Тематичен / ден 293

Стар Завет

Даниил

3

Златният образ и огнената пещ

1 Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във Вавилонската област. 2 Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, ковчежниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил. 3 Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, ковчежниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор бе въздигнал. 4 Тогава глашатай високо се провикна: На вас се заповядва, племена, народи и езици, 5 щом чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата, и всякаква музика, да паднете и да се поклоните на златния образ, който Навуходоносор е поставил; 6 а който не падне да се поклони, начаса ще бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ. 7 Затова, щом всички племена чуха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, и всякаква музика, всички племена, народи и езици паднаха и се поклониха на златния образ, който цар Навуходоносор бе поставил.
8 Тогава някои халдейци се приближиха при царя и наклеветиха юдеите, 9 като казаха на цар Навуходоносор: Царю, да си жив довека! 10 Ти, царю, си издал указ всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата, и всякаква музика, да падне и да се поклони на златния образ, 11 а който не падне и не се поклони, да бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ. 12 Но има някои юдеи, които ти си поставил над делата на Вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, и които човеци, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат и на златния образ, който си поставил, не се кланят. 13 Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да доведат Седрах, Мисах и Авденаго. И доведоха тези човеци пред царя. 14 Навуходоносор им каза: Седрах, Мисах и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог и не се кланяте на златния образ, който поставих? 15 Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата, и всякаква музика, ако сте готови да паднете и да се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени сред пламтящата огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми? 16 Седрах, Мисах и Авденаго казаха в отговор на царя: Навуходоносоре, не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. 17 Нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни спаси от пламтящата огнена пещ, и от твоите ръце, царю, ще ни избави; 18 ако ли не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме.
19 Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост и изгледът на лицето му се измени против Седрах, Мисах и Авденаго, и заповяда да нажежат пещта седем пъти повече, отколкото обикновено се нажежаваше. 20 И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седрах, Мисах и Авденаго и да ги хвърлят в пламтящата огнена пещ. 21Тогава тези мъже бяха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите си и другите си дрехи, и бяха хвърлени сред пламтящата огнена пещ. 22 А понеже царската заповед бе настойчива и пещта се нажежи премного, огненият пламък уби онези мъже, които хвърлиха Седрах, Мисах и Авденаго. 23 А тези трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани сред пламтящата огнена пещ.
24 Тогава цар Навуходоносор, скочи смаян и попита съветниците си: Не хвърлихме ли сред огъня трима мъже вързани? Те отговориха: Вярно е, царю. 25 Той каза: Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят сред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете. 26 Тогава Навуходоносор се приближи до устието на пламтящата огнена пещ и викна: Седрах, Мисах и Авденаго, слуги на Всевишния Бог, излезте и елате тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня. 27 И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че огънят не бе имал сила върху телата на тези мъже, дори косъм от главата им не бе изгорял, и дрехите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън имаше по тях.
28 Тогава Навуходоносор каза: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който изпрати Ангела Си и избави слугите Си, които, като се уповаха на Него, не послушаха заповедта на царя, а предадоха телата си, за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог. 29 Затова, издавам указ, всеки човек, от което и да било племе, народ и език, който би казал зло против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, да се разсече, и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който може да избави така. 30 Тогава царят повиши Седрах, Мисах и Авденаго във Вавилонската област.
© Библейска лига - България

4

Навуходоносор сънува дърво

1 Цар Навуходоносор към всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мирът да ви се умножи! 2 Видя ми се добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи Всевишният Бог. 3 Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство и Неговото владичество – из род в род.
4 Аз, Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си, 5 видях сън, който ме уплаши; и размишленията на леглото ми и виденията в главата ми ме смутиха. 6 Затова, издадох заповед да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци, за да ми разтълкуват значението на съня. 7 Тогава влязоха врачовете, гледачите, халдейците и астролозите, и аз разказах съня си пред тях; но неможаха да ми обяснят значението му. 8 Най-после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар по името на моя бог, и в когото е Духът на Святия Бог; и аз разказах съня пред него, като рекох: 9 Валтасасаре, глава на мъдреците, понеже узнах, че Духът на Святия Бог е в тебе и че никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми значението му. 10 Ето какви бяха виденията в главата ми, докато лежах на леглото си: Гледах, и ето, дърво сред света, на което височината бе голяма. 11 Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето и то се виждаше до краищата на целия свят. 12 Листата му бяха хубави, плодът му – изобилен и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни и по клоните му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар. 13 Видях във виденията си, докато лежах на леглото си, и ето, един свят страж слезе от небето 14 и извика със силен глас: Отсечете дървото и изсечете клоните му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него, и птиците от клоните му; 15 обаче оставете в земята пъна с корените му сред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесна роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята; 16 нека се измени човешкото му сърце и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена. 17 Тази присъда е по заповед на стражите и това изискване – по повеля на светиите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще и поставя над него най-нищожния измежду човеците. 18 Този сън видях аз, цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи значението му; защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми обясни значението; а ти можеш, защото Духът на Святия Бог е в тебе.

Даниил тълкува съня

19 Тогава Даниил, чието име бе Валтасасар, остана смаян за малко и мислите му го смущаваха. Царят проговори: Валтасасаре, да не те смущава сънят или значението му. Валтасасар отговори: Господарю мой, сънят нека бъде за онези, които те мразят, и значението му – за неприятелите ти! 20 Дървото, което си видял, че е станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето, и което се виждало по цялата земя, 21 чиито листа били хубави и плодът му изобилен, достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни, и по клоните на което се подслонявали небесните птици, 22 товадърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти е нараснало и стигнало до небето, и властта ти – до края на земята. 23 А дето царят е видял свят страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека бъде участта му с полските животни, докато така минат над него седем времена, – 24 ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което постигна господаря ми, царя, е 25 да бъдеш изгонен измежду човеците, да живееш с полските животни, да ядеш трева като говедата и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее над царството на човеците и го дава комуто иска. 26 А дето е заповядано да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ти ще бъде обезпечено, щом признаеш, че небесата владеят. 27 Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене на правда, и беззаконията си чрез правене благодеяния на бедните, за да се продължи благоденствието ти.

Сънят се изпълнява

28 Всичко това постигна цар Навуходоносор. 29 След дванадесет месеца, като ходеше по царския палат във Вавилон, 30 царят проговори, казвайки: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за дом на царството и за слава на величието си! 31 Думите бяха още на устата на царя, когато глас дойде от небето и рече: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството се отне от тебе; 32 и ще бъдеш изгонен измежду човеците, сред полските животни ще живееш и ще се храниш с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, докато признаеш, че Всевишният владее над царството на човеците и го дава на когото иска. 33 В същия час това слово се изпълни над Навуходоносор; той бе изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато космите му пораснаха като пера на орел и ноктите му – като на птица.
34 В края на тези дни аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небето и разумът ми се възвърна, и аз благослових Всевишния, и похвалих и прославих Онзи, Който живее довека, понеже господството Му е вечно господство, и царството Му – из род в род; 35 пред Него всички земни жители се считат за нищо; Той действа според волята Си сред небесното войнство и сред земните жители; и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти? 36 И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието, и светлостта ми; и съветниците ми, и големците ми ме търсеха, утвърдих се на трона си и ми се прибави превъзходно величие.
37 Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, което върши, е с вярност, и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири онези, които ходят горделиво.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Яков

1

Изпитания и изкушения

1 Яков, слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте разпръснати племена, поздрав.
2 Считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в разни изпитания, 3 като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост. 4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък. 5 Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава щедро на всички, без да укорява, и ще му се даде. 6 Но нека иска с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. 7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, 8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища. 9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига, 10 а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата. 11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва, и красотата на изгледа ѝ изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
12 Блажен онзи човек, който издържа изпитание; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят. 13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. 14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; 15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт. 16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя; 17 всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка на промяна. 18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

Изпълнители, а не само слушатели

19 И тъй, любезни мои братя, нека бъде всеки човек бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; 20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.
21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща злоба, приемете с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви. 22 Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. 23 Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото: 24 оглежда се, отива си и завчас забравя какъв е бил. 25 Но който вникне в съвършения закон, закона на свободата, и постоянства, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си. 26 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. 27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето какво е: да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи