Тематичен / ден 351

Стар Завет

Исая

25

Хвала на Господа

1 Господи, Ти си мой Бог;
ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти,
защото си извършил чудни дела,
намеренията Си от древността, с вярност и истинност.
2 Ти обърна града в грамада,
укрепения град – в развалина,
крепостта на чужденците не е вече град;
тя никога няма да се съгради.
3 Затова силните народи ще Те славят,
градовете на страшните народи ще се боят от Тебе.
4 Защото Ти си бил крепост на сиромаха,
крепост на бедния в утеснението му,
прибежище от буря, сянка от пек;
защото устремът на насилниците е като буря върху стена.
5 Ще намалиш шума на чужденците,
както пека в сухо място;
както пекът чрез сянката на облак,
така песента на страшните ще отслабне.
6 И на този хълм Господ на силите ще направи за всички племена
угощение от богата храна, трапеза с отлежали вина,
с тлъстина от кости, пълни с мозък и най-чисти вина.
7 На този хълм Той ще развали
външното покривало, което покрива всички племена,
покривката, която лежи върху всички народи;
8 ще погълне смъртта завинаги.
И Господ Бог ще обърше сълзите от всички лица
и ще отнеме укора от народа Си по цялата земя.
Защото Господ е изговорил това.
9 И в оня ден те ще рекат:
Ето, Този е нашият Бог!
Уповавахме се на Него и Той ни спаси!
Това е Господ; уповавахме се на Него;
нека се възрадваме и развеселим в спасението Му.
10 На този хълм Господнята ръка ще почива;
но Моав ще бъде потъпкан на мястото си,
както се тъпче плява на бунището.
11 Господ ще разпростре ръцете Си сред него
както плувецът простира ръце да плува
и ще повали гордостта му,
въпреки лукавщината на ръцете му.
12 Той ще свали и крепостта ти, силна с високи стени,
ще я събори долу на земята, в пръстта.
© Библейска лига - България

26

Песен на хвала

1 В оня ден тази песен ще се пее в Юдовата земя:
Имаме укрепен град;
спасение ще сложи Бог за стени и подпорки.
2 Отворете портите,
за да влезе праведният народ, който пази истината.
3 Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум,
защото на Тебе се уповава.
4 Уповавайте се на Господа завинаги,
защото Господ, Еова, е вечна канара;
5 Той събаря живеещите нависоко,
поваля високостоящия град,
изравнява го със земята
и го хвърля долу в пръстта.
6 Нозете ще го тъпчат –
нозете на сиромаха, стъпките на бедния.
7 Пътят на праведния е прав;
пътеката на праведния Ти направляваш.
8 Да! В пътя на Твоите повеления, Господи, Те чакаме;
желанието на душата ни е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.
9 С душата си Те пожелах нощес,
да, с дълбочината на духа си Тебе търся в зори.
Защото, когато Твоите присъди се извършват на земята
жителите на света се учат на праведност.
10 Макар че се показва милост към нечестивия,
той пак не се учи на праведност;
даже в земята на правотата той продължава да върши зло
и не ще зачете Господнето величие.
11 Господи, ръката Ти е издигната, но те не я виждат.
Нека видят ревността Ти за Твоя народ и да се посрамят;
нека огънят, определен за враговете Ти, ги погълне.
12 Господи, Ти ще отредиш мир за нас,
всичко, което Ти си извършил, си го направил за нас.
13 Господи, Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас;
но само Твоето име ние наистина почитаме.
14 Те са мъртви сега, няма да живеят;
те са сенки, няма да се издигнат.
Ти си ги наказал и изтребил,
и си направил всеки спомен за тях да изчезне.
15 Умножил си народа, Господи,
умножил си народа;
прославил си се;
разширил си всичките граници на страната.
16 Господи, в скръбта си прибягнаха до Тебе,
изляха тайна молитва, когато наказанието Ти бе върху тях.
17 Както непразна жена,
когато наближава да роди, е в мъка
и вика в болките си,
такива станахме и ние пред Тебе, Господи.
18 Станахме непразни, бяхме в мъка,
но като че ли вятър родихме.
Не докарахме избавление на земята,
нито дадохме живот на народите по света.
19 Но Твоите умрели ще оживеят;
мъртвите им тела ще възкръснат.
Събудете се и запейте радостно, вие, които обитавате в пръстта,
защото росата Ти е като росата по тревите;
и земята ще предаде мъртвите.
20 Ела, народе Мой, влез в скришните си стаи
и затвори вратите след себе си;
скрий се за миг, докато премине Неговият гняв.
21 Ето, Господ излиза от мястото Си,
за да накаже жителите на земята за беззаконието им.
И земята ще открие кървите си
и не ще покрива повече убитите си.
© Библейска лига - България

27

Избавлението на Израил
1 В оня ден Господ ще накаже с лютия и великия,
и якия Си меч Левиатан, бързия змей,
да, Левиатан, извиващия се змей,
и ще убие змията, която е в морето.
2 В оня ден ще се каже:
Прелестно лозе! Пейте за него.
3 Аз, Господ, го пазя;
всяка минута ще го напоявам;
нощ и ден ще го пазя,
за да не го повреди никой.
4 Ярост няма вече в Мене.
Само ако биха се опълчили против Мене глог и тръни,
щях да тръгна против тях на бой, щях да ги изгоря вкупом.
5 Освен ако дойдат при Мене за защита,
и се помирят с Мене;
да, нека се помирят с Мене.
6 В идните поколения Яков ще пусне корен,
Израил ще напъпи и ще цъфне,
и ще напълни лицето на света с плод.
7 Поразил ли го е Господ, както порази онези, които поразиха него?
Убит ли бе, както бяха умъртвени убитите от него?
8 С мярка го наказваше Ти, когато го отхвърляше –
със силния си вихър го завлече, като в ден на източен вятър.
9 И чрез това ще се изкупи беззаконието на Яков,
и това ще бъде целият плод от изличаването на греха му:
че той ще направи да се стрият на прах като варовик всички каменни жертвеници,
така че ашери и кумири да не стърчат вече на слънцето.
10 Защото укрепеният град е опустял,
заселището е напуснато като пустиня;
там ще пасе телето и там ще си почива,
и ще изпояде клончетата му.
11 Когато клоните му изсъхнат, ще се отчупят,
и жените ще дойдат да ги изгорят.
Защото са неразумен народ.
Затова Творецът им не ще ги пожали
и Създателят им не ще се смили над тях.
12 В оня ден Господ ще разтърси всичко
от стремителния Ефрат до Египетския поток
и вие, о, чада на Израил, ще бъдете събрани един по един.
13 И в оня ден ще затръби голяма тръба.
И загиващите в Асирийската земя,
и прогонените в Египетската земя,
ще се кланят на Господа на святия хълм в Ерусалим.
© Библейска лига - България

28

Горко на Ефрем

1 Горко на венеца, гордостта на Ефремовите пияници!
Горко на повехналия цвят – неговата славна красота,
който е на върха на плодородната долина,
на онзи град, гордост на повалените от вино!
2 Ето, от Господа иде един мощен и силен.
Като буря с градушка и опустошителна вихрушка,
като пороен дъжд и придошли води,
ще го захвърли силно с ръката си на земята.
3 Този венец – гордостта на Ефремовите пияници,
ще бъде стъпкан с крака.
4 Този повяхнал цвят – неговата славна красота,
който е на върха на плодородната долина,
ще бъде като ранозрейна смокиня – вземе ли я в ръка, който я види, поглъща я.
5 В оня ден Господ на силите ще бъде славна корона
и красив венец за останалите от Своя народ.
6 Той ще бъде правосъден дух за онзи, Който съди,
и сила за тези, които отблъскват неприятеля при портата.
7 Но и тези се олюляват от виното
и объркват пътя си от спиртното питие.
Свещеник и пророк се спъват от спиртно питие,
победени са от вино; обезумели от спиртно питие,
объркват се във видения, спъват се при вземане на решения.
8 Защото всичките трапези са пълни с бълвоч и нечистота,
така че няма чисто място.
9 Кого – казват те – ще научи той на знание?
И кого ще вразумява с проповед?
Отбитите от мляко ли,
откъснати от майчина гръд?
10 Защото всичко е заповед след заповед,
заповед след заповед,
правило след правило, правило след правило,
тук малко, там малко.
11 Затова с мънкащи устни и на непознат език
ще говори Бог на този народ,
12 на когото е рекъл:
Това е мястото за почивка нека умореният почива,
и това е мястото за отдих,
но те не искаха да слушат.
13 Затова словото Господне ще стане за тях
заповед след заповед, заповед след заповед,
правило след правило, правило след правило,
тук малко, там малко –
тъй че, като вървят, ще паднат възнак и ще се съкрушат,
ще се впримчат и ще се хванат.
14 Затова слушайте словото Господне, вие присмивачи,
които господарувате над този народ в Ерусалим.
15 Понеже сте казали:
Ние сключихме договор със смъртта
и се съгласихме с шеол;
когато всепоглъщащата беда минава, да не дойде до нас,
защото си направихме лъжата прибежище
и под измамата се скрихме.
16 Затова така казва Господ Еова:
Ето, полагам в Сион камък за основа,
камък отбран, скъпоценен, крайъгълен, за твърда основа;
който вярва в него, няма да се посрами.
17 Ще направя правосъдието връвта,
а правдата – отвеса;
и градушка ще помете вашето прибежище, лъжата,
и вода ще наводни вашето скривалище.
18 Договорът ви със смъртта ще бъде унищожен
и съглашението ви с шеол не ще устои.
Когато всепоглъщащата беда минава,
тя ще ви помете.
19 Колкото пъти мине, ще ви отнася;
заран след заран,
ден след ден;
ще минава през вас.
И само слухът за нея ще всява истински ужас.
20 Леглото е твърде късо, за да се протягаш на него
и завивката – твърде тясна, за да се завиеш.
21 Господ ще се вдигне, както направи на хълма Ферасим,
ще се разгневи, както в долината Гаваон,
за да свърши работата Си, пречудната Си работа,
и да изпълни делото Си, удивителното Си дело.
22 И тъй, сега спрете да се присмивате,
да не се стегнат оковите ви по-яко.
Защото аз чух от Господа, Еова на силите,
че ще се извърши погубление, и то предрешено, по цялата страна.
23 Дайте ухо и слушайте гласа ми.
Внимавайте и слушайте думите ми.
24 Всеки ден ли оре орачът, за да посее?
Всеки ден ли разтваря бразди и разбива буците на нивата си?
25 Като изравни лицето ѝ,
не разпръсква ли къклица и не сее ли кимион,
и житото в редове,
и ечемика – на определеното му място,
и лимеца наоколо?
26 Защото Бог го учи на разсъдък и го поучава.
27 Защото не се вършее къклица с диканя,
нито колело на вършачка се завърта върху кимиона;
но с тояга се очуква къклицата
и с прът – кимионът.
28 А житото вършеят, но не го трошат;
разкарват по него колелата на вършачката,
теглена от конете им, но не го раздробяват.
29 Всичко това също произлиза от Господа на силите,
Който е чудесен в съвет, превъзходен – в мъдрост.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Откровение

10

Ангелът и книжката

1 И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; наглавата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му – като огнени стълбове. 2 И държеше в ръката си разгърната книжка; и като положи десния си крак на морето, а левия – на земята, 3 извика с висок глас както рикае лъв; и когато извика, седемте гръма издадоха своите гласове. 4 И след като седемте гръма издадоха своите гласове, аз щях да пиша; но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гърма, и недей го писа. 5 И ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето 6 и се закле в Живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не ще има вече бавене, 7 но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.
8 И гласът, който чух от небето, ми проговори пак, като каза: Иди, вземи разгърнатата книжка, която е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята. 9 И отидох при ангела, и му казах да ми даде книжката. И каза ми: Вземи, та я изяж и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. 10 И тъй, взех книжката от ръката на ангела, и я изядох; и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи. 11 Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи