Тематичен / ден 289

Стар Завет

Плачът на Еремия

2

1 Как покри Господ с облак
Сионовата дъщеря в гнева Си,
хвърли от небето долу на земята великолепието на Израил;
в деня на гнева Си, не си спомни за подножието Си!
2 Господ унищожи всички Яковови жилища, не ги пожали;
събори в гнева Си укрепленията на Юдовата дъщеря;
срина ги със земята,
оскверни царството и първенците му.
3 В разпаления Си гняв строши всички Израилеви рогове;
оттегли десницата Си от неприятеля;
и като пламенен огън, който пояжда всичко наоколо, изгори Яков.
4 Опъна лъка Си като враг; усили десницата Си като противник
и изби всичко приятно на окото;
върху шатъра на Сионовата дъщеря изля яростта Си като огън.
5 Господ стана като враг: изтреби Израил,
събори всичките му палати, съсипа крепостите му
и умножи на Юдовата дъщеря плач и ридание.
6 Той опустоши Своя дом като градина;
съсипа Своето място за събрание.
Господ направи да се забрави в Сион определен празник и събота
и в пламенния Си гняв отхвърли цар и свещеник.
7 Господ отхвърли олтара Си, погнуси се от светилището Си;
предаде стените на сионските палати в ръката на неприятелите,
които вдигаха шум в дома Господен като в празничен ден.
8 Господ намисли да съсипе стената на Сионовата дъщеря.
Опна връв;
не оттегли ръката Си от опустошението;
накара външните крепости и стените да стенат – те се срутиха заедно.
9 Портите ѝ затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете ѝ;
царят ѝ и първенците ѝ са между езичниците, където липсва законът;
и пророците ѝ не получават вече видение от Господа.
10 Старейшините на Сионовата дъщеря седят на земята и мълчат;
посипаха с пепел главите си препасаха се с вретища;
ерусалимските девици наведоха глави до земята.
11 Очите си изплаках от сълзи; утробата ми се свива,
сърцето ми се къса, понеже дъщерята на моя народ е съсипана,
понеже деца и кърмачета измират по улиците на града.
12 Казват на майките си: Къде има жито и вино?
Когато примират като смъртно ранени по градските улици,
когато предават дух в майчините си прегръдки.
13 Какво да ти заявя? С какво да те сравня, Ерусалимска дъще?
Кому да те оприлича, за да те утеша, девице, Сионова дъще!
Твоята рана е дълбока като морето;
кой може да те изцели?
14 Пророците ти видяха празни и лъжливи видения за тебе;
и не откриха беззаконието ти, за да те отърват от плен,
но видяха за тебе лъжливи и прелъстителни пророчества.
15 Всички, които минават по пътя, пляскат с ръце към тебе,
подсвиркват и кимат с глави на Ерусалимската дъщеря, и казват:
Това ли е градът, който наричаха съвършенството на красотата, радостта на целия свят?
16 Всичките ти неприятели отвориха против тебе уста;
подсвиркват, скърцат със зъби, казват: Погълнахме я.
Наистина това е денят, който очаквахме;
дочакахме го, видяхме го.
17 Господ извърши онова, което беше намислил;
изпълни словото, което беше изрекъл от древни дни;
разори, без да пожали, развесели над тебе неприятеля,
възвиси рога на противниците ти.
18 Сърцето им вика към Господа:
О, стено на Сионовата дъщеря, проливай потоци от сълзи денем и нощем;
не си давай почивка;
да не изсъхва зеницата на окото ти.
19 Ставай, викай в нощта при първото поставяне на стражите;
изливай сърцето си като вода пред лицето на Господа;
издигай към Него ръцете си за живота на младенците си,
които измират от глад по всички улици.
20 Погледни, Господи, виж на кого си причинил това!
Да ядат ли жените рожбите си, младенците в обятията си?
Да бъдат ли убити в светилището Господне свещеник и пророк?
21 Дете и старец лежат на земята по пътищата;
девиците ми и младежите ми паднаха от меч;
избил си ги в деня на гнева Си; изклал си ги без жал.
22 Свикал си като за празник отвред заплахи срещу мене
и никой не се отърва, никой не оцеля в деня на гнева Господен;
онези, които съм носила в обятията си и отхранила, неприятелят ми ги затри.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

77

1 За диригента, по Едутун, Асафов псалом.
Викам към Бога с гласа си,
да, към Бога с гласа си;
и Той ще ме послуша.
2 В деня на неволята си търся Господа,
нощем простирам ръката си към Него непрестанно;
душата ми не иска да се утеши.
3 Спомням си за Бога и се смущавам;
оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)
4 Удържаш очите ми будни;
смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.
5 Размислям за древните дни,
за годините на старите времена.
6 Спомням си за песента ми нощем;
размишлявам в сърцето си
и духът ми загрижено изпитва:
7 Господ довека ли ще отхвърля?
Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Нима завинаги е престанала милостта Му?
Завинаги ли е отпаднало обещанието Му?
9 Забравил ли е да бъде милостив?
Или в гнева Си е въздържал Своите милосърдни дела? (Села.)
10 Тогава рекох: Това е моята немощ – да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.
11 Ще спомена делата Господни;
защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,
12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил,
и деянията Ти ще си спомням.
13 Боже, в святост е Твоят път;
Кой бог е велик, както истинския Бог?
14 Ти си Бог, който върши чудеса;
явил си между племената силата Си.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си,
чадата Яковови и Йосифови. (Села.)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха;
разтрепераха се и бездните.
17 Облаците изляха поройни води;
небесата издадоха глас;
също и стрелите Ти прелетяха.
18 Гласът на гърма Ти бе във вихрушката;
светкавиците осветиха вселената;
земята се потресе и се разклати.
19 Твоят път в морето,
пътеката Ти в големи води
и следите Ти са незнайни.
20 Водил си като стадо народа Си с ръката на Мойсей и на Аарон.
© Библейска лига - България