Тематичен / ден 300

Стар Завет

Езекиил

8

Идол в храма

1 А в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, както седях в къщата си и Юдовите старейшини седяха пред мене, ръката на Господа Еова се спусна там върху мене. 2 Погледнах и ето – подобие наглед като човек, като огън: от кръста му надолу – огън; а от кръста му нагоре – наглед като сияние, като че ли нажежен метал. 3 И той простря подобие на ръка и ме хвана за косата на главата ми; и Духът ме издигна между земята и небето, и ме пренесе чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на Северната порта на вътрешния двор, където бе поставен идолът на ревността, който предизвиква ревност. 4 И ето, славата на Израилевия Бог бе там, както във видението, което видях на полето.
5 Тогава ми каза: Сине човешки, повдигни сега очите си на север. И тъй, повдигнах очите си на север, и ето, на север от вратата, която води към олтара, при входа видях идола на ревността. 6 И ми рече: Сине човешки, виждаш ли какво правят тези? Големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, за да се отдалеча Аз от светилището Си? Но ще видиш още по-големи мерзости.
7 И тъй, заведе ме до входа на двора; и като погледнах, ето една дупка в стената. 8 Тогава ми каза: Сине човешки, копай сега в стената. И като копах в стената, ето един вход. 9 И рече ми: Влез и виж нечестивите мерзости, които тези вършат тук. 10 Влязох и погледнах; и ето всякакви подобия на влечуги и нечисти животни, и всички идоли на Израилевия дом, изобразени върху стената от край до край. 11 И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, всред които беше Язания, Сафановият син, всеки с кадилница в ръката си; и гъст облак тамян се издигаше. 12 Тогава ми рече: Сине човешки, видя ли какво правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всеки в скришната стая на идола си? Защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.
13 Каза ми още: Обърни се и ще видиш още по-големи мерзости, които вършат. 14 Тогава ме заведе при входа на Северната порта на Господния дом; и ето, там седяха жени и оплакваха Тамуз.
15 И каза ми: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още по-големи мерзости от тези. 16 И ме въведе във вътрешния двор на Господния дом; и ето, при входа на Господния храм, между предхрамието и олтара – около двадесет и петима мъже – с гръб към Господния храм и с лица на изток, те се кланяха на слънцето на изток.
17 Тогава ми каза: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом, дето вършат мерзости, каквито тези вършат тук? Защото напълниха земята с насилие и предизвикват непрекъснато гнева Ми? И ето, слагат клончето до ноздрите си. 18 Затова и Аз ще действам с ярост; окото Ми няма да ги пожали, няма да ги пощадя; и макар да викат силно в ушите Ми, няма да ги послушам.
© Библейска лига - България

9

Убийството на идолопоклонниците

1 Тогава Той извика в ушите ми с висок глас и каза: Нека се приближат тук палачите на града, всеки с пагубното си оръжие в ръка.
2 И ето, шестима мъже се зададоха по пътя от горната порта, която гледа на север, всеки с разрушително оръжие в ръка; и сред тях беше един човек, облечен в ленено, с писарска мастилница на кръста; и като влязоха, застанаха до медния олтар. 3 И славата на Израилевия Бог се издигна от херувима, над който бе, и се премести към прага на храма. Тогава Господ извика към облечения в ленено мъж, който имаше на кръста си писарска мастилница, 4 и му каза: Мини през града, през Ерусалим, и сложи белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всички мерзости, които стават в него. 5 А на другите чух да казва: Минете след него през града и убивайте; окото ви да не жали и да не щадите: 6 Старци, юноши и девици, младенци и жени избийте до крак, но не докосвайте никого от онези, които имат белега; и започнете от светилището Ми. И така, те започнаха от старейшините, които бяха пред дома Господен. 7 Тогава им каза: Осквернете дома и напълнете дворовете с убити. Вървете! И те излязоха и започнаха да убиват в града.
8 И докато те убиваха, аз останах и паднах по лице, и извиках: Горко, Господи Еова! Ще изтребиш ли остатъка от Израил, като изливаш гнева Си върху Ерусалим? 9 И Той ми рече: Беззаконието на Израилевия и на Юдовия дом е твърде голямо; земята е пълна с кръв и градът – пълен с неправда, защото те си казват: Господ е напуснал земята; Господ не вижда. 10 Затова и окото Ми няма да ги пожали, няма да ги пощадя, а ще възвърна постъпките им върху главите им.
11 И ето, облеченият в ленено мъж, който имаше на кръста си мастилницата, даде отчет за работата, като каза: Направих, както Ти ми заповяда.
© Библейска лига - България

10

Господнята слава излиза над храма
1 После погледнах и ето, в простора над главите на херувимите се появи нещо като сапфир, някакво подобие на престол. 2 И Господ каза на облечения в ленено мъж: Влез между колелата под херувимите, напълни ръцете си с огнени въглища изсред хехувимите и ги пръсни върху града. И той влезе пред очите ми.
3 А херувимите стояха от дясната страна на храма, когато влезе човекът, и облакът изпълни вътрешния двор. 4 И Господнята слава се издигна от херувима и застана на прага на храма, и облакът изпълни храма, и дворът се изпълни от сиянието на Господнята слава. 5 И фученето на крилата на херувимите се чуваше чак до външния двор, като гласа на Всемогъщия Бог, когато говори.
6 И когато Господ заповяда на облечения в ленено мъж: Вземи огън измежду колелата, изсред херувимите, мъжът влезе и застана до едно колело. 7 И един от херувимите простря ръка изсред тях към огъня, който бе между херувимите, взе от него и го сложи в ръцете на облечения в ленено, който го взе и излезе. 8 А под крилата на херувимите се виждаше подобие на човешки ръце.
9 И като погледнах – ето четири колела до херувимите, по едно колело до всеки херувим; и колелата бяха наглед като хризолит. 10 А колкото за изгледа им, и четирите изглеждаха еднакво; всяко беше като че ли колело в колело. 11 Като вървяха, вървяха и в четирите посоки, и като вървяха, не се обръщаха; накъдето погледнеше главата, натам тръгваха, и като вървяха, не се обръщаха. 12 А цялото им тяло – гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата им бяха пълни с очи, колелата и на четирите. 13 А на тези колела чух да се казва – „Вихрените колела“. 14 И всяко живо същество имаше четири лица: едното лице бе херувимско; второто – човешко; третото – лъвско; а четвъртото – орлово лице. 15 И херувимите се издигнаха. Това бяха живите същества, които видях при река Ховар. 16 И когато вървяха херувимите, и колелата край тях вървяха; и когато херувимите повдигаха крилата си, за да се издигнат от земята, колелата не се отделяха от тях. 17 Когато херувимите стояха, те също стояха; а когато херувимите се издигаха, издигаха се и те с тях, защото духът на живите същества беше в тях.
18 Тогава Господнята слава се оттегли от прага на храма и застана над херувимите. 19 И херувимите повдигнаха крилата си и се издигнаха от земята пред очите ми, и като тръгнаха, колелата тръгнаха с тях; и застанаха при входа на Източната порта на Господния дом и славата на Израилевия Бог бе отгоре им. 20 Това бяха живите същества, които видях под Израилевия Бог, при река Ховар; и познах, че бяха херувими. 21 Всеки имаше четири лица и четири крила; под крилата си имаше подобие на човешки ръце. 22 А лицата им приличха на онези, които видях при река Ховар. Всяко вървеше право пред себе си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Галатяни

3

Вяра или спазване на закона

1 О, неразумни галатяни, кой ви омая вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно изобразен като разпнат? 2 Това само желая да науча от вас: Чрез дела по закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание? 3 Толкова ли сте неразумни, че като започнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плът? 4 Напразно ли толкова страдахте – ако наистина е било напразно? 5 Този, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела по закона ли върши това, или чрез вяра в посланието, 6 както Авраам повярва в Бога и му се вмени за правда? 7 Тогава знайте, че тези, които упражняват вяра, те са Авраамови чада. 8 И Писанието, като предвиди, че Бог чрез вяра ще оправдае езичниците, предизвести благовестието на Авраам, казвайки: „В тебе ще се благославят всичките народи“. 9Така че тези, които упражняват вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам. 10 Защото всички, които се облягат на дела по закона, са под клетва, понеже е писано: „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона“. 11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно, защото „праведният чрез вяра ще живее“; 12 а законът не действа чрез вяра, но казва: „Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него“. 13 Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво“; 14 така че благословението, дадено на Авраам, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.

Законът и обещанието

15 Братя, (по човешки говоря) едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито към него се прибавя. 16 А обещанията се изрекоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: „и на потомците“, като за мнозина, но като за един: „и на твоя потомък“, Който е Христос. 17 И това казвам, че завет, предварително потвърден от Бога, не може да бъде развален от закона, въведен четиристотин и тридесет години по-късно, та да се унищожи обещанието. 18 Защото, ако наследството е по закон, то не е вече по обещание; а Бог го дари на Авраам с обещание. 19 Тогава защо се даде законът? Прибави се с цел да се изявят престъпленията, докато дойде Потомъкът, на Когото бе дадено обещанието; и беше постановен от ангели чрез ръката на един ходатай. 20 Но ходатаят не ходатайства само за един; а Бог, Който дава обещание, е един. 21 Тогава законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотворява, то наистина правдата щеше да бъде от закон.
22 Но Писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тези, които вярват. 23 А преди да дойде вярата, ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която щеше да се открие. 24 Така законът стана за нас детеводител – да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра. 25 Но след идването на вярата не сме вече под ръководството му.

Синове на Бога

26 Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Исуса Христа. 27 Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.
28 Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса. 29 И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи