Тематичен / ден 354

Стар Завет

Исая

36

Сенахериб заплашва Ерусалим

1 В четиринадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахериб възлезе против всички укрепени Юдови градове и ги превзе. 2 И асирийският цар изпрати Рапсак от Лахиш в Ерусалим с голяма войска при цар Езекия. И той застана при водопровода на горния водоем по друма към тепавичарската нива. 3 Тогава излязоха при него управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и писарят Шевна, и летописецът Йоах, Асафовият син.
4 Тогава им рече Рапсак: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази увереност, на която се уповаваш? 5 Казвам ти, че твоето благоразумие и сила за воюване са само лицемерни думи. На кого се надяваш, та си въстанал против мене? 6 Виж, ти се надяваш като че ли на тояга, на онази строшена тръстика, на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е Фараон, египетският цар, за всички, които се надяват на него. 7 Но ако ми речеш: На Господа, нашия Бог, се уповаваме – не е ли Той онзи, чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като рече на Юда и на Ерусалим: Пред този олтар се покланяйте? 8 И тъй, сега сключи договор с моя господар, асирийския цар: а аз ще ти дам две хиляди коня, ако ти можеш да поставиш на тях ездачи. 9 Как тогава ще отблъснеш един военачалник измежду най-низшите слуги на господаря ми, като даже за колесници и за конници се уповаваш на Египет? 10 Без волята на Господа ли възлязох сега на това място, за да го съсипя? Господ ми каза: Излез срещу тази земя и я съсипи.
11 Тогава Елиаким и Шевна, и Йоах рекоха на Рапсак: Говори на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, та да чуят людете, които са на стената.
12 Но Рапсак рече: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тези думи, или ме е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно изпражненията си и да пият пикочта си?
13 Тогава Рапсак стана и извика на юдейски със силен глас: Слушайте думите на великия цар, асирийския цар; 14 така казва царят: Да не ви мами Езекия. Той не ще може да ви избави. 15 И да не ви кара Езекия да се уповавате на Господа, като казва: Господ ще ни избави; този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. 16 Не слушайте Езекия; защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене; и яжте – всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте – всеки от водата на щерната си, 17 докато дойда и ви заведа в земя, подобна на вашата земя, земя, изобилстваща с жито и вино, земя, изобилстваща с хляб и лозя. 18 Внимавайте да не ви заблуди Езекия с думите: Господ ще ни избави. Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар? 19 Къде са боговете на Хамат и Арфад? Къде са боговете на Сефарваим? Избавиха ли те Самария от ръката ми? 20 Кои измежду всички богове на тези страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Еова Ерусалим от ръката ми?
21 А те мълчаха и не му отговориха ни дума; защото царят беше заповядал: Да не му отговаряте. 22 Тогава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и писарят Шевна, и летописецът Йоах, Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му известиха Рапсаковите думи.
© Библейска лига - България

37

Избавлението на Ерусалим е предсказано

1 А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом. 2 И прати управителя на двореца Елиаким, писаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исая, Амосовия син.
3 И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е този ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане. 4 Може би Господ, твоят Бог, ще чуе думите на Рапсак, когото господарят му, асирийският цар, прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ, твоят Бог, чу; затова възнеси молба за останалите, които са още живи.
5 И тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исая. 6 И Исая им рече: Така да кажете на господаря си: Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар ме похулиха. 7 Ето, Аз ще вложа в него такъв дух, че, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще направя да падне от меч в своята земя.
8 И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюва против Ливна; защото бе чул, че той се е оттеглил от Лахиш. 9 И царят чу да казват за етиопския цар Тирака: Излезе да воюва против тебе. И когато чу това, прати посланици до Езекия, казвайки: 10 Така да кажете на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на когото се уповаваш, да не те мами, като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. 11 Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всички земи, как ги обрекли на изтреб ление; та ти ли ще се избавиш? 12 Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми изтребиха – Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар? 13 Къде е хаматският цар, арфадският цар и царят на града Сефарваим, на Ена и на Ава?

Молитвата на Езекия

14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците и го прочете, отиде в Господния дом и го разгъна пред Господа. 15 И Езекия се помоли пред Господа: 16 Господи на силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си сътворил небето и земята. 17 Приклони, Господи, ухото Си и чуй, отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всички думи на Сенахериб, който изпрати да похулят Тебе, живия Бог. 18 Наистина, Господи, асирийските царе опустошиха всички области и земите им; 19 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха. 20 И сега, Господи, Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всички земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

Поражението на Сенахериб

21 Тогава Исая, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ, Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахериб. 22 Ето словото, което Господ изговори за него:
Презря те, присмя ти се девицата, Сионовата дъщеря;
зад гърба ти поклати глава Ерусалимската дъщеря.
23 Кого си обидил и похулил ти?
И против кого си говорил с висок глас,
и си надигнал нагоре очите си?
Против Святия Израилев.
24 Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл:
С множеството на колесниците си възлязох аз
върху височината на планините,
върху извисените височини на Ливан;
и изсякох високите му кедри, отбраните му кипариси;
и стигнах на самия му връх,
в леса на неговия Кармил.
25 Разкопах и пих вода;
и със стъпалото на нозете си
пресуших всички реки на Египет.
26 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна
и от древни времена съм начертал това?
А сега го изпълних,
така че ти да обръщаш укрепени градове в купища развалини.
27 Затова жителите им станаха безсилни,
уплашиха се и се посрамиха;
бяха като трева на полето, като зеленина,
като трева на къщния покрив,
и жито препърлено, преди да е изкласило.
28 Но Аз зная жилището ти,
излизането ти и влизането ти,
и яростта ти против Мене.
29 Понеже яростта ти против Мене
и надменността ти стигнаха до ушите Ми,
затова ще сложа куката Си в ноздрите ти
и юздата Си – в устата ти,
и ще те върна по пътя, по който си дошъл.
30 И това ще ти бъде знамението:
Тази година ще ядете това, което е саморасло,
втората година това, което израства от същото,
а на третата година посейте и пожънете,
насадете лозя и яжте плода им.
31 И оцелялото от Юдовия дом,
което е останало, пак ще пуска корени надолу
и ще дава плод нагоре.
32 Защото от Ерусалим ще излезе остатък
и от хълма Сион – оцелялото.
Ревността на Всемогъщия Господ ще извърши това.
33 Затова така казва Господ за асирийския цар:
Няма да влезе в този град,
нито ще хвърли там стрела.
Нито ще дойде пред него с щит,
нито ще издигне против него насип.
34 По пътя, по който е дошъл,
по него ще се върне
и в този град няма да влезе – казва Господ.
35 Защото Аз ще защитя този град, за да го избавя,
заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.
36 Тогава излезе ангел Господен и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато стана народът на сутринта, ето, всички онези бяха трупове. 37И тъй, асирийският цар Сенахериб се оттегли, отиде, върна се и живееше в Ниневия. 38А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есархадон.
© Библейска лига - България

38

Болестта на Езекия

1 В това време Езекия се разболя до смърт. И пророк Исая, Амосовият син, дойде при него и му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш. 2 Тогава Езекия обърна лицето си към стената и се помоли на Господа: 3 Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходех пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко. 4 Тогава дойде Господнето слово към Исая: 5 Иди, кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето, Аз ще приложа на живота ти петнадесет години. 6 И ще избавя и тебе, и този град от ръката на асирийския цар, и ще защитя този град. 7 И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза: 8 Ето, ще върна сянката десет стъпки назад, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаз. И тъй, слънцето се върна назад десет стъпки, които бе изминало.
9 Ето какво писа Юдовият цар Езекия, когато се бе разболял и оздравя от болестта си:
10 Казах си, като преполових дните си:
Ще вляза в портите на шеол;
лишен съм от остатъка на годините си.
11 Рекох: Няма да видя отново Господа,
Господа, в земята на живите;
няма да видя вече човек
или да бъда с онези, които населяват света.
12 Жилището ми се премести и се вдигна от мене като овчарски шатър;
навих живота си като тъкач: от основата Той ще ме отреже,
между сутринта и вечерта ще ме довършиш.
13 Успокоявах се до сутринта,
но Той като лъв троши всичките ми кости;
между сутринта и вечерта ще ме довършиш.
14 Като лястовица или жерав, така крещях,
стенех като гургулица. Очите ми изнемощяха от гледане към небесата.
В беда съм, Господи;
ела ми на помощ!
15 Какво да кажа аз? Той ми рече и сам Той го изпълни.
Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.
16 Чрез тези неща живеят човеците, Господи,
и само в тях е животът на моя дух;
така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.
17 Ето, сигурно за мое добро понесох голяма горест.
И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението
и си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.
18 Защото шеол не може да Те хвали;
смъртта не може да Те славослови;
онези, които слизат в рова, не могат да се надяват на Твоята вярност.
19 Живият, живият, той ще Те хвали, както аз днес;
бащата ще извести на чадата си Твоята вярност.
20 Господ ще ме спаси,
затова ще пеем моите песни със струнни инструменти
в дома Господен през всичките дни на живота си.
21 А Исая беше казал: Нека вземат низа смокини и да ги сложат за компрес на цирея; и царят ще оздравее. 22Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще отида в Господния дом?
© Библейска лига - България

Нов Завет

Откровение

13

Звярът от морето

1 И застанах на морския пясък, и видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му – десет корони, и на главите му – богохулни имена. 2 И звярът, който видях, приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, и устата му – като уста на лъв; и змеят даде на него силата си, престола си и голяма власт. 3 И видях една от главите му, като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя, учудена, отиде след звяра; 4 и поклониха се на змея, защото даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като този звяр и кой може да воюва против него? 5 И даде му се и уста да говори горделиво и богохулно; даде му се още власт да действа четиридесет и два месеца. 6 И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, а и онези, които живеят на небесата. 7 И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всеки род и племе, език и народ. 8 И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне. 9 Ако има човек ухо, нека слуша. 10 Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива с меч, и той трябва от меч да бъде убит. Тук е нужно устояването и вярата на светиите.
Звярът от земята
11 И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога, прилични на агнешки, а говореше като змей. 12 Той упражняваше всичката власт на първия звяр в негово присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла. 13 И вършеше големи знамения, дотам, че направи и огън да слиза от небето на земята пред човеците. 14 И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оживя. 15 И позволи му се да даде дихание на звяровия образ, та звяровият образ да проговори; също и така да направи, че да бъдат избити онези, които не се кланят на звяровия образ. 16 И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се постави белег на десницата или на челата им; 17 за да не може никой да купува или да продава, освен онзи, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име. 18 Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи