Тематичен / ден 321

Стар Завет

Езекиил

46

1 Така казва Господ Еова: Портата на вътрешния двор, която гледа на изток, нека бъде затворена през шестте делнични дни; а в съботния ден да се отваря и в деня на новолунието да се отваря. 2 И князът нека влиза през преддверието на външната порта и нека застава при стълба на портата; а свещениците нека принасят всеизгарянето му и примирителните му приноси; и той да се покланя при прага на портата. Тогава да излиза; обаче да не се затваря портата до вечерта. 3 А народът на Израилевата земя да се кланя при входа на същата порта пред Господа в съботите и в новолунията.
4 А всеизгарянето, което князът ще принася пред Господа в съботен ден, да бъде шест агнета без недостатък и един овен без недостатък. 5 И хлебният принос за овена да бъде една ефа, а хлебният принос за агнетата – колкото му дава ръка, и един ин дървено масло за една ефа. 6 И в деня на новолунието приносът му да бъде теле без недостатък, шест агнета и един овен, които да бъдат без недостатък. 7 И нека принася хлебен принос, една ефа за телето и една ефа за овена, а за агнетата – колкото му дава ръка, и по един ин дървено масло за всяка ефа.
8 И когато князът влиза, нека влиза през преддверието на портата и нека излиза по същия път. 9 Но когато народът на тази земя идва пред Господа по време на определените празници, тогава онзи, който влиза през северната порта, за да се поклони, нека излиза през южната порта, а който влиза през южната порта, нека излиза през северната порта; да не се връща през портата, през която е влязъл, а да излиза, като върви право напред. 10 И князът да влиза сред тях, когато влизат; и когато излизат, да излизат заедно.
11 И на тържествата и на празниците хлебният принос да бъде една ефа за телето и една ефа за овена; а за агнетата – колкото му дава ръка, и един ин дървено масло за всяка ефа.
12 А когато князът принася доброволно всеизгаряне или доброволни примирителни приноси на Господа, тогава да му отварят портата, която гледа на изток, и нека принася всеизгарянето си и примирителните си приноси, както прави в съботен ден; тогава нека излиза; и след излизането му нека затварят портата.
13 И да принасяш всеки ден във всеизгаряне на Господа едногодишно агне без недостатък; всяка сутрин да го принасяш. 14 И заедно с него да принасяш всяка сутрин за хлебен принос една шеста от ефа и една трета ин дървено масло, за да го смесиш с брашното; това да бъде хлебен принос на Господа завинаги чрез вечна наредба. 15 Така нека постоянно принасят агнето, хлебния принос и дървеното масло всяка сутрин, за всеизгаряне.
16 Така казва Господ Еова: Ако князът даде подарък на някого от синовете си, това ще му бъде наследство, ще бъде притежание на неговите синове, ще им бъде притежание по наследство. 17 Но ако даде подарък от наследството си на някого от слугите си, тогава ще бъде негов само до годината на освобождението, след която да се възвръща на княза; а наследството му ще бъде за синовете му. 18 При това князът да не взема от наследството на народа, като ги извежда с насилие от притежанието им; ако даде наследството на синовете си, то от своето притежание да им даде, за да не се разпръсква народа Ми, всеки от притежанието си.
19 После ме заведе през входа, който бе от страните на портата, в святите свещенически стаи, които гледат на север; и ето, там имаше място отзад на запад. 20 И каза ми: Това е мястото, където свещениците ще варят приноса за престъпление и приноса за грях и където ще пекат хлебния принос, за да не ги изнасят във външния двор и да осветят людете. 21 Тогава, като ме изведе във външния двор, преведе ме около четирите ъгъла на двора; и ето, във всеки ъгъл на двора имаше двор. 22 В четирите ъгъла на двора имаше заградени дворове, четиридесет лакти надлъж и тридесет нашир; тези четири двора в ъглите имаха еднаква мярка. 23 И имаше ред стени около тях, около четирите двора; а при стените имаше готварници наоколо. 24 Тогава ми каза: Това са готварниците, където служителите на храма ще варят жертвите на народа.
© Библейска лига - България

47

Река, извираща от храма

1 Тогава ме върна при вратата на храма; и ето, вода извираше изпод прага на храма на изток; защото лицето на храма бе на изток; и водата слизаше изпод дясната страна на храма при южната страна на олтара. 2 После ме изведе през северната порта и ме заведе към външната порта, по пътя, който гледа на изток; и ето, вода течеше от дясната страна. 3 И човекът, който държеше мярката в ръката си, като излезе на изток, премери хиляда лакти и ме преведе през водата; водата бе до глезени. 4 Пак премери хиляда лакти и ме преведе през водата; водата бе до колене. Пак премери хиляда лакти и ме преведе; водата бе до кръста. 5 После премери хиляда лакти и беше станала река, през която не можах да премина; защото водата беше се възвисила и бе станала вода за плуване, река непроходима.
6 И каза ми: Видя ли, сине човешки? Тогава, като ме заведе, върна ме към брега на реката. 7 А когато се върнах, ето, при брега на реката твърде много дървета и от двете ѝ страни. 8 Тогава ми каза: Тази вода изтича от източната страна, слиза към полето и се влива в морето; и когато се влее в морето, водата му ще се изцери. 9 И всяко живо същество, което се движи там, където се сливат двете струи, ще живее; и там ще има твърде много риба, защото тази вода се е вляла там и защото водите на морето са се изцерили; понеже където се влее реката, всичко ще живее. 10 И рибари ще стоят край нея от Ен-Геди до Енеглаим, там ще простират мрежите си; риба ще има всякаква, твърде много риба като в голямото море. 11 Но тинестите и блатистите му места няма да се изцерят; ще бъдат предадени на сол. 12 А край реката, по бреговете ѝ от двете ѝ страни, ще растат всякакви видове дървета за храна, чиито листа няма да вехнат, нито плодът им – да се разваля; всеки месец ще раждат нов плод, защото водата, която ги пои, изтича от светилището; и плодът им ще бъде за храна, а листът им – за изцеление.

Пределите на земята

13 Така казва Господ Еова: Ето пределите, по които ще наследите земята, като я разделите според дванадесетте Израилеви племена: Йосиф ще има два дяла. 14 И ще наследите тази земя, както единият, така и другият, за която се заклех, че ще я дам на бащите ви; да! Тази земя ще ви се даде в наследство. 15 И ето границата на земята: На северната страна ще бъде от Голямото море по пътя за Етлон до прохода на Седад; 16 после Емат, Вирота, Сибраим (който е между предела на Дамаск и предела на Емат) и Асаратихон (който е при пределите на Ауран); 17 а границата от морето ще бъде Асеренан (при предела на Дамаск), а на север северната граница е Емат. Това е северната страна. 18 А източната, между Ауран, Дамаск и Галаад оттатък и Израилевата земя отсам, ще бъде Йордан, като я премерите от северната граница до източното море. Това е източната страна. 19 А на юг южната страна ще бъде от Тамар до водата на Мерива Кадис и през Египетския поток до голямото море. Това на юг е южната страна. 20 А западната страна ще бъде голямото море от южната граница до прохода на Емат. Това е западната страна. 21 Така да разделите тази земя помежду си според Израилевите племена. 22 Да я разделите в наследство за вас и за чужденците, които живеят сред вас и които имат чада сред вас; те нека ви бъдат като местни люде между израиляните; нека имат наследство с вас между Израилевите племена. 23 В което племе живее чужденецът, там му дайте наследство – казва Господ Еова.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

8

Преследването и разпръскването на църквата

1 А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи. 2 И някои благочестиви човеци погребаха Стефан, и ридаха за него твърде много. 3 А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше в тъмница.

Филип в Самария

4 А тези, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието. 5 Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Помазаника. 6 И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. 7 Защото нечистите духове, като извикваха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени; 8 така че настана голяма радост в онзи град.

Симон магьосникът

9 А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и учудваше населението на Самария. 10 Него слушаха всички, от малък до голям, казвайки: Този е така наречената Велика Божия Сила. 11 И слушаха го, понеже доста време ги беше учудвал с магиите си. 12 Но когато повярваха на Филип, който благовестваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени. 13 И самият Симон повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип, та гледайки, че стават знамения и велики дела, удивяваше се.
14 А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан, 15 които, като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух; 16 защото Той не беше слязъл още на нито един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име. 17 Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух. 18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святият Дух, предложи им пари, казвайки: 19 Дайте и на мене тази сила, щото, на когото положа ръце, да приема Святия Дух. 20 А Петър му каза: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. 21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога. 22 Затова, покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти; 23 понеже гледам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда. 24 А Симон в отговор каза: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова, което рекохте. 25 И те, след като заявяваха и разгласяваха Господнето учение, се върнаха в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието на много самарийски села.

Филип и етиопският скопец

26 А ангел от Господа говори на Филип, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа. 27 И той стана, та отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над всичкото ѝ съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони, 28 на връщане седеше в колесницата си и четеше пророк Исая. 29 А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница. 30 И Филип се завтече, та го чу, като прочиташе пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли, каквото четеш? 31 А той рече: Как да разбера, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне с него. 32 А мястото от Писанието, което прочиташе, беше това:
„Като овца беше заведен на клане;
и както агне пред стригача си не издава глас,
така не отваря устата Си;
33 в унижение отмени се съдбата Му;
а поколението Му, кой ще го изкаже?
Защото се взе животът Му от земята.“
34 И скопецът заговори и рече на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, за себе си ли, или за някой друг? 35 А Филип отвори уста, и като започна от това писание, благовести му Исуса. 36 И като вървяха в пътя, дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя? [37 И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Божий Син.] 38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип, и скопецът; и кръсти го. 39 А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип; и скопецът вече не го видя, а възрадван продължи пътя си. 40 А Филип се намери в Азот; и като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове, докато стигна в Кесария.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи