План за четене на Библията

Тематичен / ден 338

Стар Завет

Естир

1

Свалянето на царица Астин


1 А в дните на Асуир (онзи Асуир, който царуваше от Индия чак до Етиопия над сто двадесет и седем области), 2 в онези дни, когато цар Асуир седеше на престола на царството си в столицата Суса, 3 в третата година от царуването си, той направи угощение на всички свои първенци и служители, (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски военачалници, големците и първенците на областите), 4 показвайки дълго време, сто и осемдесет дни, богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие.
5 И когато изминаха тези дни, царят направи седемдневно угощение за целия народ, който се намираше в столицата Суса – от голям до малък – в оградената градина на царския палат. 6 Градината бе украсена със завеси от бял, зелен и син лен, прострени на върви от висон и мораво, и окачени със сребърни халки на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор. 7 И наливаха им в златни чаши (като чашите бяха различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя. 8 Според една царска заповед, на всеки гост бе позволено да пие както намери за добре, защото царят беше наредил на всичките си виночерпци да постъпват според волята на всекиго. 9 А и царица Астин направи на жените угощение в царския дом на цар Асуир. 10 А на седмия ден, когато сърцето на царя се бе развеселило от виното, той заповяда на Меуман, Визта, Арвона, Вигта, Авагта, Зетар, и Харкас – седмината скопци, които слугуваха пред цар Асуир, 11 да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта ѝ на народа и на първенците; защото тя бе красива наглед. 12 Но царица Астин отказа да дойде по царевата заповед, предадена чрез скопците; затова царят се разяри твърде много и гневът му пламна в него.
13 Тогава рече царят на мъдреците, които познаваха времената (защото царят имаше обичай такада се отнася спрямо всички, които знаеха закон и съд; 14 а втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан – седмината персийски и мидийски първенци, които имаха достъп до царя и заемаха първо място в царството):
15 Какво можем според закона, да направим на царица Астин, загдето не изпълни заповедта на цар Асуир, съобщена й чрез скопците? 16 И Мемукан отговори пред царя и първенците: Царица Астин не обиди само царя, но и всички първенци и всички племена, които са по всички области на цар Асуир. 17 Защото тази постъпка на царицата ще се разчуе сред всичките жени и когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да доведат царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им. 18 И днес персийските и мидийските съпруги на първенците, които чуят за постъпката на царицата, ще говорят по същия начин на всичките цареви първенци; и от това ще произлезе голямо презрение и гняв. 19 Ако е угодно на царя, нека издаде царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да не се отменя, според която Астин да не идва вече пред цар Асуир; а царят нека даде царското ѝ достойнство на друга, по-добра от нея. 20 И когато указът, който царят издаде, бъде обнародван по цялото му царство (защото е голямо), всички жени ще отдават почит на мъжете си – на голям и на малък. 21 И тези думи се харесаха на царя и на първенците; и царят стори каквото каза Мемукан. 22 Той прати писма по всички области на царството, във всяка област според азбуката ѝ, и на всеки народ според езика му, и обяви на всички човешки езици, че всеки мъж е господар в дома си.
© Библейска лига - България

2

Естир става царица


1 След тези събития, като се укроти яростта на цар Асуир, той си спомни за Астин и за онова, което бе сторила, и какво бе решено против нея. 2 Тогава слугите, които слугуваха на царя, казаха: Нека се потърсят за царя красиви млади девици; 3 и нека назначи царят чиновници по всички области на царството си, които да съберат в столицата Суса, в харема, всички красиви млади девици под надзора на царския скопец Игай, пазач на жените; и нека им се дадат нещата, потребни за разкрасяване. 4 И девицата, която се хареса на царя, нека стане царица вместо Астин. И това беше угодно на царя; и той стори така.
5 Имаше в столицата Суса един юдеин на име Мардохей, син на Яир, син на Семей, син на Киш, вениаминец, 6който вавилонският цар Навуходоносор беше откарал от Ерусалим заедно с пленниците, взети с Юдовия цар Ехония. 7 И той отглеждаше Адаса (която е Естир), чичовата си дъщеря, защото тя нямаше ни баща, ни майка. Момичето беше стройно и красиво; и когато баща му и майка му умряха, Мардохей го взе за своя дъщеря. 8 И тъй, когато се разчу заповедта и указът на царя, и когато бяха събрани много момичета в столицата Суса под надзора на Игай, доведоха и Естир в царската къща и я повериха на Игай, пазача на жените. 9 Момичето му се хареса и придоби неговото благоволение; и той побърза да ѝ даде от царския дом нещата, потребни за разкрасяването ѝ, както и нейния дял, също и седемте момичета, които подобаваше да ѝ се дадат; и премести нея и момичетата ѝ в най-доброто помещение на харема. 10 Естир не беше разкрила нито произхода си, нито рода си, защото Мардохей ѝ беше заръчал да не ги разкрива. 11 А Мардохей ходеше всеки ден пред двора на харема, за да се научава как е Естир и какво ще стане с нея.
12 А когато дойдеше редът на всяка девица да влезе при цар Асуир, след кото бе стояла дванадесет месеца в харема, според нареденото за жените (защото толкова време се отделяше за разкрасяването – шест месеца се мажеха със смирнено масло и шест месеца с аромати и с други неща за разкрасяване на жените), 13 тогава девицата влизаше при царя. Всичко каквото поискаше ѝ се даваше, за да го занесе със себе си от харема в дома на царя. 14 Вечер влизаше, а сутрин се връщаше във втория харем под надзора на Саасгаз, царския скопец, който пазеше наложниците. Тя не влизаше повече при царя, освен ако царят не я поискаше, и не я повикаха по име. 15 И когато дойде ред при царя да влезе Естир, дъщерята на Авихаил, чичото на Мардохей, която той бе взел за своя дъщеря, тя не поиска друго, освен каквото определи царският скопец Игай, пазачът на жените. И Естир придобиваше благоволението на всички, които я гледаха. 16 И тъй, заведоха Естир при цар Асуир в царския му дом в десетия месец, който е месец тевет, през седмата година от царуването му. 17 И царят възлюби Естир повече от всички жени: тя придоби неговото благоволение и милост повече от всички девици; и той сложи царската корона на главата ѝ, и я направи царица вместо Астин. 18 Тогава царят даде голямо угощение на всички свои първенци и служители, угощение в чест на Естир; и определи деня за празник на областите, и даде подаръци, както подобаваше на цар.

Мардохей разкрива заговор


19 И когато се събраха девиците втори път, Мардохей седеше при царската порта. 20 Естир не бе разкрила нито рода си, нито народа си, както ѝ бе заръчал Мардохей; защото Естир изпълняваше заповедта на Мардохей, както когато той я отглеждаше. 21 В тези дни, когато Мардохей седеше при царската порта, двама от царските скопци, Вихтан и Терес, от онези, които пазеха входа, се разгневиха и поискаха да сложат ръка върху цар Асуир. 22 А това стана известно на Мардохей и той го обади на царица Естир, а Естир обади на царя от името на Мардохей. 23 И като се проучи работата и се намери, че беше така, и двамата бяха обесени на дърво; и събитието се записа в Книгата на летописите пред царя.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

25

Пред Фест


1 И Фест, като зае областта си, след три дни възлезе от Кесария в Еру салим. 2 Тогава главните свещеници и юдейските първенци подадоха при него жалба против Павел, 3 и молейки му се, искаха да склони на това против него – да изпрати да го доведат в Ерусалим; като възнамеряваха да поставят засада да го убият на пътя. 4 Фест обаче отговори, че Павел вече се пази в Кесария и че сам той скоро ще тръгне за там; 5 затова, каза той, влиятелните между вас нека слязат с мене; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.
6 И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария, и на другия ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павел. 7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които обаче не можеха да докажат; 8 но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против кесаря съм извършил някакво престъпление. 9 Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, в отговор на Павел каза: Искаш ли да възлезеш в Ерусалим и там да се съдиш за това пред мене? 10 А Павел каза: Аз стоя пред кесаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш. 11 Защото, ако съм злодеец и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които тези ме обвиняват, не е истина, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до кесаря. 12 Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до кесаря; при кесаря ще отидеш.

Фест се консултира с Агрипа


13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Фест. 14 И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек, оставен от Феликс в окови. 15 За него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го осъдя. 16 Но им отговорих, че римляните нямат обичай за угода на някого да предават някой човек [на смърт,] преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителите си, и да му се е дал случай да говори в своя защита относно обвинението. 17 И тъй, когато дойдоха тука заедно с мене, незабавно на следния ден, седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека. 18 Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, каквито аз предполагах; 19 но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания и за някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив. 20 И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това. 21 Но понеже Павел пожела да се отнесе до решението на Август, заповядах да го пазят, докато го изпратя при кесаря. 22 Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мене да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

Павел пред Агрипа


23 И тъй, на другия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голямо великолепие и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда да доведат Павел. 24 Тогава Фест каза: Царю Агрипа, и всички, които присъствате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми обжалва, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее. 25 Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя. 26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша. 27 Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи