План за четене на Библията

Тематичен / ден 290

Стар Завет

Плачът на Еремия

3

1 Аз съм човекът, който изпита скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Наистина против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 Той състари кожата и плътта ми;
строши костите ми.
5 Издигна против мене укрепления;
и ме окръжи с горест и тегло.
6 Сложи ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 Обгради ме, за да не мога да изляза;
отежни веригите ми.
8 И когато виках и крещях, Той отблъскваше молитвата ми.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми;
изкриви пътеките ми.
10 Беше за мен като мечка в засада, като лъв в скришни места,
11 отби настрани пътищата ми и ме разкъса;
на нищо ме направи.
12 Опъна лъка Си и ме постави за мишена на стрелата Си.
13 Заби в кръста ми стрелите на колчана си.
14 Станах за присмех на целия си народ, за подигравателен припев по цял ден.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 Счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 Отблъсна душата ми далеч от мира;
забравих благоденствието.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми от Господа.
19 Помни скръбта ми и страданието ми, пелина и жлъчката.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, дълбоко се е смирила.
21 Това си спомням, поради което имам и надежда:
22 че по милост Господня не сме се затрили, понеже никога не секва щедростта Му.
23 Тя се подновява всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 Господ е дял мой – казва душата ми – затова ще се надявам на Него.
25 Благ е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 Нека зарине лице в прахта, дано има още надежда.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие;
нека се насити с укор.
31 Защото Господ не отхвърля довека.
32 Понеже ако и да наскърби, Той пак ще и да съжали – според голямата Си милост.
33 Защото не наказва и не огорчава от сърце човешките чада.
34 Да се тъпчат под нозе всички затворници на света,
35 да се погазва правото на човека пред лицето на Всевишния,
36 да се онеправдава човекът в делото му – Господ не одобрява това.
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 От устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто?
39 Защо би роптал жив човек, човекът – за наказанието на греховете му?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека речем:
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 Покрил си се с гняв и си ни гонил, избивал си ни без пощада.
44 Покрил си се с облак, за да не достига молитвата ни.
45 Направил си ни като помия и смет сред племената.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 Страх и пропаст ни налетяха, опустошение и разорение.
48 Потоци от сълзи излива окото ми, поради разорението на дъщерята на народа ми.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада,
50 докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 Окото ми наранява душата ми поради всички дъщери на града ми.
52 Неприятелите ми ме гонят като птиче без причина.
53 Отнеха живота ми в тъмницата и хвърлиха камък върху мене;
54 Води стигнаха над главата ми и си рекох: Свърших се.
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 Ти чу гласа ми;
не затваряй ухото Си за въздишките ми, за вопъла ми;
57 Ти се приближи в деня, когато Те призовах и рече: „Не бой се.“
58 Застъпил си се, Господи, за делото на душата ми;
изкупил си живота ми.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми;
отсъди делото ми.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61Ти си чул, Господи, укора им и всичките им замисли против мене,
62 думите на онези, които се надигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 Виж ги, когато седят и когато стават – аз съм тяхна песен.
64 Въздай им, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 дай им окаменено сърце и проклятието Ти да бъде върху тях!
66 Прогони ги с гняв и ги изтреби изпод небесата Господни.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

140

1 За диригента. Давидов псалом.
Избави ме, Господи, от нечестивите,
опази ме от насилниците,
2 които измислят зло в сърцето си,
всеки ден подбуждат боеве.
3 Изострят езика си като на змия;
аспидова отрова има под устните им. (Села.)
4 Запази ме, Господи, от ръцете на нечестивите,
опази ме от насилниците,
които са намислили да ме съборят.
5 Горделивите заложиха клопка за мене,
и с въжета разпростряха мрежи край пътя;
поставиха примки за мене. (Села.)
6 Рекох на Господа: Ти си мой Бог;
послушай, Господи, гласа на молбите ми.
7 Господи, Боже, силни ми Спасителю,
Ти си покрил главата ми в ден на бой.
8 Господи, не удовлетворявай желанията на нечестивите;
не оставяй да успеят злите им помисли,
да не би да се надигнат. (Села.)
9 Злото на собствените им устни нека покрие главата
на онези, които ме окръжават.
10 Разпалени въглища нека паднат върху тях;
нека бъдат хвърлени в огъня,
в дълбоки води, за да не станат вече.
11 Злоезичен човек няма да се утвърди на земята;
злото ще преследва насилника, докато го погуби.
12 Зная, че Господ ще защити делото на угнетения
и правото на немотните.
13 Наистина праведните ще славят името Ти;
правдивите ще обитават пред лицето Ти.
© Библейска лига - България