Тематичен / ден 329

Стар Завет

Неемия

1

Молитвата на Неемия

1 Историята на Неемия, Ахалиевия син.
В месец хаслев, в двадесетата година, когато бях в столицата Суса, 2 един от братята ми, Анани, дойде от Юда с някои други мъже; и ги попитах за избавените юдеи, оцелели от плена, и за Ерусалим. 3 И те ми рекоха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и укор; и стената на Ерусалим е съборена, и портите му са изгорени с огън. 4 А когато чух тези думи, седнах и плаках, и тъжих няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, казвайки: 5 Моля Ти се, Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, Който пазиш завет и милост към тези, които Те любят и изпълняват Твоите заповеди, 6 дано бъде сега ухото Ти внимателно и очите Ти отворени, за да чуеш молитвата на Твоя слуга, която принасям сега пред Тебе ден и нощ за Твоите слуги израиляните, и като изповядвам греховете на израиляните, с които сме Ти съгрешили. И аз, и бащиният ми дом сме съгрешили; 7 много се развратихме пред Тебе и не опазихме заповедите, повеленията и законите, които Ти даде на слугата Си Мойсей. 8 Спомни си, моля Ти се, словото, което си заповядал на слугата Си Мойсей, като си рекъл: Ако престъпите законите Ми, Аз ще ви разпръсна между племената; 9 но ако се обърнете към Мене и пазите заповедите Ми и ги изпълнявате, то даже ако има от вас изхвърлени до краищата на небесата, и оттам ще ги събера, и ще ги доведа на мястото, което избрах, за да настаня там името Си. 10 А тези са Твои слуги и Твой народ, който си избавил с голямата Си сила и с мощната Си ръка. 11 Моля Ти се, Господи, да бъде ухото ти внимателно към молитвата на слугата Ти и към молитвата на слугите Ти, които с наслада благоговеят пред името Ти; и направи да благоуспее, моля Ти се, слугата Ти днес, и дай му да намери милост пред този човек, защото аз бях виночерпец на царя.
© Библейска лига - България

2

Артаксеркс праща Неемия в Ерусалим

1 А в месец нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, като имаше вино пред него, аз взех виното и го дадох на царя. Преди аз не бях изглеждал посърнал пред него, 2 затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго, освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много. 3 И рекох на царя: Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял и портите му са изгорени с огън. 4 Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И се помолих на небесния Бог; 5 после казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.
6 Царят пак ми рече (при него седеше и царицата): Колко време ще продължи пътешествието ти? И кога ще се върнеш? И угодно беше на царя да ме изпрати, като му определих срок. 7 Казах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат, докато стигна в Юда, 8 и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.
9 И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката Ефрат и им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници.) 10 А когато хоронецът Санбалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много, че е дошъл човек да се застъпи за доброто на израиляните.

Неемия преглежда стените на Ерусалим

11 Така дойдох в Ерусалим и седях там три дни.
12 И през нощта станах с неколцина други мъже, без да кажа на някого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене, освен добитъка, на който яздех. 13 И тъй, излязох нощем през Портата на долината и дойдох до Извора на смока и до Портата на бунището, и прегледах Ерусалимските стени – как бяха съборени, и портите им изгорени с огън. 14 После минах към Портата на извора и към царския водоем; но нямаше място да мине моето добиче. 15 Тогава тръгнах в нощта край потока, та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през Портата на долината и се върнах. 16 А по-видните мъже не знаеха къде бях ходил или какво бях сторил; защото дотогава не бях казал нищо ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.
17 Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим отново стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор. 18 И им разправих как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така те заякчиха ръцете си за това добро дело. 19 А хоронецът Санбалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гешем, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и казваха: Какво е това, което правите? Искате да се повдигнете против царя ли? 20 А аз им отговорих: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

16

Тимотей се присъединява към Павел и Сила

1 После пристигна и в Дервия, и в Листра; и ето, там имаше един ученик, на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, и на баща грък. 2 Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония. 3 Него Павел пожела да води със себе си, затова взе, че го обряза поради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък. 4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят. 5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.

Видението на Павел с човек от Македония

6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Святия Дух да проповядват словото в Азия; 7 и като дойдоха срещу Мисия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи. 8 И тъй, като изминаха Мисия, слязоха в Троада. 9 И яви се на Павел през нощта видение: Един македонец стоеше и му се молеше, казвайки: Ела в Македония и помогни ни. 10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието там.

Обръщането на Лидия във Филипи

11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, на следващия ден в Неапол 12 и оттам във Филипи, който е главният град на онази част от Македония, и римска колония. В този град преседяхме няколко дни.
13 А в събота излязохме вън от портата на едно място край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме, та говорихме на събраните там жени. 14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на пурпурни платове, слушаше; и Господ отвори сърцето ѝ да обърне внимание на това, което Павел говореше. 15 И като се кръсти тя и домът ѝ, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

Павел и Сила в затвора

16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си докарваше голяма печалба на господарите си. 17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше, казвайки: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. 18 Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час. 19 А господарите ѝ, като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. 20 И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и много смущават града ни, 21 като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим. 22 На това народът вкупом се повдигна против тях и градските съдии им разкъсаха дрехите, и заповядаха да ги бият с тояги. 23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заръчаха на тъмничния началник да ги пази здраво; 24 който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница и стегна добре нозете им в клада.
25 Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха, 26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха; и веднага всичките врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. 27 И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали. 28 Но Павел извика със силен глас: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тука. 29 Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила; 30 и изведе ги вън, и рече: Господа, какво трябва да сторя, за да се спася? 31 А те казаха: Повярвай в Господа Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти. 32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. 33 И той ги взе в същия час през нощта, та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови. 34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни онези човеци. 36 И началникът съобщи думите на Павел, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега излезте и си идете с мир. 37 Но Павел им рече: Биха ни публично, без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат. 38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се; 39 и дойдоха, та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града. 40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

66

1 За диригента, хвалебен псалом.
Възкликни към Бога, цяла земьо!
2 Възпейте славата на Неговото име,
въздайте Му слава и хвала.
3 Кажете на Бога: Колко са страховити делата Ти!
Поради величието на Твоята сила
даже враговете Ти ще се снишат пред Тебе.
4 Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови,
ще славословят името Ти. (Села.)
5 Елате и вижте делата на Бога,
колко са страховити те за човешките чада.
6 Превърна морето в суша;
пеша преминаха през реката;
там се развеселихме в Него.
7 Със силата Си владее довека:
очите Му наблюдават народите;
бунтовниците нека не се превъзнасят. (Села.)
8 Вие, племена, благославяйте нашия Бог
и възгласете хвалата Му,
9 Който поддържа в живот душата ни
и не дава да се поклатят нозете ни.
10 Защото Ти, Боже, си ни опитал,
изпитал си ни, както се изпитва сребро.
11 Вкарал си ни в мрежата,
сложил си тежък товар на гърба ни.
12 Направил си да яздят човеци върху главите ни;
преминахме през огън и вода;
но Ти ни изведе на богато място.
13 Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния,
ще изпълня пред Тебе оброците,
14 които произнесоха устните ми и говориха устата ми в
бедствието ми.
15 Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с тамян,
ще принеса волове и кози. (Села.)
16 Елате, слушайте всички, които се боите от Бога,
и ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.
17Към Него извиках с устата си;
и Той бе възвисен чрез езика ми.
18 Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда,
Господ не би послушал;
19 но Бог наистина послуша,
обърна внимание на молбата ми.
20 Благословен да е Бог,
Който не отхвърли молитвата ми и не отвърна от мене Своята милост.
© Библейска лига - България