Тематичен / ден 291

Стар Завет

Плачът на Еремия

4

1 Как потъмня златото! Измени се най-чистото злато!
Камъните на светилището са пръснати по всички улици.
2 Как драгоценните синове на Сион, равноценни на чисто злато,
сега ги считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!
3 Даже чакалите подават гръд и кърмят малките си,
а дъщерята на моя народ се ожесточи като щраусите в пустинята.
4 Езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда;
децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.
5 Онези, които ядяха отбрани ястия, лежат изоставени по улиците;
отгледаните върху багреница се валят сега на бунището.
6 Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на моя народ е по-голямо от наказанието за греха на Содом,
който беше съсипан в един миг, без да са го притеснявали човешки ръце.
7 Благородните ѝ бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко,
снагата им – по-червена от рубини, блестяха като сапфир;
8 а сега лицето им е по-черно от сажди;
не се разпознават по улиците!
Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.
9 По-щастливи бяха убитите от меч, отколкото умъртвените от глад:
Защото подложени на глад, те чезнат поради липса на плодове от полето.
10 Ръцете на милозливи жени свариха чадата им;
те им станаха храна, при разорението на дъщерята на народа ми.
11 Господ даде воля на яростта Си, изля пламенния Си гняв,
в Сион запали огън, който изпояде основите му.
12 Земните царе не вярваха, нито живущите по целия свят,
че ще влезе противник и неприятел през ерусалимските порти.
13 А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му,
които проливаха кръвта на праведните сред него.
14 Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв,
тъй че човеците не можеха да се допрат до дрехите им.
15 Отстъпете, вие нечисти – викаха към тях. Отстъпете! Отстъпете! Не се допирайте до нас.
А когато те бягаха и се скитаха, говореше се сред народите: Те няма да пребивават вече с нас.
16 Гневът на Господа ги разпръсна;
Той вече няма да гледа на тях;
защото не почетоха свещениците и не се смилиха над старейшините.
17 Очите ни се изнуриха да чакат напразно помощ;
в очакването си очаквахме народ, който не можеше да ни спаси.
18 Дебнат стъпките ни, така че да не можем да ходим по улиците си;
приближи се свършекът ни; дните ни се изпълниха;
да! Защото краят ни дойде.
19 Онези, които ни гонеха, станаха по-бързи от небесните орли;
гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.
20 Дишането на ноздрите ни, помазаникът Господен, е уловен в техните ями,
онзи, за когото казвахме: Под сянката му ще живеем между народите.
21 Радвай се и се весели, дъще Едомска, която живееш в земята Уз!
Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се разголиш.
22 Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъще Сионова;
Той няма вече да те закара в плен;
но ще накаже твоето беззаконие, дъще Едомска, ще открие прегрешенията ти.
© Библейска лига - България

5

1 Спомни си, Господи, какво се случи с нас;
погледни и виж как ни укоряват.
2 Наследството ни се прехвърли на чужденци,
къщите ни – на странници.
3 Останахме сирачета без баща;
майките ни са като вдовици.
4 Водата си пием срещу сребро,
дървата ни идат с пари.
5 Нашите гонители са на вратовете ни;
трудим се и почивка нямаме.
6 Простряхме ръка към египтяните
и към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Бащите ни съгрешиха и ги няма вече;
и ние носим техните беззакония.
8 Слуги господаруват над нас
и няма кой да ни избави от ръката им.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си
поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Кожата ни почервеня като пещ
от жежкото върлуване на глада.
11 Изнасилваха жените в Сион,
девиците в Юдовите градове.
12 Чрез техните ръце бесеха първенците,
старейшините не почитаха.
13 Младежите носеха воденични камъни
и децата падаха под товара на дървени трупи.
14 Старейшините не седят вече при портите;
младежите изоставиха песните си.
15 Престана радостта на сърцето ни;
хорото ни се обърна на жалеене.
16 Венецът падна от главата ни.
Горко ни! Защото сме съгрешили.
17 Затова чезне сърцето ни,
затова причерня пред очите ни.
18 Поради запустяването на Сионския хълм
лисици ходят по него.
19 Ти, Господи, седиш като Цар довека;
престолът Ти е от род в род.
20 Защо ни забравяш винаги
и ни оставяш за толкова дълго време?
21 Обърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се обърнем;
обнови дните ни както едно време.
22 Но Ти си ни отхвърлил съвсем,
разгневил си се твърде много против нас.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

85

1 За диригента, псалом на Кореевите потомци.
Господи, Ти си се показал благосклонен към земята Си,
върнал си Яков от плен.
2 Простил си беззаконието на людете Си,
покрил си всичкия им грях. (Села.)
3 Уталожил си всичкото Си негодувание,
отвърнал си се от разпаления Си гняв.
4 Възстанови ни, Боже, Спасителю наш,
и прекрати негодуванието Си против нас.
5 Винаги ли ще бъдеш разгневен срещу нас?
Ще продължаваш ли да се гневиш из род в род?
6 Няма ли пак да ни съживиш,
за да се радват Твоите люде в Тебе?
7 Господи, покажи ни милостта Си и дай ни спасението Си.
8 Ще слушам какво ще говори Господ Бог;
защото ще говори мир на людете Си и на светиите Си;
но те да не паднат пак в безумие.
9 Наистина Неговото спасение е близо при онези, които се боят от Него,
за да обитава слава в нашата земя.
10 Милост и истина се срещнаха,
правда и мир се целунаха.
11 Вярност ще поникне от земята
и правда ще надникне от небето.
12 И Господ ще даде добро;
и земята ще ни даде плода си.
13 Правдата ще върви пред Него
и ще направи стъпките Му път, в който да ходим.
© Библейска лига - България