Тематичен / ден 330

Стар Завет

Неемия

3

Строителите на стената

1 Тогава първосвещеникът Елиасив и братята му, свещениците, станаха и съградиха Овчата порта; те я осветиха и поставиха вратите ѝ, чак до кулата Мея я осветиха и до кулата Ананеил.
2 И до него градяха ерихонските мъже. И до тях градеше Закхур, Имриевият син.
3 А Рибната порта съградиха Сенаевите синове, които, като положиха гредите ѝ, поставиха и вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ. 4 До тях поправяше Меримот, син на Урия, Акосовия син. До него поправяше Месулам, син на Варахия, Месизавеиловия син. До него поправяше Садок, Ваанаевият син. 5 И до него поправяха текойците; но големците им не се впрегнаха в делото на своя Господ.
6 А старата порта поправиха Йодай, Фасеевият син, и Месулам, Бесодиевият син, които, като положиха гредите ѝ, поставиха и вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ. 7 До тях поправяха гаваонецът Мелатия и меронотецът Ядон, мъже от Гаваон и от Масфа, подвластни на областния управител отсам реката. 8 До тях поправяше Узиил, Арахиевият син, един от златарите. До него поправяше Анания, син на един от аптекарите; и те укрепиха Ерусалим до Широката стена. 9 До него поправяше Рефая, Оровият син, управител на половината от Ерусалимския окръг. 10 До тях, срещу къщата си, поправяше Едая, Арумафовият син. До него поправяше Хатуш, Асаваниевият син. 11 А Малхия, Харимовият син, и Асув, Фаат-Моавовият син, поправяха друга част и Кулата на пещите. 12 И до тях поправяше, заедно с дъщерите си, Селум, Алоисовият син, управител на половината от Ерусалимския окръг.
13 Портата на долината поправиха Анун и жителите на Заноя, които, като я съградиха, поставиха вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ; те поправиха и хиляда лакти от стената до Портата на бунището.
14 А Портата на бунището поправи Малхия, Рихавовият син, началник на Бет-Акеремския окръг; и той, като я съгради, постави вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ.
15 А Портата на извора поправи Селун, Холозеевият син, началник на Масафския окръг, който, като я съгради, я покри, постави вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ; поправи и стената на Силоамския водоем при царската градина, чак до стъпалата, които слизат от Давидовия град. 16 След него Неемия, Азбуковият син, управител на половината от Бет-Цурския окръг, поправяше до мястото срещу Давидовите гробища и до направения водоем и до Къщата на силните мъже. 17 След него поправяха левитите, начело с Реум, Ваниевия син. До него поправяше Асавия, управител на половината от Кеилския окръг, за своя окръг. 18 След него поправяха братята им, начело с Бавай, Хенададовия син, началник на другата половина от Кеилския окръг. 19 До него, Есер, Исусовият син, управител на Масфа, поправяше друга част, срещу нагорнището към оръжейницата при ъгъла на стената. 20 След него Варух, Заваевият син, поправяше ревностно друга част, от ъгъла до вратата на къщата на първосвещеник Елиасив. 21 След него Меримот, син на Урия, Акосовия син, поправяше друга част, от вратата на Елиасивовата къща до края на Елиасивовата къща.
22 След него поправяха свещениците, които живееха в тази околност. 23 След тях поправяха Вениамин и Асув срещу къщата си. След тях поправяше Азария, син на Маасия, Ананиевия син, при къщата си. 24 След него, Бинуй, Хенададовият син, поправяше друга част – от къщата на Азария до завоя до ъгъла на стената. 25 Фалал, Узаевият син поправяше срещу ъгъла и кулата, която се издава от горната царска къща, която бе при двора на стражата; и след него поправяше Федая, Фаросовият син. 26 (А нетинимите живееха в Офил до мястото срещу Портата на водата на изток, и до издадената кула.) 27 След него текойците поправяха друга част срещу голямата издадена кула и до стената на Офил.
28 Над Конската порта поправяха свещениците, всеки срещу къщата си. 29 След тях поправяше Садок, Имеровият син, срещу къщата си. След него поправяше вратарят на Източната порта Семая, Сеханиевият син. 30 След него Анания, Селемиевият син, и Анун, шестият син на Салаф, поправяха друга част. След тях поправяше Месулам, Варахиевият син, срещу стаята си. 31 След него поправяше Малхия, син на златаря, до къщата на нетинимите и на търговците, срещу вратата на Мифкад и до нагорнището при ъгъла. 32 А между нагорнището при ъгъла и Овчата порта поправяха златарите и търговците.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

17

В Солун

1 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше синагога на юдеите. 2 И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от писанията, 3 та им поясняваше и доказваше, че Помазаникът трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Исус, Когото, каза той, аз ви проповядвам, е Помазаникът. 4 И някои от тях се убедиха и дружаха с Павел и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени. 5 Но юдеите, подбудени от завист, взеха си няколко лоши човеци от мързеливците по пазара и като събраха тълпа, размиряваха града; нападнаха Ясоновата къща и търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа. 6 Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тези, които обърнаха света, дойдоха и тука; 7 и Ясон ги е приел; и те всички действат против кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар, Исус. 8 И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха. 9 Но като взеха поръчителство от Ясон и от другите, пуснаха ги.

В Берия

10 А братята незабавно изпратиха Павел и Сила през нощта в Берия; и те, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога. 11 И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали то е вярно. 12 И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини, и от мъжете не малко. 13 Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там, та подбудиха и смутиха народа. 14 Тогава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там. 15 А онези, които придружаваха Павел, заведоха го до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се можеше по-скоро при него, заминаха си.

В Атина

16 А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града, пълен с идоли. 17 И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с онези, с които се случеше да се срещне. 18 Също и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже този празнословец? А други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове; защото проповядваше Исуса и възкресението. 19 И тъй, взеха и го заведоха на ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш? 20 Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме искали да узнаем какво е то. 21 (А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново.)
22 И тъй, Павел застана сред ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. 23 Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Този, на Когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам. 24 Бог, Който е създал света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, 25 нито са Му потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички живот и дишане, и всичко; 26 и направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; 27 за да търсят Бога, та дано биха Го усетили и намерили, ако и да не е Той далеч от всеки един от нас; 28 защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“ 29 И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и измислица. 30 Бог обаче, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всичките човеци навсякъде да се покаят, 31 тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.
32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За това пак искаме да те слушаме. 33 И така, Павел си излезе измежду тях. 34 А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена, на име Дамар, и други с тях.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

122

1 Давидова песен на възкачванията.
Зарадвах се, когато ми рекоха:
Да отидем в дома Господен.
2 Ето, нозете ни стоят
отвътре портите ти, Ерусалиме,
3 Ерусалиме, който си съграден
като град сглобен в едно;
4 където възлизат племената,
Господните племена,
според завещаното на Израил,
за да славят името Господне.
5 Защото там са поставени престолите на съда,
престолите на Давидовия дом.
6 Искайте мир за Ерусалим;
нека благоденстват онези, които те обичат!
7 Мир да бъде отвътре стените ти,
благоденствие в палатите ти!
8 Заради братята и другарите си
ще кажа сега: Мир да е в тебе!
9 Заради дома на Господа, нашия Бог,
ще търся доброто ти.
© Библейска лига - България