Тематичен / ден 47

Стар Завет

Изход

35

Наредба за съботата

1 След това Мойсей събра цялото общество израиляни и им каза: Ето какво заповяда Господ да правите. 2 Шест дни да се работи; а седмият ден да ви бъде свят, събота за почивка, посветена на Господа; всеки, който работи в този ден, да се умъртви. 3 В съботен ден да не кладете огън в никое от жилищата си.

Принадлежности за скинията

4 Мойсей още говори на цялото общество израиляни, казвайки: Ето какво заповяда Господ: 5 Съберете помежду си принос за Господа; всеки, когото сърцето подбужда, нека принесе принос на Господа: злато, сребро и мед, 6синьо, мораво, червено, висон и козина, 7 червенобоядисани овчи кожи и обработени морски кожи, ситимово дърво, 8 масло за осветление и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене, 9 ониксови камъни и камъни за влагане на ефода и на нагръдника. 10 И всеки между вас, който има мъдро сърце, нека дойде, за да се направи всичко, което заповяда Господ: 11 скинията, покривката ѝ, покривалото ѝ, куките ѝ, дъските ѝ, лостовете ѝ, стълбовете ѝ и подложките ѝ; 12 ковчега и върлините му, умилостивилището и закривателната завеса; 13 трапезата и върлините ѝ с всичките ѝ прибори, и присъствения хляб; 14 също и светилника за осветление с приборите му, светилата му и маслото за осветление; 15 кадилния олтар и върлините му, мирото за помазване, благоуханния тамян, входната завеса за скинията; 16 олтара за всеизгарянето с медната му решетка, върлините му и всичките му прибори, умивалника и коритото му; 17 завесите за двора, стълбовете му и подложките им, и завесата за дворния вход; 18 коловете за скинията и коловете за двора с въжетата им, 19 служебните одежди за служене в светилището, свещените одежди за свещеника Аарон и одеждите за синовете му, за да свещенодействат.
20 Тогава цялото общество на израиляните си отиде от Мойсеевото присъствие. 21 И заприиждаха, всеки, когото сърцето подбуждаше, и всеки, когото духът предразполагаше, и принасяха принос на Господа за направата на шатъра за срещане и за всички служби в него, и за свещените одежди. 22 Идваха мъже и жени, онези, които сърцето подбуждаше, и принасяха гривни, обеци, пръстени, мъниста и всякакви златни вещи, както и всеки, който искаше да принесе златен принос на Господа. 23 И всеки, у когото се намираше синьо, мораво, червено, висон, козина, червенобоядисани овчи кожи и обработени морски кожи, принасяше ги. 24 Всички, които можеха да направят принос от сребро и мед, принасяха принос на Господа; и всички, у които се намираше ситимово дърво за каквато и да било работа за службата, принасяха го. 25 Също и всяка жена, която имаше мъдро сърце, предеше с ръцете си и принасяше напреденото – синьото, моравото, червеното и висона. 26 Всички жени, които сърцето подбуждаше и които умееха, предяха козина. 27 А началниците принасяха ониксови камъни и камъни за влагане на ефода и на нагръдника, 28 и аромати, и масло за осветление и за мирото за помазване, и за благоуханния тамян. 29 Израиляните принасяха доброволен принос на Господа, всеки мъж и жена, които сърцето подбуждаше да принесат за каквато и да било работа, която Господ чрез Мойсей заповяда да се направи.
30 Тогава каза Мойсей на израиляните: Вижте, Господ повика по име Веселеил, сина на Ури, Оровия син, от Юдовото племе, 31 и го изпълни с Божия Дух, с мъдрост, разум, знание и с всякакво майсторство, 32 за да изобретява художествени изделия, да работи със злато, сребро и мед, 33 да изсича камъни за обковка и да изрязва дърво, и да работи всякаква художествена работа. 34 И Той вложи в неговото сърце и в сърцето на Елиав, Ахисамаховия син, от Дановото племе, да поучават. 35 Изпълни с мъдрост сърцето им, за да работят всякаква работа на резбар, на изкусен художник и на везач по син, морав, червен и висонов плат, и на тъкачи, които правят всякакви работи и измайсторяват художествени изделия.
© Библейска лига - България

36

1 И тъй: Веселеил, Елиав и всеки, който умее, в чието сърце Господ е вложил мъдрост и разум, за да знае да върши каквато и да било работа за службата на светилището, нека работят според всичко, което Господ е заповядал.
2 И Мойсей повика Веселеил, Елиав и всеки, който умееше, в чието сърце Господ беше вложил мъдрост, всеки, когото сърцето подбуждаше да се заеме за работа и да я работи. 3 И те приеха от Мойсей всичките приноси, които израиляните бяха принесли, за да изработят потребното за светилището.
И продължаваха да принасят на Мойсей всяка сутрин още доброволни приноси. 4 Тогава дойдоха всичките мъдри по сърце мъже, които изработваха всякакви вещи за светилището, всеки от работата, която вършеше, 5 и говориха на Мойсей, казвайки: Народът принася много повече, отколкото е нужно за работите, които заповяда Господ да се направят. 6 Затова Мойсей заповяда и прогласиха в стана: Никой мъж или жена да не прави вече принос за светилището. И тъй, людете престанаха да принасят. 7 Защото материалът, който имаха, беше достатъчно, за да извършат всичката работа, че и повече.

Скинията

8 И всичките мъдри по сърце мъже измежду онези, които работеха, направиха скинията от десет завеси от препреден висон и от синя, морава и червена материя, и на тях извезаха изкусно изработени херувими. 9 Дължината на всяка завеса беше двадесет и осем лакти, а широчината на всяка завеса – четири лакти; всичките завеси имаха една мярка. 10 И Веселеил скачи петте завеси една с друга, и другите пет завеси скачи една с друга. 11 И направи сини петлици по края на последната от първите скачени завеси; така направи и по края на последната от вторите скачени завеси. 12 Петдесет петлици направи на едната завеса и петдесет петлици направи по края на завесата, която беше от вторите скачени завеси; петлиците бяха една срещу друга. 13 Направи и петдесет златни куки и скачи завесите една за друга с куките; така скинията стана едно цяло. 14 После направи завеси от козина за покрив на скинията; единадесет такива завеси направи; 15 дължината на всяка завеса беше тридесет лакти, а широчината на всяка завеса четири лакти; единадесетте завеси имаха една мярка. 16 И скачи петте завеси отделно и шестте завеси отделно. 17 И направи петдесет петлици по края на онази завеса, която беше последна от първите скачени завеси, и петдесет петлици по края на завесата, която беше последна от вторите скачени завеси. 18 Направи и петдесет медни куки, за да съедини покрива в едно цяло. 19 И направи покрив за скинията от червенобоядисани овнешки кожи, и отгоре му едно покривало от обработени морски кожи.
20 И направи дъските за скинията от ситимово дърво, които да стоят изправени. 21 Дължината на всяка дъска беше десет лакти, а широчината на всяка дъска лакът и половина. 22 Във всяка дъска имаше два шипа, един срещу друг; така направи с всички дъски на скинията. 23 И направи за скинията двадесет такива дъски за южната страна; 24 и под двадесетте дъски направи четиридесет сребърни подложки, две подложки под една дъска за двата ѝ шипа и две подложки под друга дъска за двата ѝ шипа. 25 Също и за втората страна на скинията, северната, направи двадесет дъски 26 и четиридесетте им сребърни подложки, две подложки под една дъска и две подложки под друга дъска. 27 А за задната страна на скинията, западната, направи шест дъски. 28 И направи две дъски за ъглите на скинията от задната страна. 29 Те бяха скачени отдолу, а отгоре бяха свързани посредством една халка; така направи и с двете дъски на двата ъгъла. 30 Така бяха осем дъски с шестнадесет сребърни подложки, по две подложки под всяка дъска. 31 И направи лостове от ситимово дърво, пет за дъските от едната страна на скинията, 32 пет лоста за дъските от другата страна на скинията и пет лоста за дъските от задната страна на скинията, към запад. 33 И направи средния лост да преминава през средата на дъските от край до край. 34 И обкова дъските със злато, и направи халките им от злато, за да се слагат в тях лостовете, и обкова лостовете със злато.
35 И направи завесата от синьо, мораво, червено и препреден висон, и извеза на нея изкусно изработени херувими. 36 И направи за нея четири стълба от ситимово дърво, които обкова със злато; куките им бяха златни; и изля за тях четири сребърни подложки.
37 Направи и завеса за входа на шатъра, везана работа, от синьо, мораво, червено и препреден висон, 38 и петте му стълба и куките им; и обкова върховете им и връзките им със злато; а петте им подложки бяха медни.
© Библейска лига - България

Нов Завет

2 Коринтяни

4

Съкровища в пръстни съдове

1 Затова, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме; 2 но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога. 3 Но ако нашето благовестие е покрито, то е покрито за тези, които погиват, 4 за тези, невярващите, чийто ум богът на тоя свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога. 5 (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си – като ваши слуги заради Исуса.) 6 Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исуса Христа.
7 А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас. 8 Угнетявани сме отвсякъде, но не сме сломени; в недоумение сме, но не до отчаяние; 9 гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени. 10 Всякога носим в тялото си умирането на [Господа] Исуса, за да се открие в тялото ни и животът на Исуса. 11 Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се изяви и животът на Исуса в нашата смъртна плът. 12 Така че смъртта действа в нас, а животът – във вас. 13 А като имаме същия дух на вяра според писаното: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим; 14 понеже знаем, че Този, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас. 15 Защото всичко това е заради вас, тъй че благодатта, увеличена чрез мнозината, да преумножи благодарението, за Божия слава.
16 Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се обновява. 17 Защото нашата временна лека скърб ни спечелва вечна слава, която далеч я превишава, 18 като не гледаме на видимото, а на невидимото; защото видимото е временно, а невидимото – вечно.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи