Тематичен / ден 288

Стар Завет

Еремия

52

Поражението на Ерусалим

1 Седекия бе двадесет и една годишен на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна. 2 Той върши зло пред Господа, точно както беше правил Йоаким. 3 Защото заради гнева на Господа, който пламна против Ерусалим и Юда, докато Той ги отхвърли от лицето Си, стана така, че Седекия въстана против вавилонския цар.
4 И тъй, през деветата година наСедекиевото царуване, на десетия ден от десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор дойде – той и цялата му войска – против Ерусалим, и като разположиха стана си против него, издигнаха укрепления навсякъде наоколо; 5 и градът остана под обсада до единадесетата година на цар Седекия. 6 А в четвъртия месец на деветия ден от месеца, гладът в града стана толкова жесток, че за народа нямаше хляб. 7 Тогава се отвори пролом в градската стена и всички военни мъже побягнаха, като излязоха от града през нощта през портата между двете стени, близо до царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и избягаха към полето. 8 Но халдейската войска последва цар Седекия и го стигна в Ерихонските полета, и цялата му войска се разбяга от него. 9 И хванаха царя, та го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Хамат, където той издаде присъда за него: 10 И вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всички Юдови началници. 11 Тогава избоде очите на Седекия и като го окова в медни окови, го заведе във Вавилон и го хвърли в тъмница, където остана до деня на смъртта си.
12 А в петия месец на десетия ден от месеца, през деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, в Ерусалим дойде началникът на телохранителите Навузарадан – служител на вавилонския цар, 13 и изгори Господния дом и царския дворец, и всички къщи в Ерусалим – всяка голяма къща изгори с огън. 14 И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори всички стени около Ерусалим.
15 Тогава началникът на телохранителите Навузарадан заведе в плен някои от по-сиромасите от народа и оцелелите от народа, които бяха останали в града и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, и останалото множество.
16 Обаче началникът на телохранителите Навузарадан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци. 17 А медните стълбове, които бяха в Господния дом, подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците поломиха и пренесоха всичката мед във Вавилон; 18 отнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, тамянниците и всички медни прибори, с които се извършваше службата. 19 Началникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите – всичко, каквото беше златно и сребърно. 20 Медта от двата стълба, морето и дванадесетте медни телета, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за Господния дом, не можеше да се претегли. 21 Всеки от тези стълбове беше с височина осемдесет лакти и окръжността му се измерваше с връв от двадесет лакти, беше кух и с дебелина четири пръста. 22 И меден капител имаше върху него; и височината на капитела беше пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Другият стълб с неговите нарове беше също такъв. 23 Имаше деветдесет и шест нара на четирите страни; всички нарове върху мрежата наоколо бяха сто.
24 Началникът на телохранителите отведе също и първосвещеника Серая, и втория свещеник Софония, и тримата вратари; 25 и от града взе един скопец, който беше надзирател на войниците, и седем мъже от имащите достъп при царя, които се намериха в града, и на военачалника писаря, който събираше войски от народа на земята и шестдесет мъже от народа на земята, които се намираха в града. 26 И като ги взе, началникът на телохранителите Навузарадан ги заведе при вавилонския цар в Ривла. 27 И вавилонският цар ги порази и ги уби в Ривла, в земята Хамат. Така Юда беше откаран в плен от земята си.
28 А ето народа, който Навуходоносор плени: през седмата година – три хиляди двадесет и трима юдеи; 29 през осемнадесетата година на Навуходоносор той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама, 30 а през двадесет и третата година на Навуходоносор началникът на телохранителите Навузарадан плени от юдеите седемстотин четиридесет и петима; всичките бяха четири хиляди и шестотин души.
31 А през тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Йоахин, на двадесет и петия ден от дванадесетия месец, вавилонският цар Евил-Меродах, подобри в годината на възцаряването си положението на Юдовия цар Йоахин и го извади от тъмницата; 32 и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон 33 и промени тъмничните му дрехи; и Йоахин се хранеше винаги пред него през всичките дни на живота си. 34 А колкото за храната му, вавилонския цар му даваше постоянна храна – всекидневен дял през всичките дни на живота му, чак до деня на смъртта му.
© Библейска лига - България

Плачът на Еремия

1

1 Как самотно седи градът,
който е бил многолюден!
Стана като вдовица великата между народите столица!
Онази, която беше княгиня сред областите, стана поданица!
2 Непрестанно плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ;
от всичките ѝ любовници няма кой да я утеши;
всички нейни приятели ѝ изневериха;
станаха ѝ неприятели.
3 Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване;
живее между езичниците, не намира покой;
всичките му гонители го настигнаха сред теснини.
4 Тъжат сионските пътища, защото никой не иде на определените празници;
всичките му порти са пусти, свещениците му въздишат;
девиците му са наскърбени и сам той е в горест.
5 Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденстват,
защото Господ го наскърби поради многото му беззакония;
децата му отидоха в плен пред противника.
6 Изгуби се от Сионовата дъщеря цялото ѝ великолепие;
първенците ѝ станаха като елени, които не намират пасбище
и побягнаха безсилни пред гонещия ги.
7 В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни
всички драгоценни неща, които имаше в предишните дни,
сега когато народът му е паднал в ръката на противника и никой не му помага;
противниците му го гледат и се надсмиват на опустошението му.
8 Тежко съгреши Ерусалим, затова бе премахнат като нещо нечисто;
всички, които го бяха почитали, го презряха, защото видяха голотата му,
а той въздиша и обръща гърба си.
9 Нечистотата му беше в полите му;
не бе помислил за сетнината си!
Затова извънредно се е унизил, няма кой да го утеши;
виж, Господи, скръбта ми – вика той, защото неприятелят е възтържествувал!
10 Противникът е прострял ръката си
върху всичките му драгоценни неща;
защото той видя как в светилището му влизат езичниците,
за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.
11 Целият му народ въздиша и иска хляб;
дава драгоценните си неща за храна, за да подкрепи душата си.
Погледни, Господи, и виж колко съм унизен!
12 Нищо ли не значи това за вас – всички вие, които минавате по пътя?
Погледнете и вижте – има ли страдание като страданието, което падна върху мене,
когото Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.
13 Той прати свише огън в костите ми, който ги обхвана,
простря примка за нозете ми, върна ме назад,
направи ме окаян и слаб за цял ден.
14 Беззаконията ми бяха стегнати върху мене като хомот от ръката Му;
те се сплетоха, стигнаха до врата ми;
Той отслаби силата ми;
Господ ме предаде в ръцете на онези, срещу които не мога да устоя.
15 Господ презря всички силни мъже сред мене;
свика против мене събор, за да смаже младежите ми;
Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря.
16 Затова аз плача;
окото ми, окото ми излива сълзи,
защото утешителят, който би подкрепил душата ми, е далеч от мене.
Чадата ми погинаха, защото надделя врагът.
17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши;
Господ заповяда за Яков противниците му да го обкръжат;
Ерусалим стана като нечиста жена сред тях.
18 Праведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му.
Слушайте, моля, всички племена, и вижте скръбта ми;
девиците ми и младежите ми отидоха в плен.
19 Повиках любовниците си, но те ме излъгаха;
свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града,
когато си търсеха храна, за да подкрепят душата си.
20 Погледни, Господи, защото съм в утеснение;
утробата ми се свива,
сърцето ми се обръща в мене, защото зле се възбунтувах против Тебе;
навън ме обезчади меч;
у дома сякаш смърт владее.
21 Чуха, че въздишам, но няма кой да ме утеши;
всичките ми неприятели чуха за нещастието ми и злорадстваха, че си сторил това.
Обаче Ти ще докараш възгласения от Тебе ден и те ще станат като мене.
22 Нека дойде пред Тебе цялото им нечестие
и стори на тях, както стори на мене поради всичките ми прегрешения,
защото много са стенанията ми и сърцето ми чезне.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

74

1 Асафово поучение.
Боже, защо си ни отхвърлил завинаги?
Защо дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
2 Спомни си за Твоя народ,
който си придобил от древността,
племето на Твоето наследство, което си изкупил;
спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Отправи стъпките Си горе към вековните развалини,
към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Противниците Ти реват пред събранията Ти;
поставиха своите знамена за знамения.
5 Познати станаха като човеци, които вдигат брадва
върху гъсти дървета;
6 и сега всичките му ваяни изделия
те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Предадоха на огън светилището Ти;
оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем.
Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме;
няма вече пророк,
нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.
10 Докога, Боже, противникът ще укорява?
Довека ли врагът ще хули името Ти?
11 Защо оттегляш назад ръката Си, да, десницата Си?
Изтегли я изсред пазвата Си и погубиги.
12 Боже, Царю мой от древността,
Който извършваш избавление всред земята.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си;
Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Ти си строшил главите на Левиатан,
дал си го за ястие на людете, намиращи се в пустинята.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци;
пресушил си реки непресеквали.
16 Твой е денят, Твоя и нощта;
Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Ти си поставил всичките предели по земята;
Ти си направил лятото и зимата.
18 Помни как врагът Те е корил, Господи,
и как безумни люде са хулили Твоето име.
19 Не предавай на зверове душата на гургулицата Си;
не забравяй завинаги живота на твоите немотни.
20 Зачитай завета Си,
защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Угнетеният да не се върне назад посрамен;
сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Стани, Боже, защити Своето дело;
помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Не забравяй гласа на противниците Си;
размирството на онези, които се повдигат против Тебе постоянно се умножава.
© Библейска лига - България