Тематичен / ден 340

Стар Завет

Естир

6

Отдаване почит на Мардохей

1 През онази нощ сънят побягна от царя; и той заповяда да донесат аналите, летописа за неговото царуване, и да му четат. 2 И се намери записано как Мардохей беше обадил за Вихтана и Терес – двама от царските скопци, които пазеха входа – че бяха поискали да сложат ръка на цар Асуир. 3 И царят рече: Каква почест и отличие е дадено на Мардохей за това? И слугите на царя, които му прислужваха, казаха: Не е направено нищо за него. 4 Тогава царят рече: Кой е на двора? А Аман беше дошъл във външния двор на царския дом, за да каже на царя да обеси Мардохей на бесилката, която бе приготвил за него.
5 И слугите на царя му казаха: Ето, Аман стои на двора. И царят каза: Да влезе. 6 И като влезе Аман, царят му рече: Как да се постъпи с човек, на когото царят благоволява да окаже почест? А Аман помисли в сърцето си: На кого другиго би благоволил царят да направи почест, освен на мене? 7 Затова Аман каза на царя: За човека, на когото царят благоволява да окаже почест, 8 нека донесат царската одежда, с която царят се облича, и царската корона, която се слага на главата му, и нека доведат коня, на който царят язди, 9 и тази одежда и конят да се дадат в ръката на един от по-видните царски първенци, за да облекат човека, когото царят благоволява да почете; и когато го развеждат, възседнал коня през градския площад, нека прогласяват пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете. 10 Тогава царят каза на Аман: Веднага вземи одеждата и коня, както си рекъл, и направи така на юдеина Мардохей, който седи при царската порта; да не се пропусне нищо от всичко, което каза. 11 И така, Аман взе одеждата и коня, облече Мардохей и го преведе на кон през градския площад, като прогласяваше пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете. 12 И Мардохей се върна при царската порта.
А Аман отиде бързо у дома си наскърбен, с покрита глава. 13 И Аман разказа на жена си Зереса и на всичките си приятели всичко, което му се бе случило. Тогава мъдреците му и жена му Зереса му рекоха: Ако Мардохей, пред когото си почнал да изпадаш, е от юдейски род, ти не ще му надвиеш, но без друго ще паднеш пред него.
14 И докато още се разговаряха с него, царските скопци пристигнаха и побързаха да заведат Аман на угощението, което Естир бе приготвила.
© Библейска лига - България

7

Обесването на Аман

1 И така, царят и Аман дойдоха да пируват с царица Естир. 2 И на втория ден, като пиеха вино, царят пак каза на Естир: Какво е прошението ти, царице Естир? Ще ти се удовлетвори. Каква е молбата ти? Ще се изпълни, даже и за половината царство да е. 3 Тогава царица Естир в отговор рече: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, подари ми живота ми и народа ми при молбата ми. 4 Защото аз и народът ми сме продадени да бъдем погубени, избити и изтребени. Ако бяхме само продадени като роби и робини, бих премълчала, при все че неприятелят не би могъл да възстанови щетата на царя. 5 Тогава цар Асуир каза на царица Естир: Кой е той, и къде е онзи, който е дръзнал в сърцето си да направи така? 6 И Естир каза: Противникът и неприятелят е този нечестив Аман. Тогава Аман се смути пред царя и царицата. 7 И царят, разгневен, стана от угощението и отиде в градината на палата, а Аман стана, за да изпроси живота си от царица Естир, защото видя, че зло беше решено против него от царя. 8 В това време царят се върна от градината на палата в мястото на угощението; а Аман бе паднал на постелката, на която беше Естир. И царят рече: Още и царицата ли иска да изнасили пред мене у дома? Щом излязоха тези думи от устата на царя, покриха Амановото лице. 9 Тогава Арвона, един от царските скопци, каза: Ето и бесилката, петдесет лакти висока, която Аман вдигна за Мардохей, който беше говорил добро за царя, стои до къщата на Аман. И рече царят: Обесете го на нея. 10 И така, обесиха Аман на бесилката, която бе приготвил за Мардохей. Тогава царската ярост утихна.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Деяния

27

Павел отплава за Рим

1 И когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и някои други вързани на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк. 2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. 3 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел, и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него. 4 И оттам, като тръгнахме, плавахме на завет под Кипър, защото ветровете бяха противни. 5 И като преплавахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския град Мира. 6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него. 7 И след като бяхме плавали бавно много дни, едвам стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, и плавахме на завет под Крит срещу нос Салмон. 8 И като го преминахме с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо до което бе град Ласей.
9 Но като беше се минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им: 10 Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни. 11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи. 12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат оттам, за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

Бурята

13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те вдигнаха котва и плаваха близо покрай Крит. 14 Но след малко се спусна от острова бурен вятър, наречен евроклидон; 15 и когато корабът бе настигнат от вятъра, и срещу него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят. 16 И като минахме на завет под едно островче, наречено Клавда, сполучихме с мъка да запазим ладията; 17 и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба отдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свиха платната и се носеха така. 18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара. 19 И на третия ден със своите ръце изхвърлихме вещите на кораба. 20 И понеже много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21 А след дълго неядене Павел застана между тях и рече: Мъже, братя, трябваше да ме слушате да не тръгвате от Крит, за да не ни постигне тази повреда и загуба. 22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; 23 защото ангел от Бога, Чийто съм аз и на Когото служа, застана до мене тази нощ и рече: 24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе. 25 Затова, братя, бъдете бодри; защото вярвам на Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано. 26 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

Корабокрушението

27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша. 28 И като измериха дълбочината, намериха че е двадесет разтега: и отивайки малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега. 29 Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата и чакаха да съмне. 30 И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата, 31 Павел рече на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете се избави. 32 Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и я оставиха да се носи от морето.
33 А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо. 34 Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже на никой от вас и косъм от главата няма да падне. 35 И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде. 36 От това всички се ободриха и ядоха и те. 37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38 И като се нахраниха, облекчиха кораба, като изхвърлиха житото в морето. 39 И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който възнамериха да тласнат кораба, ако бе възможно. 40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра и се отправиха към брега. 41 Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните. 42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга. 43 Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо, 44 а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха безопасно на сушата.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи