Тематичен / ден 298
Стар Завет
Езекиил
1
Живите същества и Господнята слава
1 В тридесетата година, четвъртия месец, на петия ден от месеца, когато бях сред пленниците при река Ховар, небесата се отвориха и аз видях Божии видения.
2 На петия ден от месеца – товабеше петата година от пленяването на цар Йоахин –
3 Господнето слово дойде нарочно към свещеника Езекиил, син на Вузи, в Халдейската земя, при река Ховар; и там Господнята ръка беше върху него.
4 Видях и ето – вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него – сияние; а в средата му, в средата на огъня – блясък като нажежен метал.
5 В средата на огъня се виждаше и подобие на четири живи същества. И ето как изглеждаха: приличаха на човешки същества.
6 Но всяко от тях имаше по четири лица, всяко имаше и четири крила.
7 Нозете им бяха прави; и стъпалата им бяха подобни на телешки копита, и изпускаха искри като повърхността на лъскава мед.
8 И имаха човешки ръце под крилата си, на четирите си страни. И четирите същества имаха лица и крила,
9 и крилата им се допираха едно с друго. Не се обръщаха, като вървяха; всяко вървеше право пред себе си.
10 А колкото до изгледа на лицата им: и четирите имаха човешко лице; и четирите имаха лъвско лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице.
11 Такива бяха лицата им. А крилата им бяха обърнати нагоре; две крила на всяко допираха крилата на другите и две покриваха телата им.
12 И вървяха всяко право пред себе си: където се носеше духът, там вървяха; като вървяха, не се обръщаха.
13 А колкото до подобието на живите същества, видът им бе като на запалени огнени въглища или като на факли. Огънят се движеше напред-назад между живите същества; беше ярък и светкавица изскачаше от него.
14 И живите същества се стрелкаха насам-натам като светкавица.
15 А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята до всяко от четирите същества.
16 Изгледът на колелата и направата им бяха като искрящ хризолит и четирите бяха еднакви; и по изглед, и по направа бяха като колело в колело.
17 Като вървяха, вървяха и в четирите посоки, и като вървяха, не се обръщаха.
18 А обръчите им бяха високи и страховити, защото обръчите и на четирите бяха покрити целите с очи.
19 И когато живите същества вървяха, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.
20 Накъдето трябваше да иде духът, натам вървяха и те, накъдето и да тръгнеше духът, и колелата се издигаха край тях, защото духът на живите същества беше в колелата.
21 Когато съществата се движеха, те също се движеха; когато съществата стояха, стояха и те; а когато съществата се издигаха от земята, колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата.
22 А над главите на живите същества имаше подобие на свод, наглед като чуден кристал, прострян отгоре над главите им.
23 А под свода крилата им бяха разпрострени, едно към друго, и всяко имаше по две крила, които го покриваха.
24 И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всемогъщия, шум на метеж, като шум на войска. Когато спираха, спущаха крилата си.
25 После глас дойде отгоре от свода, който беше над главите им, и като спряха, спуснаха крилата си.
26 И над свода, който беше над главите им, се виждаше подобие на престол, наглед като сапфир; и отгоре, върху подобието на престола, имаше подобие, наглед като човек.
27 И видях, че онова, което се показваше от кръста му нагоре приличаше на нажежен метал, като че ли пълен с огън, а онова, което се показваше от кръста надолу, приличаше на огън; и сияние го обграждаше.
28 Какъвто е изгледът на дъгата в облаците при дъждовен ден, такова беше обкръжаващото го сияние. То приличаше на подобието на Господнята слава. И когато го видях, паднах по лице и чух глас на Един, Който говореше.
© Библейска лига - България2
Призоваването на Езекиил
1 И Той ми рече: Сине човешки, изправи се на нозете си и ще ти говоря.
2 И както ми говореше, Духът влезе в мене и ме вдигна на крака, и чух Онзи, Който ми говореше.
3 И ми каза: Сине човешки, Аз те изпращам при израиляните, при бунтовния народ, който се разбунтува против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите думи до ден днешен.
4 Народът, при който те изпращам, е безочлив и коравосърдечен; ти да им речеш: Така казва Господ Еова.
5 И, послушали или непослушали, (защото е бунтовен дом,) пак ще научат, че е имало пророк сред тях.
6 И ти, сине човешки, не се плаши от тях, и от думите им не се бой, ако и да има тръни и бодили около тебе, и да живееш сред скорпиони; не се бой от думите им, нито се ужасявай от погледите им, макар че са бунтовен дом.
7 И говори им Моите думи – послушат или не послушат; защото са твърде бунтовни.
8 Ти обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като този бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам.
9 И като погледнах, ето ръка, простряна към мене и ето – в нея книжен свитък.
10 И Той го разви пред мене; и беше изписан отвътре и отвън с плач, ридания и тъга.
© Библейска лига - България3
1 И ми каза: Сине човешки, изяж това, което е пред тебе; изяж този свитък и иди, говори на Израилевия дом.
2 И тъй, отворих устата си и Той ме накара да ям свитъка.
3 И ми каза: Сине човешки, изяж този свитък, който ти давам, и напълни стомаха си с него. Тогава го изядох; и беше в устата ми сладък като мед.
4 И ми каза: Сине човешки, иди, отправи се към Израилевия дом и им говори с Моите думи.
5 Защото не си изпратен ти при народ с непознат език и труден говор, но при Израилевия дом, –
6 не при много народи с непознат език и труден говор, чиито думи не разбираш. Навярно при такива ако те пратех, те щяха да те послушат.
7 Но Израилевият дом няма да те послуша, защото не искат да послушат и Мене; понеже целият Израилев дом е с кораво чело и жестоко сърце.
8 Ето, направих лицето ти твърдо против техните лица и челото ти твърдо против техните чела.
9 Като диамант по-твърд от кремък направих челото ти; не се бой от тях, нито се страхувай пред тях, макар да са бунтовен дом.
10 Каза ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всички думи, които ще ти кажа.
11 Върви, иди при пленниците, при синовете на твоя народ и им кажи: Така казва Господ Еова; – послушат или не послушат.
12 Тогава Духът ме повдигна; и чух зад себе си глас гръмовен: Благословена славата на Господа от мястото Му! –
13 И чух фученето от крилата на живите същества, които се допираха едно до друго, и тропота от колелата край тях – гръмовен грохот.
14 И тъй, Духът ме издигна и ме отнесе; и аз тръгнах с огорчение и разпален дух, но мощната Господня ръка беше върху мене.
15 Тогава дойдох в Тел Авив при пленниците, които живееха при река Ховар, и се настаних там, където те живееха; и останах сред тях смаян седем дни.
Предупреждение за Израил
16 А след седем дни Господнето слово дойде към мене:
17 Сине човешки, поставих те страж над Израилевия дом; слушай словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна.
18 Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш, а ти не го предупредиш и не говориш, за да го предпазиш от беззаконния му път и да спасиш живота му, онзи беззаконник ще умре заради греховете си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.
19 Обаче, ако предупредиш беззаконника и той не се отвърне от беззаконието си и от нечестивия си път, той ще умре в беззаконието си; а ти ще си избавил душата си.
20 И ако праведник отстъпи от правдата си и извърши беззаконие, и Аз поставя спънка пред него, той ще умре. Понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си, и правдата, която е вършил, няма да се помни; но Аз от твоята ръка ще изискам кръвта му.
21 Но ако предупредиш праведника да не съгрешава и праведникът не съгреши, той ще живее, защото се е вслушал в предупреждението ти; а ти ще си избавил душата си.
22 И ръката на Господа беше там върху мене; и Той ми каза: Стани, излез на полето и там ще ти говоря.
23 Тогава станах и излязох на полето; и ето, Господнята слава стоеше там, както славата, която видях при река Ховар; и паднах по лице.
24 Тогава Духът влезе в мене, вдигна ме на крака и ми каза: Иди, затвори се в къщата си.
25 И тебе, сине човешки, ще те вържат с въжета, тъй ще бъдеш овързан, че няма да можеш да излезеш сред народа.
26 И ще направя езика ти да залепне за небцето ти – така ще бъдеш ням и няма да бъдеш за тях изобличител, защото са бунтовен дом.
27 Но когато Аз ти говоря, ще отварям устата ти и ще им казваш: Така казва Господ Еова. Който слуша, нека слуша; а който не слуша, нека не слуша; защото са бунтовен дом.
© Библейска лига - БългарияНов Завет
Галатяни
1
Никое друго благовестие
1 Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите,
2 и всичките братя, които са с мене, към галатийските църкви:
3 Благодат и мир на вас да бъде от Бога Отца и от нашия Господ Исус Христос,
4 Който даде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечестив свят, според волята на нашия Бог и Отец,
5на Когото да бъде славата до вечни векове. Амин.
6 Чудя се как вие така скоро преминавате от Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, към друго благовестие;
7 което не е друго благовестие, а е дело на неколцина, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.
8 Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.
9 Както казахме и преди, пак го казвам и сега: Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет.
10 Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако угаждах още на човеци, нямаше да съм Христов слуга.
Павел е призван от Бога
11 Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;
12 понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, а чрез откровение от Исуса Христа.
13 Защото сте чули за някогашното мое поведение в юдейската религия, как прекомерно гонех Божията църква и я разорявах.
14 И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, и бях много ревностен за преданията на бащите ми.
15 А когато Бог, Който още от утробата на майка ми, беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат,
16 благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, аз не се допитах до плът и кръв,
17 нито възлязох в Ерусалим при онези, които бяха апостоли преди мене, а заминах веднага за Арабия и пак се върнах в Дамаск.
18 Тогава, след три години, пристигнах в Ерусалим, за да се запозная с Кифа, и останах при него петнадесет дни;
19 друг от апостолите не видях, освен Господния брат Яков.
20 (А за това, което ви пиша, ето, пред Бога ви уверявам, че не лъжа.)
21 После дойдох в Сирийските и Киликийските страни.
22 И лично не бях още познат на Христовите църкви в Юдея;
2 3а само слушаха, че онзи, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал.
24 И славеха Бога заради мене.
© Библейска лига - България
