Тематичен / ден 32

Стар Завет

Изход

5

Тухли без плява

1 След това дойдоха Мойсей и Аарон и казаха на Фараон: Така говори Еова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми направят празник в пустинята. 2 Но Фараон отговори: Кой е Еова, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам Еова и няма да пусна Израил. 3 А те казаха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Еова, нашия Бог, да не би да ни изпрати бедствие чрез мор или меч. 4 Но египетският цар им каза: Защо, Мойсее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете си по работата. 5 Рече още Фараон: Ето, народът в тази земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.
6 И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на народа, казвайки: 7 Не давайте вече, както досега, плява на тези люде, за да правят тухли; нека идат сами да си събират плява. 8 Но колкото тухли са правили досега, същото число изисквайте от тях; с нищо да не го намалите; защото остават без работа и затова викат: Нека отидем, за да принесем жертва на нашия Бог. 9Да им се налага още по-тежка работа, за да се трудят; и да не се занимават с празни думи. 10И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и казаха на народа: Така казва Фараон: Не ви давам плява. 11 Вие сами идете и си събирайте плява, където намерите; но нищо няма да се намали от работата ви. 12 Затова, людете се пръснаха по цялата Египетска земя, за да събират слама вместо плява. 13 А настойниците настояваха: Изпълнявайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява. 14 И Фараоновите настойници биеха надзирателите, поставени над израиляните, като им казваха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното число тухли, както по-напред?
15 Тогава надзирателите на израиляните отидоха при Фараон, викнаха и казаха: Защо постъпваш така със слугите си? 16 Плява не се дава на слугите ти, а казват ни: Правете тухли; и ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде. 17 Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате, нека отидем да принесем жертва на Господа. 18Идете сега работете; защото плява няма да ви се даде; а ще давате определеното число тухли. 19 И надзирателите на израиляните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното за всеки ден число тухли. 20 И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Мойсей и Аарон, които се намериха на пътя; 21 и им казаха: Господ да погледне на вас и да съди; защото вие ни направихте омразни на Фараон и на слугите му, и сложихте меч в ръката им, за да ни избият.

Бог обещава освобождение

22 Тогава Мойсей се върна при Господа и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил? 23 Защото откак дойдох при Фараон да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ; а Ти никак не избавяш народа Си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

26

Заговорът против Исус

1 И Исус, когато свърши всичките тези думи, рече на учениците Си: 2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.
3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа, 4 и наговориха се да уловят Исус с хитрост, и да Го умъртвят; 5 но казаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

Исус помазан с миро във Витания

6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон, 7 приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което възливаше на главата Му, когато бе седнал на трапезата. 8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахосва това? 9 Защото това [миро] можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите. 10 Но Исус, като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? Тя извърши добро дело за Мене. 11 Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам. 12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, стори го, за да Ме приготви за погребение. 13 Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

Юда се съгласява да предаде Исус

14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и рече: 15 Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника. 16 И оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.

Господнята вечеря

17 А в първия ден напразника на безквасните хлябове учениците дойдоха при Исуса и рекоха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата? 18 Той каза: Идете в града при еди-кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си. 19 И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата. 20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. 21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 А те, пренаскърбени, започнаха всички, един по един, да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23 Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. 24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на онзи човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил. 25 И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече. 26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, рече: Вземете, яжте; то ва е Моето тяло. 27 Взе и чашата, и като благодари, даде им и рече: Пийте от нея всички; 28 Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете. 29 Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Моя Отец. 30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

Исус предрича отричането на Петър

31 Тогава Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: „Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат.“ 32 А след като бъда възкресен, ще ви изпреваря в Галилея. 33 А Петър в отговор Му каза: Дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня. 34 Исус му рече: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. 35 Петър Му каза: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

Гетсимания

36 Тогава Исус отиде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Седете тука, докато отида там да се помоля. 37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, захвана да скърби и да тъгува. 38 Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете заедно с Мене. 39 И като пристъпи малко напред, падна по лице и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. 40 И върна се при учениците, та ги намери заспали, и каза на Петър: Как, не можахте ли и един час да бдите с Мене? 41 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото е немощно. 42 Пак отиде втори път, та се помоли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да [Ме] отмине тая [чаша], без да я изпия, нека бъде Твоята воля. 43 И като дойде пак, намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали. 44 И пак ги остави, та отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи. 45 Тогава се върна при учениците и каза им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 46 Станете да вървим; ето, приближава се този, който Ме предава.

Предаването на Исус

47 И докато Той още говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини. 48 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. 49 И веднага се приближи до Исус и рече: Здравей, Учителю! И Го целуна. 50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, стори го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исуса и Го хванаха. 51 И ето, един от тези, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото. 52 Тогава Исус му каза: Върни меча си на мястото му; защото всички, които се залавят за меч, от меч ще загинат. 53 Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели? 54 Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде така? 55 В същия час каза Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте. 56 Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всичките ученици Го оставиха и се разбягаха.

Пред синедриона

57 А тези, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, където бяха събрани книжниците и старейшините. 58 А Петър вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със слугите да види края. 59 А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят; 60 обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но после дойдоха двама и рекоха: 61 Този каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя. 62 Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тия против Тебе? 63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш, Ти ли си Помазаникът, Божият Син? 64 Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви: Отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. 65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? 66 А те в отговор, рекоха: Изложи се на смъртно наказание. 67 Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и казваха: 68 Отгатни, Помазаниче, кой Те удари.

Петър се отрича от Исус

69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса Галилееца. 70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш. 71 И когато излезе на предверието, видя го друга слугиня и каза на тези, които бяха там: И този беше с Исуса Назарянина. 72 И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека. 73 След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и рекоха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава. 74 Тогава той започна да се проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя. 75 И спомни си Петър думите на Исус, Който беше казал: Преди още петелът да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън, и плака горко.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

41

1 За диригента. Давидов псалом.
Блажен онзи, който пригледва немощния;
в лош ден ще го избави Господ.
2 Господ ще го пази и ще продължи живота му;
блажен ще бъде той на земята;
и Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.
3 Господ ще го подкрепи на болничната постеля;
в болестта му Ти ще го върнеш към здравето.
4 Аз рекох: Господи, смили се над мене;
изцели душата ми, защото Ти съгреших.
5 Неприятелите ми говорят зло за мене, като казват:
Кога ще умре той и ще загине името му?
6 И ако дойде един от тях да ме види, говори престорено,
събира в сърцето си всичкото зло, що забелязва,
и като излезе навън, разказва го.
7 За мене шепнат заедно всички, които ме мразят,
против мене измислят зло, казвайки:
8 Някаква лоша болест го е сполетяла,
и като е легнал, няма вече да стане.
9 Да! Самият ми близък приятел, комуто имах доверие,
който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене.
10 Но Ти, Господи, смили се над мене;
изправи ме, и ще им отвърна.
11 От това зная, че Твоето благоволение е към мене,
понеже неприятелят ми не тържествува над мене.
12 А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми,
и утвърждаваш ме пред лицето Си довека.
13 Благословен да е Господ,
Израилевият Бог,
отвека и довека. Амин и амин.
© Библейска лига - България