Тематичен / ден 357

Стар Завет

Исая

45

1 Така казва Господ на помазаника Си,
на Кир, когото Аз държа за дясната ръка,
за да покоря народи пред него
и да разпаша кръста на царе,
за да отворя вратите пред него,
та да не затворят портите:
2 Аз ще ходя пред тебе
и ще изравня неравните места;
ще разбия медните врати
и ще строша железните лостове;
3 ще ти дам съкровища, пазени в тъмнина,
и богатства, скрити в скривалища,
за да познаеш, че аз съм Господ,
Израилевият Бог, Който те призовавам по името ти.
4 Заради Яков, служителя Ми,
и Израил, избрания Ми,
призвах те по името ти,
дадох ти почтено име, ако и да не Ме познаваш.
5 Аз съм Господ и няма друг;
няма Бог, освен Мене;
Аз те описах, ако и да не Ме познаваш,
6 за да познаят хората от изгрева до залеза на слънцето,
че освен Мене няма никой.
Аз съм Господ и няма друг.
7 Аз създавам светлината и творя тъмнината;
Правя мир, творя и зло!
Аз, Господ, правя всичко това.
8 Роси, небе, отгоре
и нека излеят облаците праведност;
нека се отвори земята, за да се роди спасение
и да изникне с него праведност;
Аз, Господ, създадох това.
9 Горко на онзи, който се препира със Създателя си!
Чирепка от глинените чирепи!
Ще рече ли калта на този, който ѝ дава образ: Какво правиш?
Ще рече ли изделието ти за тебе:
Той няма ръце?
10 Горко на онзи, който казва на баща си: Какво зачеваш?
Или на жена му: Какво добиваш?
11 Така казва Господ, Святият Израилев, неговият Създател:
Ще се допитвате ли до Мене за бъдещето,
за синовете ми или ще Ми заповядвате за делото на ръцете Ми.
12 Аз създадох земята и сътворих човека на нея;
Аз, да! Моите ръце разпростряха небесата,
Аз дадох заповеди на цялото им множество.
13 Аз издигнах него с праведност,
Аз ще оправям всичките му пътища;
Той ще съгради отново града Ми и ще пусне пленниците Ми
без откуп или подаръци – казва Господ на силите.
14 Така казва Господ:
Плодовете на Египет и стоките на Етиопия, и на високите мъже, савците,
ще минат към тебе и твои ще бъдат;
ще те търсят;
в окови ще заминат;
и като ти се поклонят, ще ти се помолят, казвайки:
Само с тебе е Бог и няма друг, друг Бог няма.
15 Наистина Ти си Бог, Който се криеш,
Боже Израилев, Спасителю!
16 Те всички, които правят идоли, ще се посрамят и смутят;
те всички ще си отидат засрамени.
17 А Израил ще се спаси чрез Господа с вечно спасение;
вие няма да се посрамите, нито да се смутите до вечни времена.
18 Защото така казва Господ, Който сътвори небето
(Този Бог, Който създаде земята, направи я и я утвърди;
Той не я сътвори пустиня, но я създаде, за да се населява):
Аз съм Господ и няма друг.
19 Не съм говорил в тайно, от място в тъмна земя;
не съм рекъл на Якововото потомство: Търсете ме напразно.
Аз, Господ, изричам правда,
възвестявам истината.
20 Съберете се и елате,
приближете се, всички вие оцелели от народите.
Нямат разум онези, които възправят дървените си идоли
и се молят на бог, който не може да спаси.
21 Изявете и приведете ги.
Да! Нека се съветват заедно.
Кой е прогласил това от древността?
Кой го е изявил от отдавнашното време?
Не аз ли, Господ? И освен Мене няма друг Бог,
освен Мене няма Бог праведен и Спасител.
22 Към Мене погледнете и спасени бъдете, всички земни краища;
защото Аз съм Бог и няма друг.
23 В Себе Си се заклех
(от устата Ми излезе правда, дума неизменна),
че пред Мене ще се преклони всяко коляно,
всеки език ще се закълне в Мене.
24 Само в Господа, ще рече някой за Мене,
има праведност и сила.
При Него ще дойдат човеците,
а всички, които се гневят против Него, ще се засрамят.
25 Чрез Господа ще се оправдае
и с Него ще се хвали цялото Израилево потомство.
© Библейска лига - България

46

Боговете на Вавилон

1 Прегъна се Бел, наведе се Нево;
идолите им са натоварени на животни и на добитък.
Товарът, който вие носехте в шествията си, стана тежък за умореното животно.
2 Наведоха се, всички паднаха;
те не можаха да отърват товара,
но сами дойдоха в плен.
3 Слушайте ме, доме Яковов,
и всички останали от Израилевия дом,
които съм носел още от утробата
и съм държал още от рождението:
4 Даже до старостта ви Аз съм същият
и докато побелеете, Аз ще ви подкрепям.
Аз ви направих и Аз ще ви нося.
Да! Аз ще ви подкрепям и избавям.
5 На кого ще Ме оприличите, с кого ще Ме сравните и съпоставите,
за да бъдем подобни?
6 Онези, които изсипват злато от торбичка
и претеглят сребро с теглилка,
те наемат златар, да го направи на бог,
пред който падат и се покланят;
7 вдигат го на рамо и го носят,
поставят го на мястото му
и той стои там, и от мястото си няма да мръдне.
Макар че вика човек към него, той не може да отговори,
нито да го избави от бедата му.
8 Помнете това и се покажете мъже;
докарайте ги на ума си, вие престъпници.
9 Помнете предишните неща от древността;
защото Аз съм Бог и няма друг;
Аз съм Бог и няма подобен на Мене.
10 От началото Аз изявявам края,
от древни времена – нестаналите още неща.
Аз казвам: Намерението Ми ще устои
и ще извърша всичко, което Ми е угодно.
11 От изток зова хищна птица;
от далечна земя – мъж, да изпълни намерението Ми.
Да! Рекох и ще направя да стане;
намислих и ще го извърша.
12 Слушайте ме, вие, коравосърдечни,
вие, които сте далеч от праведност:
13 Приближих Своята праведност;
тя не ще бъде далеч
и спасението Ми няма да закъснее;
и ще дам спасение на Сион,
славата Си – на Израил.
© Библейска лига - България

47

Поражението на Вавилон

1 Сниши се и седни в пръстта, девице, Дъще вавилонска;
Седни на земята, а не на престол, Дъще халдейска;
защото няма да се наричаш вече изтънчена и изнежена.
2 Хвани ръчната мелница и мели брашно;
махни булото си, вдигни полите си,
открий нозете си и мини през реките.
3 Голотата ти ще се открие,
да, срамът ти ще се яви.
Аз ще си възмездя
и не ще се примиря с никого.
4 Името на нашия Изкупител е Господ на силите,
Святият Израилев.
5 Седи, мълчи и влез в тъмнината, Халдейска дъще,
защото няма вече да те наричат господарка на царствата.
6 Разгневих се на народа Си,
оскверних наследството Си
и ги предадох в ръката ти,
но ти не им оказа милост.
Дори на стареца наложи твърде тежък хомот.
7 И си каза: Довека ще бъда господарка
и на сърце не си слагаше това,
нито помисли до какво ще доведе то.
8 Затова сега чуй това, ти, сластолюбко,
която седиш безгрижна, която казваш в сърцето си:
Аз съм и освен мене няма друга;
няма да седя вдовица,
нито ще зная какво е да изгубя децата си.
9 И двете тези неща ще дойдат върху тебе внезапно, в един ден,
загуба на деца и вдовство.
В пълна мяра ще те постигнат,
въпреки многото ти чародейства
и голямото изобилие на обаянията ти.
10 Понеже си се уповавала на нечестието си
и си рекла: Никой не ме вижда, –
понеже мъдростта ти и знанието ти са те отвратили
и си казала в сърцето си:
Аз съм и освен мене няма друга, –
11 затова ще дойде върху тебе зло,
без да знаеш откъде се явява;
и беда ще те нападне,
без да можеш да я умилостивиш;
ще дойде внезапно върху тебе и опустошение, без да ти е било известно.
12 Стой си тогава с твоите обаяния
и с многото си чародейства,
в които си се трудила от младостта си;
може би ще си помогнеш!
Може би ще уплашиш неприятеля!
13 Уморила си се в многото си съвещания.
Нека приближат сега астролозите, звездобройците
и предвещателите по новолунията
и нека те избавят от това, което ще дойде върху тебе!
14 Ето, те ще бъдат като плява;
огън ще ги изгори.
Не ще могат да се избавят от силата на пламъка,
понеже той не ще бъде въглен, да се огрее някой,
или огън, пред който да седне.
15 Такива ще станат нещата, в които си се трудила;
онези, които са търгували с тебе от младостта ти,
ще се разбягат всеки по своя път;
не ще има кой да те избави.
© Библейска лига - България

48

Упоритостта на Израил

1 Чуйте това, доме Яковов, които сте се нарекли с Израилевото име,
които излязохте от Юдовия източник,
които се кълнете в името Господне
и изповядвате Бога Израилев,
но не с истина, нито с праведност,
2 вие, които се именувате на святия град
и се облягате на Израилевия Бог,
Чието име е Еова на силите:
3 От древността обявих предишните дела.
Да! Излязоха от устата Ми и Аз ги прогласих;
внезапно ги извърших и те се сбъднаха.
4 Понеже знаех, че си упорит,
че вратът ти е желязна жила, и челото ти – медно,
5 затова от древността ти обявих тези неща,
преди да станат, прогласих ти ги,
да не би да речеш: Кумирът ми ги извърши, да,
изваяното ми и излятото ми ги заповяда.
6 Чул си всичко това, виждаш ли?
И няма ли да го признаеш?
И отсега ти изявявам нови неща,
дори скрити, които ти не си знаел.
7 Те станаха сега, а не отдавна,
и преди този ден не си чувал за тях.
Да не би да речеш: Ето, аз знаех това.
8 Нито даже си слушал, нито даже си знаел,
нито даже са били отворени от древността ушите ти.
Защото знаех, че ти постъпваше много коварно
и още от утробата си бил наречен престъпник.
9 Заради Своето име ще отложа изливането на гнева Си,
и заради славата Си ще се сдържам, да не те изтребя.
10 Ето, очистих те, но не като сребро;
изпитах те в горнилото на скръбта.
11 Заради Себе Си ще сторя това.
Защото как да се оскверни името Ми?
Да! Няма да дам славата Си на друг.

Освобождението на Израил

12 Чуй ме, Якове, Израилю, когото Аз призовах:
Аз съм същият, Аз съм първият и Аз съм последният.
13 Да! Моята ръка основа земята
и десницата Ми разпростря небесата;
когато ги извикам, те всички се представят.
14 Съберете се, всички вие, и чуйте:
Кой от идолите е възвестил това?
Онзи, когото Господ възлюби, ще извърши волята Му над Вавилон
и мишцата му ще бъде срещу халдеите.
15 Аз, Аз говорих, да! Призовах го;
доведох го;
и пътят му ще благоуспее.
16 Приближете се към Мене, чуйте това;
от началото не съм говорил скришно;
откакто е станало това, Аз бях там.
И сега ме прати Господ Еова и Духът Му.
17 Така казва Господ, Изкупителят ти, Святият Израилев:
Аз съм Господ, твоят Бог,
Който те учи за ползата ти,
Който те води в пътя, по който трябва да ходиш.
18 Ако бе послушал ти заповедите Ми!
Тогава мирът ти щеше да бъде като река
и праведността ти – като морските вълни.
19 Потомството ти щеше да бъде като пясъка
и рожбите на чреслата ти – безбройни като песъчинките;
името му не би се отсякло,
нито би се изтребило пред Мене.
20 Излезте от Вавилон, бягайте от халдеите;
с възклицание прогласете, проповядвайте това,
разгласете го до земния край,
кажете: Господ изкупи слугата Си Яков.
21 И те не жадуваха, когато ги водеше през пустините;
Той направи да изтекат за тях води от канарата,
още разцепи канарата и потекоха водите.
22 Мир няма за нечестивите – казва Господ.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Откровение

16

Седемте чаши на Божия гняв

1 И чух от храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.
2 И първият отиде и изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на онези човеци, които носеха белега на звяра и които се кланяха на неговия образ.
3 Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана на кръв, като от убит човек, и всичко живо в морето умря.
4 Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана на кръв. 5 И чух ангелът на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвяти, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така; 6 понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това. 7 И чух [друг от] олтара да казва: Така, Господи, Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди.
8 Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да обгаря човеците с огън. 9 А като се опекоха човеците от голямата жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.
10 Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки, 11 и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, и не се покаяха за делата си.
12 Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата ѝ, за да се приготви пътят за царете от изток. 13 И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духа, прилични на жаби; 14 защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, за да ги събират за войната във великия ден на Всемогъщия Бог. 15 (Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да гледат срамотите му.) 16 И събраха ги на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон
17 И седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се. 18 И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силен трус, небивал, откак съществуват човеците на земята, такъв трус, толкова силен. 19 И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, за да му даде чашата с вино от яростния Си гняв. 20 И всеки остров побягна, и планините не се намериха. 21 И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата беше твърде голяма.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи