Тематичен / ден 335

Стар Завет

Неемия

10

1 А онези, които подпечатиха, бяха: управителят Неемия, Ахалиевият син, и Седекия, 2 Серая, Азария, Еремия, 3 Пасхор, Амария, Малхия, 4 Хатуш, Севания, Малух, 5 Харим, Меримот, Авдия, 6 Даниил, Гинетон, Варух, 7 Месулам, Авия, Миямин, 8 Маазия, Билгай и Семая; това бяха свещениците.
9 Левитите: Исус, Азаниевият син, Бинуй от Хенададовите потомци и Кадмиил; 10 и братята им Севания, Одия, Келита, Фелая, Анан, 11 Михей, Рехов, Асавия, 12 Закхур, Серевия, Севания, 13 Одия, Вани и Бенину.
14 Началниците на народа: Фарос, Фаат-Моав, Елам, Зату, Вани, 15 Вуни, Азгад, Вивай, 16 Адония, Бигвай, Адин, 17 Атир, Езекия, Азур, 18 Одия, Асум, Висай, 19 Ариф, Анатот, Невай, 20 Магфиас, Месулам, Хезир, 21 Месизавеил, Садок, Ядуа, 22 Фелатия, Анан, Аная, 23 Осия, Анания, Асув, 24 Алоис, Филея, Совив, 25 Реум, Асавна, Маасия, 26 Ахия, Анан, Ганан; 27 Малух, Харим и Ваана.
28 А останалите от народа – свещеници, левити, вратари, певци, нетиними и всички, които се бяха отделили от съседните племена и прилепили към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всички, които знаеха и разбираха – 29 присъединиха се към братята си, първенците си, и се задължиха с проклятие и клетва да ходят по Божия закон, който бе даден чрез Божия слуга Мойсей, и да пазят и изпълняват всички заповеди на Еова, нашия Господ, наредбите Му и повеленията Му. 30 И да не даваме дъщерите си на съседните племена и да не вземаме техните дъщери за синовете си; 31 и ако съседните племена донесат стоки или каквато и да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свят ден; и да се отказваме отобработването на земята всяка седма година и от изискването на всеки дълг.
32 Задължихме се още да даваме всяка година по една трета от сикъла за службата на дома на нашия Бог, 33 за присъствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията, и на празниците, и за светите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израил и за всичко, което се върши в дома на нашия Бог. 34 И ние – свещениците, левитите и народът – хвърлихме жребии кога според бащините ни домове ще носим дърва в дома на нашия Бог, в определено време всяка година, за да горят върху олтара на Господа, нашия Бог, според предписаното в закона; 35 и всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от всяко дърво; 36 и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат там, първородните от синовете си и от добитъка си, и първородните от говедата си и от стадата си, според предписаното; 37 и да донасяме на свещениците в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето мляно жито и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, и вино и дървено масло; и да носим на левитите десятъците от земята си, защото левитите са тези, които събират десятъците от всички градове, където обработваме земята. 38 И някой свещеник, Ааронов потомец, трябва да бъде с левитите, когато вземат десятъците; и левитите да донасят десятъка от десятъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата. 39 Защото израиляните, включително и левитите, трябва да донасят приносите от жито, от вино и от дървено масло в стаите, където са съдовете на светилището, и служащите свещеници, вратарите и певците. И няма да оставим дома на нашия Бог.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

22

1 Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас. 2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:) 3 Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес; 4 и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени; 5 както свидетелства за мене и първосвещеникът, и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах, за да откарам вързани в Ерусалим, за да ги накажат. 6 И когато вървях и приближих Дамаск към пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене. 7 И паднах на земята, и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш? 8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш. 9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше. 10 И казах: Какво да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да сториш. 11 И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск. 12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, с характер, одобрен от всички там живеещи юдеи, 13 дойде при мене и като застана и се наведе над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си, и погледнах към него. 14 А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговите уста; 15 защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул. 16 И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Господнето име. 17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление, 18 и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Ерусалим; защото няма да приемат от тебе свидетелство за Мене. 19 И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе; 20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.
21 Но Той ми каза: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

Павел, римски гражданин

22 До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! Защото не е достоен да живее. 23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха, 24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае по коя причина викат така против него. 25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден? 26 Като чу това, стотникът отиде, та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? Защото този човек е римлянин. 27 Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, римлянин ли си? А той каза: Римлянин. 28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: Но аз съм се и родил в него. 29 Тогава веднага се оттеглиха от него тези, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

Пред синедриона

30 На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, доведе Павел долу и го постави пред тях.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи