План за четене на Библията

Тематичен / ден 4

Стар Завет

Битие

7

1 Тогава Господ каза на Ной: Влез ти и целият ти дом в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене. 2 Вземи по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им; 3 също и от небесните птици по седем, мъжки и женски; за да опазиш от тях разплод за цялата земя. 4 Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, което съм създал. 5 И Ной направи всичко, както му заповяда Господ.
6 А Ной беше на шестотин години, когато стана водният потоп на земята. 7 И поради водите на потопа влязоха в ковчега Ной, синовете му и жена му, и снахите му с него. 8 От чистите животни и от нечистите животни, от птиците, и от всички влечуги по земята, 9 влязоха в ковчега при Ной две по две, мъжки и женски, както заповяда Бог на Ной. 10 И след седемте дни водите на потопа заваляха на земята.
11 В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха; 12 и дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи. 13 В същия този ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи – 14 те и всичките животни според вида си, и всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, пълзящи по земята според вида си, и всичките птици според вида си, всяко пересто от всякакъв вид. 15 Две по две от всяка плът, която има в себе си дъх на живот, влязоха в ковчега при Ной. 16 И които влязоха, мъжки и женски от всяка плът влязоха, както Бог му бе заповядал; и Господ го затвори вътре. 17 Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите се умножиха, та подеха ковчега и той се издигна над земята. 18 Водите се усилваха и умножаваха много на земята, и ковчегът се носеше по повърхността на водите. 19 Водите на земята се усилваха твърде много, така че се покриха всички високи планини, които бяха под цялото небе. 20 На петнадесет лакти над тях се издигнаха водите и планините се покриха. 21 И всяка плът, която се движеше по земята, умря – птици, добитък, зверове, всички влечуги, пълзящи по земята, и всички хора. 22 Всичко на сушата, което имаше в ноздрите си дъх на живот, измря. 23 Всичко живо, което се намираше по лицето на земята, се изтреби – човеци, добитък, влечуги, небесни птици; всички се изтребиха от земята; останаха само Ной и тези, които бяха с него в ковчега. 24 А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.
© Библейска лига - България

8

1 Тогава си спомни Бог за Ной, за всичко живо и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог изпрати вятър по земята, и водите престанаха. 2 И затвориха се изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря. 3 Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха. 4 И на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. 5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил, 7 и изпрати гарван, който, като излезе, летеше насам-натам, докато пресъхнаха водите на земята. 8 Тогава изпрати гълъб, за да види оттеглила ли се е водата от лицето на земята. 9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка, та го взе, и внесе го при себе си в ковчега. 10 И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. 11 Надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной узна, че водата се е оттеглила от земята. 12 Той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него. 13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна, и ето, повърхността на земята бе изсъхнала. 14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята напълно изсъхна.
15 И Бог каза на Ной: 16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и снахите ти с тебе. 17 Изведи със себе си всяко живо същество, което е с тебе – птици, добитък и всички влечуги пълзящи по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята. 18 Тогава Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му; 19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всички влечуги по земята, според видовете си.
20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и ги принесе за всеизгаряне на олтара. 21 И Господ помириса благоуханната миризма; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята заради човека, защото помислите на сърцето му са зли от неговата младост; нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих. 22 Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Ефесяни

4

Единство в тялото на Христос


1 И тъй, аз, затворник за Господа, ви моля да живеете достойно за званието, за което бяхте призвани, 2 със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като се търпите един друг с любов, 3 и се стараете чрез свръзката на мира да опазите единството на Духа. 4 Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призвани към една надежда на званието ви: 5 един Господ, една вяра, едно кръщение, 6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички. 7 А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал. 8 Затова казва:
„Като възлезе нависоко,
взе множество пленници,
и даде дарования на човеците.“
9 (А това „възлезе“ какво друго значи, освен че бе и [по-напред] слязъл в по-долните места на земята? 10 Този, Който е слязъл, е Същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко.) 11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, 12 с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло; 13 докато ние всички достигнем до единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на Христовата пълнота; 14 за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамни хитрости; 15 но действащи истинно в любов, да порастем по всичко в Него, Който е главата, Христос, 16 от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез участието на всяко съединение, според съразмерното действие на всяка една част, нараства и се изгражда в любов.

Да живеем като деца на светлината


17 Това казвам и заявявам в Господа, да не постъпвате вече, както постъпват и езичниците, според своя суетен ум, 18 помрачени в разума и отстранени от живота на Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцата им; 19 които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота. 20 Но вие не сте познали така Христа; 21 понеже сте чули и сте научени от Него (както е истината в Исуса) 22 да съблечете, относно по-предишното си поведение, стария човек, който тлее в измамни страсти; 23 и да се подновявате от обитаващия във вашия ум Дух, 24 и да се облечете с новия човек, създаден по образа на Бога в правдата и святостта които са от истината. 25 Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истината; защото сме части един на друг. 26 Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залязва в гнева ви; 27 нито давайте място на дявола. 28 Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има какво да отдели и на този, който е в нужда. 29 Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а само онова, което е добро за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тези, които слушат. 30 И не наскърбявайте Святия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението. 31 Всякакво огорчение, ярост, гняв, викане и хулене, заедно с всяка злоба, да се махне от вас; 32 а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи