Тематичен / ден 350

Стар Завет

Исая

22

Пророчество за Ерусалим
1 Пророчество за долината на видението:
Какво ти е сега,
че си се качил цял на къщните покриви,
2 о, ти, изпълнен със смут, граде;
о, град на безредици и пир?
Убитите ти не бяха убити с меч,
нито умряха в бой.
3 Всичките ти първенци побягнаха заедно;
но бяха вързани от стрелците.
Всички твои, колкото и далеч да бягаха,
бяха вързани заедно.
4 Затова казвам: Отвърнете се от мене; ще плача горко.
Не се трудете да ме утешавате
за опустошението на народа ми.
5 Защото в долината на видението
е ден на смут, на тъпчене
и на ужас от Господа, Бога на силите,
ден на събаряне на стените и на викане към планините.
6 И Елам носи колчан,
полкове войници и конници;
и Кир открива щита.
7 И ето, най-добрите ти долини са пълни с колесници
и конници се опълчиха срещу градските порти.
8 И снемат покривалото на Юда,
и в оня ден обръщате поглед към оръжията в кедровия палат,
9 и като виждате, че проломите на Давидовия град са много,
събирате води в долния водоем.
10 Отбелязвате къщите в Ерусалим
и събаряте къщи, за да укрепите стената.
11 Правите между двете стени нов водоем
за водата на стария водоем,
но не поглеждате към Онзи, Който стори това,
нито отдавате внимание на Онзи, Който отдавна е определил това.
12 И в този ден Господ, Еова на силите,
ви вика да плачете и да тъгувате;
да обръснете главите си, да се опашете с вретище.
13 Но ето, има радост и веселие,
клане на говеда и клане на овце,
ядене на месо и пиене на вино.
И казват: Да ядем и да пием,
защото утре ще умрем.
14 Тогава Господ на силите откри в ушите ми това:
Това беззаконие няма да се очисти от вас до деня на смъртта ви –
казва Господ на силите.
15 Така казва Господ, Еова на силите:
Иди, влез при този настойник,
при домоуправителя Шевна, и речи:
16 Какво имаш и кого имаш тук,
та си изсичаш тука гробница?
Та си правиш гроб на високото
и си изсичаш в камъка обиталище?
17 Ето, Господ като силен мъж ще те захвърли,
да, като те улови здраво.
18 Ще те навие и ще те метне като топка в широка земя.
Там ще умреш и там славните ти колесници
ще останат за срам за дома на господаря ти!
19 Ще те оттласна от чина ти
и от положението си ще бъдеш свален.
20 В онзи ден ще извикам слугата Си Елиаким, Хелкиевия син,
21 ще го облека в твоето облекло
и ще го стегна с твоя пояс,
и ще предам властта ти в неговата ръка.
Той ще бъде баща на ерусалимските жители
и на Юдовия дом.
22 И ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом.
Когато той отваря, никой няма да може да затваря
и когато той затваря, никой няма да може да отваря.
23 И ще го закрепя като гвоздей на твърдо място;
той ще бъде славен престол на бащиния си дом.
24 И на него ще окачат цялата слава на бащиния му дом, –
на чада и внуци,
на цялата му покъщнина,
до последния мех.
25 В оня ден – казва Господ на силите –
закрепеният на твърдо място гвоздей ще се поклати,
ще се счупи и ще падне,
и товарът, който виси на него, ще се срине.
Господ го е изрекъл.
© Библейска лига - България

23

Пророчество за Тир
1 Пророчество за Тир:
Ридайте, тарсиски кораби,
защото Тир е разрушен,
и остана без къща и без пристанище.
(От Китимската земя им се извести това.)
2 Млъкнете, вие жители на острова,
и вие, сидонски търговци,
които забогатяхте от моряците.
3 През голямата вода дойде зърното на Сихор;
жетвата на Нил беше доход на Тир
и той стана тържище на народите.
4 Засрами се, Сидоне, защото морето проговори,
морската крепост рече:
Не съм в болки, нито раждам,
нито момци отхранвам, нито девици отглеждам.
5 Когато се чуе това в Египет,
ще се мъчат много поради известието от Тир.
6 Заминете за Тарсис;
възридайте, жители на острова.
7 Това ли е вашият весел град,
чието начало е от стари времена,
чийто нозе са го отнесли да се скита в далечни земи?
8 Кой намисли това против Тир,
който раздаваше короните,
чиито търговци бяха князе,
чиито купувачи бяха знаменитите на света?
9 Господ на силите намисли това,
за да посрами гордостта на всяка слава
и да унижи всички знаменити на земята.
10 Залей земята си като Нил, тарсиска дъще;
няма вече пристанище за тебе.
11 Господ е прострял ръката Си над морето,
и накара царствата да треперят.
Господ даде заповед за Ханаан
да се съборят крепостите му.
12 Рече още: Не ще се радваш повече,
о, угнетена девице, Сидонова дъще!
Стани, та замини в Китим,
макар че и там не ще имаш почивка.
13 Погледни земята на халдейците,
този народ не съществува вече;
асирийците определиха земята им за пустинни зверове;
издигнаха кулите си, събориха палатите му
и го превърнаха в развалини.
14 Ридайте, тарсиски кораби,
защото запустя крепостта ви.
15 В оня ден Тир ще бъде забравен за седемдесет години,
колкото са годините на един цар.
Но след седемдесет години
на Тир ще се случи, както се казва в песента на блудницата:
16 Вземи арфа, обходи града,
забравена блуднице;
свири сладко, пей много песни,
за да те помнят.
17 И след седемдесет години
Господ ще посети дъщерята на Тир;
и тя пак ще се главява като блудница,
и ще върти своя занаят с всички царства по лицето на земята.
18 Но нейната печалба и нейният приход ще се посветят на Господа;
няма да се вложат в съкровище, нито в склад.
Нейните печалби ще бъдат за живеещите пред Господа,
за да ядат до ситост и да имат прилично облекло.
© Библейска лига - България

24

Господ запустява земята

1 Ето, Господ изпразва земята и я опустошава;
превръща я в развалини и разпръсва жителите ѝ.
2 И ще стане каквото за народа, такова и за свещеника;
каквото за слугата, такова и за господаря му;
каквото за слугинята, такова и за господарката ѝ;
каквото за купувача, такова и за продавача;
каквото за заемодавеца, такова и за този, който заема;
каквото за този, който приема с лихва, такова и за онзи, който му дава с лихва.
3 Съвсем ще се изпразни земята и съвършено ще се оголи,
защото Господ е изговорил това слово.
4 Земята жалее и вехне;
светът изнемощява и вехне;
високопоставените сред народа на земята изнемощяват.
5 Земята също е осквернена под жителите си,
защото престъпиха законите, не зачитаха повелението,
нарушиха вечния завет.
6 Затова клетва поглъща земята;
и онези, които живеят на нея, се намериха виновни.
Затова жителите на земята изгоряха
и малцина са останали.
7 Новото вино жалее, лозето изнемощява,
всички, които имаха весело сърце, въздишат.
8 Веселието на тъпанчетата престана;
шумът на ликуващите се свърши;
престана веселието на арфата.
9 Няма да пият вино с песни;
спиртното питие е горчиво за тези, които го пият.
10 Срутеният град лежи пуст;
входът на всяка къща е затворен.
11 Те викат по улиците за виното;
всяка радост е помрачена; веселието на земята е отишло в плен.
12 В града остана пустота,
портата е разбита и съборена.
13 Така ще бъде на земята и сред племената,
както, когато е отърсено маслинено дърво
или както паберки, когато останат след гроздобер.
14 Те ще извикат с висок глас, ще издадат радостен глас,
за величието Господне ще възкликнат от морето.
15 Затова прославете Господа в източните страни,
прославете името на Господа, Израилевия Бог, по островите.
16 Ето, от всички краища на земята чухме да пеят:
Слава на Праведния!
Но аз рекох: Чезна! Чезна! Горко ми!
Коварните коварстват;
да, коварните страшно коварстват.
17 Страх и яма, и примка тебе чакат,
о, земни жителю.
18 Който бяга от гласа на страха,
ще падне в ямата;
и който възлиза от ямата,
ще се улови в примката,
защото небесните двери ще се разтворят
и земните недра ще затреперят.
19 Земята е съвсем съкрушена,
земята е съвсем разложена,
земята е силно разтърсена.
20 Земята полита като пиян
и се люлее като колиба под вятъра –
беззаконието ѝ тегне върху нея,
и ще падне тя и няма повече да стане.
21 И в оня ден Господ ще накаже войнството във висините
и царете на земята.
22 Те ще бъдат събрани заедно,
както събират затворници в тъмница;
ще бъдат затворени в тъмница
и след дълго време ще бъдат наказани.
23 Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами;
защото Господ на силите ще царува на Сионския хълм
и в Ерусалим, и пред неговите старейшини, със слава.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Откровение

9

1 И като затръби петият ангел, видях една звезда, паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст. 2И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздухът потъмняха от дима на пропастта. 3И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила, както е силата, която имат земните скорпиони. 4Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някоя зеленина, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си. 5И позволи им се не да ги убиват, а да ги мъчат пет месеца; и мъката им беше като мъка от скорпион, когато ужили човека. 6През онези дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях. 7И скакалците приличаха на коне, приготвени за война; и на главите им имаше като че венци, подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица. 8И те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като лъвски. 9При това имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой. 10Имаха и опашки като на скорпиони, и жила; а в опашките си имаха силата да повреждат човеците пет месеца. 11Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който на еврейски се нарича Абадон, а на гръцки се именува Аполион.
12 Едното „горко“ мина; ето, още две „горко“ идат след това.
13И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога, 14че казва на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат. 15И развързани бяха четирите ангела, които бяха приготвени за този час и ден, и месец и година, за да убият една трета от човеците. 16И числото на воюващите конници беше двеста милиона; аз чух броя им. 17И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха като огнени, хиацинтови и серни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и сяра. 18От тези три язви – от огъня, от дима и от сярата, които излизаха от устата им – беше избита една трета от човеците. 19Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха. 20И останалите човеци, които не бяха избити от тези язви, не се покаяха за делата на ръцете си, та да не се кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят; 21също не се покаяха за убийствата си, нито за чародеянията си, нито за блудствата си, нито за кражбите си.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи