Тематичен / ден 29

Стар Завет

Битие

50

1 Тогава Йосиф падна на лицето на баща си, плака върху него и го целува. 2 И Йосиф заповяда на служещите на него лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил, 3 като работиха по него напълно четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни.
4 И като преминаха дните на жалейката за него, Йосиф говори на Фараоновия дом: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараон, и кажете: 5 Баща ми ме закле, като каза: Ето, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна. 6 А Фараон отговори: Иди, погреби баща си, както те е заклел. 7 И така, Йосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараон, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя, 8 също и целият дом на Йосиф, братята му, и бащиният му дом; само челядта си, дребния си и едрия си добитък оставиха в Гошенската земя. 9 Отидоха с него и колесници, и конници, тъй че стана много голямо шествие. 10 И като пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък Йордан, там ридаха твърде много и силно; и Йосиф направи за баща си седмодневна жалейка. 11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, се наименува Абел-Мицраим. 12 И сториха синовете на Израил с него както им беше заповядал; 13 пренесоха го в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамре, която пещера Авраам бе купил заедно с нивата за собствена гробница от хета Ефрон. 14 И Йосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

Йосиф успокоява братята си

15 А като видяха Йосифовите братя, че умря баща им, казаха си: Може Йосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, което сме му сторили. 16 Затова, пратиха да кажат на Йосиф: Преди да умре, баща ти ни заповяда: 17 Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им, злото, което ти сториха. И тъй, прости, молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Йосиф се разплака, когато му говориха. 18 После отидоха братята му, паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги. 19 А Йосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога? 20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го обърна за добро, за да спаси живота на много люде, както и стана днес. 21 Така че, не бойте се; аз ще храня вас и децата ви. И утеши ги, и говори им любезно.
22 Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. 23 И Йосиф живя сто и десет години; и Йосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махир се родиха на Йосифовите колене.
24 След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам; Бог ще ви посети, и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак, и Яков. 25 И Йосиф закле потомците на Израил, като рече: Понеже Бог ще ви посети, то вие да изнесете костите ми оттука. 26 И тъй, Йосиф умря на възраст сто и десет години; и балсамираха го, и положиха го в ковчег в Египет.
© Библейска лига - България

Изход

1

Потисничеството над Израил

1 Ето имената на синовете на Израил, които дойдоха в Египет заедно с Яков; всеки дойде с челядта си: 2 Рувим, Симеон, Леви, и Юда, 3 Исахар, Завулон и Вениамин, 4 Дан и Нефталим, Гад и Асир. 5 Всичките човеци, произлезли от чреслата на Яков бяха седемдесет души; а Йосиф беше вече в Египет. 6 И умря Йосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение. 7 А потомците на Израил се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, че земята се напълни с тях.
8 Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Йосиф. 9 И той каза на людете си: Ето, тия люде, израиляните, са по-многобройни и по-силни от нас; 10 елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да не се размножават, да не би, в случай на война, да се съединят с неприятелите ни и да воюват против нас, и да си отидат от земята. 11 Затова поставиха над тях надзиратели, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараон градове за житници: Питом и Раамсес. 12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те нарастваха и се разширяваха, така че египтяните се страхуваха от израиляните. 13 Затова египтяните безмилостно караха израиляните да работят; 14 огорчаваха живота им с тежък труд над глина и тухли и всякаква полска работа; всичките работи, които ги караха да вършат, бяха твърде тежки.
15 При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Пуа), като им каза: 16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее. 17 Но бабите се бояха от Бога и не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца. 18 Тогава египетският цар повика бабите и рече им: Защо правите това, защо оставяте живи мъжките деца? 19 И бабите казаха на Фараон: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях. 20 За това Бог правеше добро на бабите. А народът се множеше и твърде много се засилваше. 21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им създаде собствени домове. 22 Тогава Фараон заръча на всичките си люде: Всеки син, който се роди на евреите, хвърляйте го в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

23

Седем „Горко ви...“

1Тогава Исус проговори на народа и на учениците Си, казвайки: 2 На Мойсеевото седалищеседят книжниците и фарисеите; 3 затова всичко, което ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат. 4 Защото свързват тежки и непоносими бремена, и ги налагат върху плещите на хората; а сами те не искат нито с пръста си да ги помръднат. 5 Но вършат всичките си дела, за да ги виждат човеците; защото разширяват филактериитеси и правят големи полите на дрехите си, 6 и обичат първото място при угощенията, и първите столове в синагогите, 7 и поздравите по пазарите, и да се наричат от човеците учители. 8 Но вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител, [Христос,] а вие всички сте братя. 9 И никого на земята недейте нарича свой отец; защото един е вашият Отец, небесният. 10 Недейте се нарича и наставници; защото един е вашият Наставник, Христос. 11 А по-големият между вас нека ви бъде слуга. 12 Но който възвишава себе си, ще се смири; и който смирява себе си, ще се възвиси.
13 Но горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото затваряте небесното царство пред човеците; понеже сами вие не влизате, нито влизащите ос тавяте да влязат. 14 [Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото изпояждате домовете на вдовиците даже когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане].
15 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото море и суша обикаляте, за да добиете един последовател; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.
16 Горко вам, слепи водители, които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се! 17 Безумни и слепи! Че кое е по-голямо, златото ли, или храмът, който е осветил златото? 18 Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се. 19 [Безумни и] слепи! Че кое е по-голямо, дарът ли, или олтарът, който освещава дара? 20 И тъй, който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко, което е върху него. 21 И който се кълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него. 22 И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.
23 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали най-важните неща в закона – правосъдието, милостта и верността; но тези трябваше да прилагате, а онези да не пренебрегвате. 24 Слепи водители, които прецеждате комара, а камилата поглъщате!
25 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото чистите външността на чашата и на блюдото; а отвътре те са пълни с грабеж и насилство. 26 Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата [и блюдото], та да бъде и външността им чиста.
27 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. 28 Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре пълни с лицемерие и беззаконие.
29 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото зидате гробниците на пророците и поправяте гробовете на праведните, и казвате: 30 Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме съучаствали с тях в проливане кръвта на пророците. 31 Така свидетелствате против себе си, че сте синове на онези, които избиха пророците. 32 Допълнете и вие мярката на бащите си. 33 Змии! Рожби ехиднини! Как ще избегнете от осъждането в пъкъла?
34 Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдреци и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, а други от тях ще биете в синагогите си и щеги гоните от град в град; 35 за да дойде върху вас всичката праведна кръв, проливана на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара. 36 Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху това поколение.
37 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си под крилете си, но не искахте! 38 Ето, вашият дом се оставя пуст. 39 Защото, казвам ви, отсега няма вече да Ме видите, докато не кажете: Благословен, Който иде в Господнето име.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи