Тематичен / ден 38

Стар Завет

Изход

16

Манната и пъдпъдъците

1 Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израиляни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя.
2 И зароптаха цялото общество израиляни против Мойсей и Аарон в пустинята. 3 И казаха им израиляните: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост! Защото ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялото това множество. 4 Тогава каза Господ на Мойсей: Ето, ще направя да вали хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги изпитам ще ходят ли по закона Ми или не. 5 А на шестия ден нека сготвят донесеното, което ще бъде два пъти колкото събират всеки ден. 6 И тъй, Мойсей и Аарон казаха на всичките израиляни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя; 7 а на сутринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптанията ви против Него. Защото ние какво сме, че да роптаете против нас? 8 Мойсей още рече: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, а на сутринта – хляб до насита; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото какво сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.
9 И рече Мойсей на Аарон: Кажи на цялото общество израиляни: Приближете се пред Господа, защото Той чу роптанията ви. 10 И докато Аарон говореше на цялото общество израиляни, те обърнаха погледа си към пустинята, и ето, Господнята слава се яви в облака. 11 И Господ говори на Мойсей, казвайки: 12 Чух роптанията на израиляните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог. 13 И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса. 14 И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.
15 Като го видяха израиляните, казаха си един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Мойсей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете. 16 Ето какво заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатъра му. 17 И израиляните сториха така и събраха, кой много, кой малко. 18 И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. 19 Мойсей още им рече: Никой да не оставя от това до утре. 20 При все това, те не послушаха Мойсей и някои оставиха от това до сутринта; но то червяса и се вмириса; и Мойсей им се разгневи. 21 И всяка сутрин го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, стопяваше се. 22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Мойсей. 23 А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, свята почивка Господня; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане, да ви стои за утре. 24 И тъй, сложиха го настрана до сутринта, както заповяда Мойсей; и не се вмириса, нито се намери червей в него. 25 Тогава Мойсей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господня; днес няма да го намерите на полето. 26 Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, в нея няма да се намира. 27 Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха. 28 Тогава рече Господ на Мойсей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми? 29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.
30 И тъй, народът си отпочиваше на седмия ден. 31 А Израилевият дом нарече тази храна манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед.
32 Тогава Мойсей каза: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя. 33 И Мойсей рече на Аарон: Вземи един съд и като сложиш в него количеството на един гомор манна, положи го пред Господа, за да се пази за идните ви поколения. 34 И така, Аарон го положи пред плочите на свидетелството, за да се пази, както Господ заповяда на Мойсей.
35 И израиляните ядоха манна четиридесет години, докато дойдоха в обитаема земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя. 36 А гоморът е една десета от ефата.
© Библейска лига - България

17

Вода от канарата

1 След това цялото общество израиляни потеглиха на път от пустинята Син, според Господнята заповед; и разположиха стан в Рефидим, където нямаше вода да пие народът. 2 Затова народът се караше с Мойсей и рече: Дай ни вода да пием. А Мойсей им рече: Защо се карате с мене? Защо изпитвате Господа? 3 Но народът ожадня там за вода; и роптаеше против Мойсей: Защо ни изведе от Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни? 4 Тогава Мойсей извика към Господа, казвайки: Какво да правя с този народ? Още малко, и ще ме убият с камъни. 5 А Господ рече на Мойсей: Тръгни пред народа, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви. 6 Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода от нея, за да пие народът. И Мойсей стори така пред очите на Израилевите старейшини. 7 И нарече мястото Маса, и Мерива, поради караницата на израиляните и понеже изпитваха Господа, като казваха: Дали е Господ сред нас, или не?

Поразяването на Амалик

8 По това време дойде Амалик и воюва против Израил в Рефидим. 9 А Мойсей каза на Исус Навиев: Избери ни мъже и излез да се биеш с Амалик; и утре аз ще застана на върха на хълма като държа Божия жезъл в ръката си. 10 И Исус стори, както му каза Мойсей, и се би с Амалик; а Мойсей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма. 11 И когато Мойсей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спущаше ръката си, Амалик надвиваше. 12 А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Мойсей, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, и така ръцете му се подкрепяха до залез слънце. 13 Така Исус порази Амалик и людете му с меч. 14 Тогава рече Господ на Мойсей: Запиши в книга за спомен и предай на Исус това, че ще излича съвсем спомена за Амалик под небето. 15 И Мойсей издигна там олтар, който нарече Еова Нисий, 16като рече: Ръка се повдигна против Господния престол; затова Господ ще воюва против Амалик от поколение в поколение.
© Библейска лига - България

18

Йотор посещава Мойсей

1 И като чу мадиамският жрец Йотор, Мойсеевият тъст, за всичко, което Бог извършил за Мойсей и за народа Си Израил, как Господ извел Израил от Египет, 2 тогава Мойсеевият тъст Йотор взе Сепфора, Мойсеевата жена, (след като Мойсей я беше изпратил назад,) 3 и двамата ѝ сина, (от които на единия името бе Гиршом, защото Мойсей беше казал: Пришълец станах в чужда земя; 4 а на другия името бе Елиезер, защото беше казал: Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия меч;) 5 и Йотор, Мойсеевият тъст, дойде при Мойсей със синовете му и с жена му в пустинята, до Божията планина, където се беше разположил на стан, 6 и съобщи на Мойсей: Аз, тъст ти Йотор, ида при тебе с жена ти и двамата ѝ сина с нея. 7 Тогава Мойсей излезе да посрещне тъста си, поклони се и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си, влязоха в шатъра. 8 И Мойсей разказа на тъста си всичко, което бе сторил Господ на Фараон и на египтяните заради Израил, и всичките трудности, които ги бяха сполетели по пътя, и как ги бе избавил Господ. 9 И Йотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израил, като го бе избавил от ръката на египтяните. 10 И Йотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, Който избави народа изпод ръката на египтяните. 11 Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове; защото в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях. 12 Тогава Мойсеевият тъст Йотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе на Бога; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Мойсеевия тъст пред Бога.
13 На другия ден Мойсей седна да съди народа; и народът стоеше около Мойсей от сутрин до вечер. 14 А Мойсеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за народа, каза: Какво правиш ти с народа? Защо седиш сам и целият народ стои около тебе от сутрин до вечер? 15 А Мойсей рече на тъста си: Защото народът идва при мене да се допитва до Бога. 16 Когато имат дело, идват при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони. 17 Но Мойсеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро. 18 И ти ще се измориш, и този народ, който е с тебе; защото това е много тежко за тебе; не можеш да го вършиш сам. 19 Сега послушай думите ми; ще те съветвам и Бог да бъде с тебе. Ти бъди посредник между народа и Бога, и представяй пред Бога делата им; 20 и поучавай ги в повеленията и законите, и показвай им пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат. 21 Но избери си измежду целия народ способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над народа такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници; 22 и те нека съдят народа всякога: всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с тебе. 23 Ако сториш това и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да издържиш; а и целият този народ ще стигне на мястото си с мир. 24 И Мойсей послуша думите на тъста си и стори всичко, което му каза. 25 Мойсей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над народа – хилядници, стотници, петдесетници и десетници. 26 Те съдеха народа по всяко време; мъчните дела донасяха на Мойсей, а всяко малко дело съдеха сами.
27 След това Мойсей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Петрово

1

1 Петър, апостол Исус Христов, до избраните пришълци, които са пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния, 2 избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова. Благодат и мир да ви се умножи!

Послушание към управниците и господарите

3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, 4 за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас, 5 които с Божията сила сте пазени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време. 6 В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега (ако е потребно), в разни изпитания, 7 с цел изпитването на вашата вяра, като е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос; 8 Когото любите, без да сте Го видели; в Когото, като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, 9 като получавате следствието на вярата си, спасението на душите си. 10 За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас; 11 като издирваха кое или какво време посочваше Христовият Дух, Който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания, и след тях славата. 12 И откри им се, че не за себе си, а за вас служеха те в това, което сега ви се извести чрез онези, които ви проповядваха благовестието чрез Святия Дух, изпратен от небесата; в което и самите ангели желаят да надникнат.

Бъдете святи

13 Затова стегнете ума си, бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос. 14 Като послушни чада, не се съобразявайте с първите страсти, които имах те във време на незнанието си; 15 но както е свят Този, Който ви е призовал, така бъдете святи и вие във всичките си постъпки; 16 защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят.“ 17 И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди според делото на всеки, то прекарвайте със страх времето на вашето престояване, 18 като знаете, че не с тленни неща сте изкупени от вашия предаден от бащите ви суетен живот, не със сребро или злато, 19 но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречист, 20 Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в последно време за вас, 21 повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му е дал слава, така че вярата и надеждата ви да бъдат в Бога. 22 Понеже сте очистили душите си с покорство към истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце, 23 тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието слово, което живее и трае [довека]. 24 Защото
„Всяка твар е като трева,
и всичката ѝ слава като цвят от трева;
тревата изсъхва и цветът ѝ окапва,
25 но словото Божие трае довека“;
и това е словото, което ви е благовестено.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи