Тематичен / ден 45

Стар Завет

Изход

31

Веселеил и Елиав

1 Пак говори Господ на Мойсей, казвайки: 2 Виж, Аз повиках по име Веселеил, син на Ури, Оровия син, от Юдовото племе; 3 и изпълних го с Божия Дух, с мъдрост, с разум и със знание за всякакво изкуство, 4 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед, 5 да изсича камъни за обковка и да изрязва дърва за изработването на всякаква работа. 6 И ето, с него Аз съм определил Елиав, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки мъдър съм вложил мъдрост в сърцето, за да направят всичко, което съм ти заповядал: 7 шатъра за срещане, ковчега за плочите на свидетелството, умилостивилището над него и всичките принадлежности на шатъра, 8 трапезата и приборите ѝ, чистозлатния светилник с всичките му прибори и кадилния олтар, 9 олтара за всеизгарянето с всичките му прибори и умивалника с коритото му, 10 служебните одежди, свещените одежди на свещеника Аарон, и одеждите на синовете му, за да свещенодействат, 11 мирото за помазване и тамяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, което съм ти заповядал, да го направят.

Съботата

12 Господ говори още на Мойсей, казвайки: 13 Кажи тъй на израиляните: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, който ви освещавам. 14 И тъй, да пазите съботата, защото ви е свята; който я оскверни, непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, този човек да се изтреби от народа си. 15 Шест дни да се работи, а седмият ден е събота за свята почивка, свята на Господа; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви. 16 И тъй, израиляните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. 17 Това е знак между Мене и израиляните завинаги; защото в шест дни направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и си отдъхна.
18 И като свърши да говори с Мойсей на Синайската планина, Господ му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.
© Библейска лига - България

32

Златното теле

1 А като видяха людете, че Мойсей се забави да слезе от планината, събраха се при Аарон и му казаха: Стани, направи ни бог, който да ходи пред нас; защото не знаем какво стана с този Мойсей, човека, който ни изведе от Египетската земя. 2 Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви и на дъщерите ви, и донесете ми ги. 3 И тъй, всички люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и ги донесоха на Аарон. 4 А той, като ги взе от ръцете им, даде на златото образ с резец, след като бе направил изляно теле; и те казаха: Това е богът ти, о, Израилю, който те изведе от Египетската земя. 5 И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник на Господа. 6 И на утрешния ден, като станаха рано, пожертваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси, седнаха людете да ядат и да пият, и станаха да играят.
7 Тогава Господ каза на Мойсей: Иди, слез; защото се разврати твоят народ, който си извел от Египетската земя. 8 Скоро се отклониха от пътя, в който съм им заповядал да ходят; направиха си изляно теле, поклониха му се, пожертваха му и рекоха: Това е твоят бог, о, Израилю, който те изведе от Египетската земя. 9 Рече още Господ на Мойсей: Видях тези люде, и ето, коравовратни люде са; 10 и сега, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ. 11 Тогава Мойсей се помоли на Еова, своя Бог: Господи, защо пламва гневът Ти против народа Ти, който си извел от Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? 12 Защо да говорят египтяните: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Отвърни се от разпаления Си гняв и отмени това зло против народа Си. 13 Спомни си за слугите си Авраам, Исаак и Израил, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и цялата тази земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят завинаги. 14 Тогава Господ отмени злото, което възнамеряваше да стори на народа Си.
15 И така, Мойсей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръце, плочи написани и от двете страни; и от едната страна, и от другата бяха написани. 16 Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писмо, издълбано на плочите. 17 А като чу Исус Навиев гласа на народа, който викаше, каза на Мойсей: Боен вик има в стана. 18 А той каза: Това не е победен вик, нито вик за поражение; но глас на пеене чувам аз. 19 И като наближи стана, видя телето и игрите; и пламна Мойсеевият гняв, и той хвърли плочите от ръцете си, и ги строши под планината. 20 Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огъня, и като го стри на ситен прах, разпръсна праха по водата и накара Израилевите чада да я изпият.
21 После Мойсей каза на Аарон: Какво ти е сторил този народ, че го вкара в такъв грях? 22 И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че народът е склонен към злото. 23 Понеже ми казаха: Направи ни бог, който да ходи пред нас; защото не знаем какво стана с този Мойсей, човека, който ни изведе от Египетската земя. 24 И аз им казах: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.
25 А като видя Мойсей, че народът е необуздан, (защото Аарон го бе изпуснал за срам сред неприятелите му,) 26 застана Мойсей при входа на стана и каза: Който е откъм Господа, нека дойде при мене. И събраха се при него всичките левити. 27 И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всеки меча на бедрото си, минете навсякъде от врата на врата през стана и убийте всеки брата си и всеки другаря си, и всеки ближния си. 28 И левитите сториха според Мойсеевите думи; и в този ден паднаха от людете около три хиляди мъже. 29 Защото Мойсей беше казал: Посветете себе си днес на Господа, като се вдигнете всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.
30 А на утрешния ден Мойсей рече на народа: Вие сторихте голям грях; но сега ще се изкача при Господа, дано Го умилостивя за греха ви.
31 Тогава Мойсей се върна при Господа и каза: О! Този народ стори голям грях, че си направи златен бог. 32 Но сега, ако искаш, прости греха им, ако ли не, моля Ти се, заличи и мене от книгата, която си написал. 33 Но Господ рече на Мойсей: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си. 34 А ти иди сега, води людете на мястото, за което съм ти говорил; ето, Ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях наказанието за греха им.
35 И Господ порази народа за телето, което Аарон бе изработил.
© Библейска лига - България

Нов Завет

2 Коринтяни

2

Опрощение за грешника

1 Обаче това реших в себе си – да не идвам при вас отново със скръб. 2 Защото, ако аз ви наскърбявам, то мене кой ще развесели, ако не този, който е бил наскърбен от мене? 3 И това писах нарочно, да не би, когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви. 4 Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.
5 Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного). 6 За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас; 7 така че сега вече е по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб. 8 Затова ви моля да го уверите в любовта си към него. 9 Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко. 10 А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил не що, простих го заради вас пред Христа, 11 да не би Сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

Служители на Новия Завет

12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и ми се отвори врата в Господнето дело, 13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.
14 Но да благодарим на Бога, Който винаги ни води в победно шествие в Христа и навсякъде изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него. 15 Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват. 16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите – животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен? 17 Ние сме; защото не сме като мнозина, които преправят Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи