План за четене на Библията

Тематичен / ден 345

Стар Завет

Исая

3

Осъждението на Ерусалим и Юда


1 Защото ето, Господ на силите
ще отнеме от Ерусалим и от Юда и подкрепа, и поддръжка –
всяка подкрепа с хляб и всяка подкрепа с вода,
2 всеки силен и всеки ратник,
съдията и пророка, чародея и старейшината,
3 петдесетника, почтения и съветника,
изкусния художник и вещия гадател.
4 Ще им дам деца за князе
и младенци ще владеят над тях.
5 Народът ще бъде угнетяван – човек от човека,
ближен от ближния си.
Младеж ще се големее пред старец,
нищожен пред почтен.
6 Човек ще хване някой от братята си в бащиния си дом, и ще каже:
Ти имаш облекло, стани ни управител,
и нека бъде под твоята ръка това разорено място.
7 Но същия ден той ще се закълне, казвайки:
Нямам аз лек за раните на обществото,
и в моята къща няма ни хляб, ни облекло;
не ме правете управител на народа.
8 Ерусалим рухна, Юда падна;
и каквото говорят, и каквото правят, е противно на Господа
и дразни славните Му очи.
9 Изразът на лицата им свидетелства против тях;
и те като Содом вършат греха си явно, не го крият.
Горко на душата им! Защото сами на себе си въздадоха зло.
10 Кажете на праведника, че ще му бъде добре,
защото всеки ще яде плода на делата си.
11 Горко на нечестивия! Нему ще бъде зле,
защото въздаянието му ще бъдат делата на ръцете му.
12 А за Моя народ – деца го угнетяват
и жени владеят над него.
Народе мой, твоите водители те заблуждават
и те отклоняват от пътя.
13 Господ се вдига за съд
и застава да съди народите.
14 Господ влиза в съд със старейшините на Своя народ и князете им:
Вие сте, които похабихте Моето лозе!
Ограбеното от сиромаха е във вашите къщи!
15 Защо притеснявате народа Ми и угнетявате сиромасите? –
казва Господ, Еова на силите.
16 И казва Господ:
Сионските дъщери са горди
и ходят с вирнати шии, и прелъстяват с погледи,
ситно стъпват и дрънкат верижките на нозете си.
17 Затова Господ ще докара краста върху главите на Сионските дъщери;
и ще открие Господ голотата им.
18 В оня ден Господ ще отнеме славата на дрънкулките,
мрежестите кърпи и луничките,
19 обеците, гривните и тънките була,
20 връзките за глава, верижките около глезените и поясите,
парфюмените кутийки и дрънкулките,
21 пръстените и обеците на носа,
22 наметките и туниките, шаловете и кесиите,
23 огледалата и тънките ризи, чалмите и покривалата.
24 И вместо благоухание ще има зловоние,
вместо пояс – въже,
вместо къдрави коси – плешивост,
вместо широко наметало – тясно вретище,
вместо хубост – жигосване.
25 Мъжете ти ще паднат от меч,
юнаците ти – във война.
26 И портите на Сион ще охкат и ще плачат;
и той ще седи на земята изоставен.
© Библейска лига - България

4

1 В оня ден седем жени ще се хванат за един мъж и ще му кажат:
Ние ще ядем своя си хляб
и ще обличаме своите си дрехи,
само нека се наричаме с твоето име;
ти отнеми нашия срам.

Отрасълът Господен


2 В оня ден Отрасълът Господен ще бъде красив и славен,
и плодът на земята – изряден и приличен за избавените измежду Израил.
3 И тези, които останат в Сион, и оцелелите в Ерусалим ще се нарекат свети –
всички, които са записани в Ерусалим за живот,
4 когато Господ измие нечистотата на Сионските дъщери,
и очисти кръвта от Ерусалим
чрез дух на съд и чрез дух на огън.
5 И над всяко жилище на хълма Сион,
и над събранията му,
Господ ще създаде облак и дим през деня
и светлина от пламенен огън през нощта;
защото ще има покрив над цялата слава.
6 И ще има заслон да засенява от пека денем,
и да служи за прибежище и защита от буря и от дъжд.
© Библейска лига - България

5

Песента за лозето


1 Сега ще пея на възлюбения си, песен на обичния си за лозето Му:
Възлюбеният ми имаше лозе
на много плодородно бърдо.
2 Окопа го и го очисти от камъните,
и насади го с отбрана лоза,
съгради кула сред него,
изкопа още и лин в него;
и очакваше сладко грозде,
но то роди диво.
3 И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже,
съдете между Мене и лозето Ми.
4 Какво повече бе възможно да се направи за лозето Ми,
от това, което направих за него?
Защо, тогава, докато очаквах да роди сладко грозде,
то роди диво?
5 И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си:
ще махна плета му и то ще бъде опустошено;
ще разбия оградата му и то ще бъде изпотъпкано;
6 и ще го оставя да запустее – без да се подрязва или прекопава,
и ще обрасне то с тръни и бодили,
и ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него.
7 Защото лозето на Господа на силите е Израилевият дом,
а Юдовите мъже са градината, която Го радва.
И Той очакваше от тях правосъдие, но видя кръвопролитие;
праведност, но чу вопъл.

Горко и осъждение


8 Горко на онези, които прибавят къща на къща
и събират нива с нива, докато не остане място,
и вие останете да живеете сами на земята!
9 Господ на силите ми каза в ушите:
Наистина много къщи ще запустеят без жители,
даже големи и хубави къщи.
10 Десет уврата лозе ще дадат само един ват вино,
един кор семе ще даде само една ефа плод.
11 Горко на онези, които
подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие,
които продължават до вечер, докато ги разпали виното!
12 И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка,
и с вино са техните угощения;
но не са се взирали в делото Господне,
нито са внимавали в действието на ръцете Му.
13 Затова Моят народ ще бъде закаран в плен –
защото нямат знание;
и почтените им мъже ще умират от глад,
и множеството им ще съхне от жажда.
14 Затова шеол е станал по-лаком
и е разтворил безмерно устата си;
и в него слизат славата им
и множеството им, и великолепието им,
и онези, които се веселят сред тях.
15 Затова ще се покланя ниско човекът
и ще се унижава големецът,
и очите на високоумните ще бъдат сведени надолу.
16 Господ на силите ще се възвишава чрез правосъдие
и Святият Бог ще се освещава чрез праведност.
17 Тогава овцете ще си пасат на воля;
и чужденци ще се хранят от запустелите места на богатите.
18 Горко на онези, които влекат след себе си беззаконието с върви от лъжи
и греха като с ремъци от товарна кола,
19 на тези, които казват: Нека бърза Господ,
нека ускори делото Си, за да го видим.
Нека приближи, нека дойде
възнамеряваното от Святия Израилев, за да го разберем!
20 Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто зло;
които считат тъмнината за светлина, а светлината – за тъмнина;
които считат горчивото за сладко, а сладкото – за горчиво!
21 Горко на онези, които са мъдри в своите си очи,
и които са разумни пред себе си!
22 Горко на онези, които са юнаци да пият вино,
и силни да подправят спиртно питие,
23 които за подкуп оправдават виновния
и отнемат от невинния правото му!
24 Затова, както огнени езици пояждат плявата,
и както сламата се губи в пламъка,
така и техният корен ще изгние,
и цветът им ще се разнесе като прах,
защото отхвърлиха закона на Господа на силите
и презряха словото на Святия Израилев.
25 Затова гневът на Господа пламти против народа Му
и Той простира ръката Си против тях и ги поразява.
Треперят планините,
а труповете са като смет по улиците.
При все това, гневът Му не се е отвърнал,
ръката Му е още простряна.
26 Той издига знаме за далечни народи,
и свири за онези от края на земята.
И ето, те идват скоро и бързо.
27 Никой от тях не ще се умори, нито ще се спъне,
никой не ще задреме, нито ще заспи;
нито ще се разпаше поясът от кръста им,
нито ще се скъса ремъкът на обущата им.
28 Стрелите им са остри и всичките им лъкове – опънати;
копитата на конете им са като кремък,
колелата им – като вихър.
29 Ревът им – като на лъв;
те реват като млади лъвове.
Да! Те реват и сграбчват лова, и го завличат,
и няма кой да го отърве.
30 В оня ден те ще зареват против тях като морското бучене.
И ако погледне някой на земята, ето – тъмнина и неволя;
дори светлината ще бъде помрачена от облаците.
© Библейска лига - България

6

Призоваването на Исая


1 В годината, когато умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълваха храма. 2 Над него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си и с две летеше. 3 И викаха един към друг, казвайки:
Свят, свят, свят е Господ на силите!
Славата Му изпълва цялата земя.
4 И стълбовете, и праговете на вратите се поклатиха от гласовете им, и домът се изпълни с дим. 5 Тогава рекох: Горко ми! Загинах! Понеже съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите. 6 Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, който бе взел с щипци от олтара. 7 И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти е изкупен. 8 После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? И кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене. 9 И каза:
Иди, кажи на този народ:
С уши непрестанно ще чувате, но няма да схващате,
с очи непрестанно ще виждате, но няма да разбирате.
10 Направи да затлъстее сърцето на този народ,
направи да оглушеят ушите им и затвори очите им,
да не би да видят с очите си, да чуят с ушите си,
да разберат със сърцето си и да се обърнат, та да се изцелят.
11 Тогава попитах: Господи, докога?
И Той отговори:
Докато запустеят градовете, та да няма жител,
и къщите, та да няма човек,
и земята да запустее съвсем;
12 докато разпрати Господ всички люде надалеч,
и земята бъде съвсем изоставена.
13 И макар че ще остане на нея една десета част,
тя пак ще бъде пустиня.
Но както на теревинта и дъба остава пънът, когато ги отсекат,
така святият род ще бъде пънът в земята.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Откровение

4

1 След това погледнах, и ето, отворена врата на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, каза: Възкачи се тук и ще ти покажа това, което трябва да стане после. 2Начаса се намерих в Духа, и ето, на небето беше поставен престол, и на престола седеше Един. 3И Седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, наглед като смарагд.

Престолът в небето


4 И около престола имаше двадесет и четири престола, и на престолите седяха двадесет и четири старейшини, облечени в бели дрехи, и на главите им златни венци. 5И от престола излизаха светкавици, гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове. 6И пред престола имаше нещо като стъклено море, подобно на кристал, а сред престола и около него – четири живи същества, пълни с очи и отпред, и отзад. 7Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше лице на човек и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел. 8И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи наоколо си и отвътре; и те не престават ден и нощ да казват: Свят, свят, свят Господ Бог Всемогъщи, Който бе, и Който е, и Който ще бъде! 9И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове, 10двадесет и четиримата старейшини падат пред Седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат венците си пред престола, казвайки: 11Достоен си, Господи и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и по Твоята воля всичко съществува и е било създадено.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи