Тематичен / ден 331

Стар Завет

Неемия

4

Съпротива срещу възстановяването на стената

1 А Санбалат, когато чу, че изграждаме отново стената, се разгневи, много възнегодува и се присмя на юдеите. 2 И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще се укрепяват ли? Ще принасят ли жертви? Ще свършат ли някога? Ще съживят ли камъните от купищата развалини, както са изгорели? 3 А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже лисица ако се качи по градежа им, ще събори каменната им стена. 4 Чуй, Боже наш, защото сме презрени; обърни укорът им върху собствените им глави и ги предай като плячка в земя, където ще са пленници. 5 Не покривай беззаконието им и грехът им да не се изличи пред Тебе; защото те хвърлиха обиди в лицето на градящите.
6 Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половинатаот височината си; защото народът беше взел работата присърце.
7 Но когато Санбалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на Ерусалимските стени напредвало и че проломите започнали да се затварят, разгневиха се много; 8 и всички заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят. 9 А ние се помолихме на своя Бог и поставихме стражи срещу тях за деня и нощта поради заплахата. 10 Но народът на Юда рече: Силата на носачите вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената. 11 А и враговете ни рекоха: Докато усетят или ни видят, ние ще дойдем сред тях, ще ги избием и ще спрем работата. 12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, казаха ни десет пъти: Към която и страна да се обърнете, оттам ще дойдат върху нас. 13 Затова поставих зад най-ниските места в стената, при откритите места – поставих народа по семейства – с мечовете им, с копия и с лъкове. 14 И като разгледах, станах и рекох на първенците и началниците, и на останалите от народа: Не се бойте от тях; помнете великия и страшен Господ и се бийте за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си. 15 А когато неприятелите ни чуха, че намерението им било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всички се върнахме на стената, всеки на работата си. 16 И от този ден нататък половината от слугуващите ми бяха на работата, а другата половина държеха копия, щитове, лъкове и брони; и началниците насърчаваха целия Юдов дом. 17 Онези, които градяха стената и носеха товари, и товареха, работеха работата си с едната ръка, а с другата държаха оръжието си; 18 и всеки от зидарите носеше меча си, опасан на кръста си, и така градеше. А този, който свиреше с тръбата, беше до мене.
19 И казах на първенците и началниците, и на останалия народ: Работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг; 20 затова, където чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.
21 Така карахме работата; половината мъже държаха копията от зазоряването до появяването на звездите. 22 И в същото време казах на народа: Всеки със слугата си нека нощува в Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а денем да работят. 23 И тъй, нито аз, ни братята ми, ни слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си, даже когато отиваше на водата да се мие.
© Библейска лига - България

5

Неемия помага на бедните

1 По това време мъжете и жените им вдигнаха голям вик против братята им, юдеите. 2 Едни казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме много; затова нека ни се даде жито, та да ядем и да живеем. 3 Други казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито по време на глада. 4 Имаше и още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци. 5 И макар да сме плът от плътта и кръв от кръвта на нашите братя, и нашите синове да са добри колкото техните, ние трябва да даваме синовете си и дъщерите си да работят като роби. Някои от дъщерите ни са вече поробени; а ние сме безсилни да ги спасим, защото на други принадлежат нивите и лозята ни. 6 И се разгневих твърде много, като чух вика им и тези думи. 7 Тогава, като размислих в себе си, изобличих първенците и началниците, като им казах: Вие вземате лихва от собствените си братя. И свиках против тях голямо събрание, та им казах: 8 Ние според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха продадени на езичниците; а сега вие ли ще продавате братята си? Или те трябва да се продават на нас? А те мълчаха, защото не намериха какво да отговорят. 9 Пак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страх пред нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели? 10 Аз и братята ми, и слугите ми също сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим лихвовземането. 11 Върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, също и стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях. 12 Тогава рекоха: Ще ги върнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание. 13 Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! И прославиха Господа. И народът постъпи според това обещание.
14 А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя – от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години – нито аз, нито братята ми сме вземали заплатата на областен управител. 15 А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар за народа си и освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господаруваха над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога. 16 Още и залагах върху работата на тази стена и всичките ми слуги бяха събрани там за тази работа; и нива не купихме.
17 При това на трапезата ми имаше по сто и петдесет души – юдеи и началници, освен онези, които идеха при нас от околните на нас народи. 18 Всеки ден за мене се готвеше по едно говедо, по шест отбрани овце и птици, а веднъж на десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тегнеше върху този народ.
19 Помни ме, Боже мой, за добро, поради всичко, което съм сторил за този народ.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

18

В Коринт

1 След това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт, 2 където намери един юдеин, на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и Павел дойде при тях. 3 И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри. 4 И всяка събота разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.
5 А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел усещаше подтик да говори словото и заявяваше на юдеите, че Исус е Помазаникът. 6 Но понеже те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам между езичниците. 7 И като се премести оттам, дойде в дома на някого си, на име Тит Юст, който се кланяше на Бога и чиято къща беше до синагогата. 8 А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха. 9 И Господ каза на Павел през нощта във видение: Не бой се, но говори и не млъквай; 10 защото Аз съм с тебе и никой няма да те нападне да ти стори зло; защото имам много люде в този град. 11 И той преседя там година и шест месеца, като ги поучаваше в Божието слово.
12 А когато Галион беше управител в Ахая, юдеите се надигнаха единодушно против Павел, доведоха го пред съдилището и казаха: 13 Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога, несъгласно със закона. 14 Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о, юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя; 15 но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не искам да съм съдия на такива работи. 16 И изпъди ги от съдилището. 17 Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состен, та го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.

В Коринт

18 А Павел, след като поседя там още доста време, прости се с братята и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото бе дал оброк. 19 Като стигнаха в Ефес, той остави тях там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите. 20 А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони; 21 но се прости с тях, казвайки: Но ако Бог иска, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес. 22 И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим, та поздрави църквата и после слезе в Антиохия. 23 И като поседя там известно време, излезе и обикаляше наред Галатийската и Фригийската земя, та утвърждаваше всичките ученици.
24 И някой си юдеин, на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес. 25 Той беше наставен в Господния път и като беше по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Йоановото кръщение. 26 И почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път. 27 И когато се канеше той да замине за Ахая, братята го насърчиха и писаха до учениците да го приемат; и той, като дойде, помогна много на повярвалите чрез благодатта; 28 защото силно опровергаваше юдеите, и то публично, като доказваше от писанията, че Исус е Помазаникът.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи