. 20 И рече Еремия: Няма да те предадат. Послушай моля, Господния глас за това, което ти говоря; така ще ти бъде добре и животът ти ще се опази. 21 Но ако откажеш да излезеш, ето словото, което Господ ми откри: 22 Ето, всичките жени, които са останали в двореца на Юдовия цар, ще бъдат изведени при първенците на вавилонския цар; и тези жени ще ти кажат: Твоите приятели те насъскаха и ти надделяха; а сега, когато нозете ти затънаха в тинята, се оттеглиха назад. 23 И всичките ти жени и чадата ти ще бъдат изведени при халдейците; и ти няма да избягаш от ръката им, но ще бъдеш хванат от ръката на вавилонския цар, и ще станеш причина да се изгори този град с огън. 24 Тогава Седекия каза на Еремия: Никой да не научи за тоя разговор и ти няма да умреш. 25 Но ако чуят първенците, че съм говорил с тебе, и като дойдат при тебе, ти кажат: Кажи ни сега какво говори ти на царя; не го скривай от нас и няма да те умъртвим; кажи ни и какво ти каза царят на тебе, 26 тогава да им кажеш: Аз представих молбата си пред царя да не ме връща в къщата на Йонатан, за да не умра там.
27 Тогава всичките първенци дойдоха при Еремия и го попитаха; и той им отговори според думите, които царят му беше заповядал. И тъй, те престанаха да го разпитват; защото това нещо не се узна. 28 И така, Еремия остана в двора на стражата до деня, когато бе превзет Ерусалим.
© Библейска лига - България

39

Поражението на Ерусалим

1 В деветата година на Юдовия цар Седекия, в десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор дойде с цялата си войска против Ерусалим и го обсади; 2 а в единадесетата година на Седекия, в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, се отвори проломът в градската стена. 3 И всичките първенци на вавилонския цар – Нергал-Саресер, Самгар-Нево, началникът на скопците Сарсеким, началникът на мъдреците Нергал-Саресер, и всичките други първенци на вавилонския цар – влязоха и седнаха при средната порта.
4 А Юдовият цар Седекия и всичките военни мъже, когато ги видяха, побягнаха и през нощта излязоха от града през царската градина, през портата, която е между двете стени; и тръгнаха по пътя към полето. 5 А войската на халдейците се втурна да ги преследва; и настигнаха Седекия в Ерихонските полета; и като го хванаха, заведоха го при вавилонския цар Навуходоносор в Ривла, в земята Хамат, където той издаде присъда за него. 6 Тогава вавилонският цар закла синовете на Седекия в Ривла пред очите му; вавилонският цар закла и всичките Юдови благородници. 7 При това избоде очите на Седекия и го върза в окови, за да го заведе във Вавилон. 8 А халдейците изгориха с огън царския дворец и къщите на народа, и събориха ерусалимските стени.
9 Тогава началникът на телохранителите Навузарадан закара пленници във Вавилон оцелелите от народа, които останаха в града, бежанците, прибегнали при него, и другия останал народ. 10 А по-бедните от народа, които нямаха нищо, началникът на телохранителите Навузарадан остави в Юдовата земя, като им даде още тогава лозя и ниви.
11 А вавилонският цар Навуходоносор заръча на началника на телохранителите Навузарадан относно Еремия, като рече: 12 Вземи го и имай грижа за него, и да не му сториш никакво зло, но каквото ти рече, това да му направиш. 13 И тъй, началникът на телохранителите Навузарадан и началникът на скопците Навусазван, началникът на мъдреците Нергал-Саресер, и всичките по-главни служители на вавилонския цар 14 пратиха да вземат Еремия от двора на стражата и го предадоха на Годолия, сина на Ахикама, Сафановия син, за да го отведе у дома си; така той живееше сред народа.
15 А Господнето слово беше дошло към Еремия, когато бе затворен в двора на стражата: 16Иди, говори на етиопеца Ебед-Мелех, като речеш:
Така казва Господ на силите,
Израилевият Бог:
Ето, Аз ще направя да се сбъднат Моите слова върху този град
за зло, а не за добро;
и те ще се изпълнят пред тебе в онзи ден.
17 Но тебе ще избавя в онзи ден – казва Господ, –
и не ще бъдеш предаден в ръката на човеците,
от чието лице се боиш,
18 защото ще те избавя;
и няма да паднеш от меч,
но животът ти ще ти бъде за плячка,
понеже си се уповавал на Мене – казва Господ.
© Библейска лига - България

40

Еремия освободен

1 Словото, което дойде към Еремия от Господа, след като началникът на телохранителите Навузарадан го беше пуснал от Рама, когато го бе взел вързан с вериги сред всички пленени от Ерусалим и Юда, които бяха откарани в плен във Вавилон.
2 И началникът на телохранителите хвана Еремия, и му каза: Господ, твоят Бог, изрече тези злини против това място. 3 Господ ги докара и извърши каквото рече: Понеже вие съгрешихте срещу Господа и не послушахте гласа Му, затова се случи това нещо. 4 А сега, ето, отвързвам те от веригите, които са на ръцете ти. Ако ти се вижда добре да дойдеш с мене във Вавилон, ела, аз ще имам грижа за тебе; но ако ти се вижда зле да дойдеш с мене във Вавилон, не идвай; ето, цялата страна е пред тебе; където ти се вижда добро и угодно да идеш, там иди. 5 А като се бавеше Еремия да отговори, Навузарадан му рече: Тогава върни се при Годолия, сина на Ахикам, Сафановия син, когото вавилонският цар постави управител над Юдовите градове, и живей с него сред народа. Или иди, където ти се вижда угодно да идеш. И тъй, началникът на телохранителите му даде храна и подарък и го пусна. 6 Тогава Еремия отиде при Годолия, Ахикамовия син, в Масфа, и живя при него сред народа, който бе останал в страната.

Убийството на Годолия

7 А всички военачалници, които бяха на полето, те и воините им, като чуха, че вавилонският цар е поставил Годолия, Ахикамовия син, над страната и му е поверил мъже, жени и деца от по-сиромасите на страната, от онези, които не бяха закарани в плен във Вавилон, 8 дойдоха при Годолия в Масфа, а именно Исмаил, Натаниевият син, Йоанан и Йонатан, Кариевите синове, Серая, Тануметовият син, синовете на нетофатеца Офи, и Езания – синът на един маахатец, те и техните воини. 9 И Годолия, синът на Ахикам, Сафановия син, се закле на тях и на мъжете им, като рече: Не бойте се да слугувате на халдейците; живейте в страната и слугувайте на вавилонския цар, и ще ви бъде добре. 10 А аз, ето, ще се заселя в Масфа, за да ви представлявам пред халдейците, които ще идват при нас; а вие съберете вино, летни плодове и дървено масло и ги сложете в съдовете си, та се заселете в градовете си, които сте завзели.
11 Също и всички юдеи, които бяха в Моав, сред амонците и Едом, и във всички други страни, когато чуха, че вавилонският цар оставил част от юдеите и поставил над тях Годолия, сина на Ахикам, Сафановия син, 12 тогава всички юдеи се върнаха от всички места, където бяха закарани, и дойдоха при Годолия в Масфа, в Юдовата земя, където събраха твърде много вино и летни плодове.
13 И Йоанан, Кариевият син, и всички военачалници, които бяха в полето, дойдоха в Масфа при Годолия и му казаха: 14 Знаеш ли, че царят на амонците Баалис е пратил Исмаил, Натаниевия син, да те убие? Но Годолия, Ахикамовият син, не им повярва. 15 Тогава Йоанан, Кариевият син, говори скришно на Годолия в Масфа, казвайки: Нека отида сега и да убия Исмаил, Натаниевия син; и никой няма да научи за това. Защо да ти отнеме живота и така всички събрани около тебе юдеи да се разпръснат, а останалите от Юда да загинат? 16 Но Годолия, Ахикамовият син, рече на Йоанан, Кариевия син: Не прави това нещо, защото това, което казваш за Исмаил, е лъжа.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Евреи

12

Бог възпитава Своите синове

1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни оплита, и нека, устоявайки, изминем предстоящото ни поприще, 2 като гледаме на Исуса, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Му радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. 3 Защото размислете за Този, Който издържа такова противопоставяне срещу Себе Си от грешните, за да не ви дотегне и да не ви обхване малодушие. 4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха. 5 И забравили сте съвета, който ви увещава като синове:
„Сине мой, не презирай
наказанието от Господа,
нито отпадай духом, когато те изобличава Той;
6 защото Господ наказва онзи, когото люби,
и бие всеки син, когото приема“.
7 Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не наказва? 8 Но ако не ви наказват, както наказват всички останали, тогава сте незаконородени, а не синове. 9 Освен това, имали сме земни бащи, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не ще ли още повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем? 10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да участваме в Неговата святост. 11 Никое наказание не изглежда навремето да е за радост, а за скръб; но после принася правда като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него. 12 Затова, „укрепете немощните ръце и отслабналите колена“, 13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, а напротив, да се изцели.

Предупреждения срещу отхвърлянето на Бога

14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа. 15 И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава и мнозинството да се зарази от него; 16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си; 17 понеже знаете, че даже когато искаше по-късно да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за покаяние.
18 Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина, мрак и буря, 19 нито до тръбен звук и изричащ думи глас, такъв, че онези, които го чуха, се примолиха да не им се говори вече и дума; 20 (защото не можеха да изтърпят онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни“; 21 и толкова страшна беше гледката, че Мойсей каза: „Много съм уплашен и разтреперан“); 22 но вие пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, 23 при събора и църквата на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, 24 при Исуса, Посредник на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от Авеловата. 25 Внимавайте да не презрете Този, Който говори; защото, ако онези не избегнаха наказанието, като презряха Този, Който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата! 26 Чийто глас разтърси тогава земята; а Който сега обеща, казвайки: „Още веднъж аз ще разтърся не само земята, но и небето“. 27 А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които се клатят като направени неща, за да останат тези, които не се клатят. 28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим угодно на Бога с благоговение и страхопочитание; 29 защото нашият Бог е огън, който пояжда.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи