Тематичен / ден 52
Стар Завет
Левит
6
1 Господ още говори на Мойсей, казвайки:
2 Ако някой съгреши и извърши престъпление против Господа, като излъже ближния си за нещо поверено нему или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си,
3 или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; ако съгреши в каквото и да било от тези неща, с които хората съгрешават,
4 и е виновен, то нека върне това, което е отнел с грабеж или което е придобил с неправда, или повереното нему, или изгубеното, което е намерил,
5 или онова, за което се е заклел лъжливо; нека го върне напълно и да прибави една пета част; в деня, когато се намери виновен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи.
6 При свещеника нека принесе на Господа приноса си за престъпление – овен от стадото без недостатък, според твоята оценка, в принос за престъпление.
7 Свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа и ще му се прости всичко, което е сторил и за което е виновен.
Принос за всеизгаряне
8 Господ още говори на Мойсей, казвайки:
9 Заповядай на Аарон и на синовете му, като речеш: Ето закона за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на олтара цяла нощ до сутринта и огънят върху олтара да гори на него непрекъснато.
10 Свещеникът да облече ленената си одежда и ленените си долни дрехи; и да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтара, и да я остави при олтара.
11 Тогава да съблече одеждите си и да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.
12 А огънят върху олтара да гори непрекъснато; да не угасва; всяка сутрин свещеникът да слага отгоре дърва да горят и да нарежда всеизгарянето, и да изгаря тлъстината на примирителните приноси.
13 Огънят да гори непрекъснато на олтара; да не угасва.
14 Ето и закона за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред олтара.
15 И свещеникът, като вземе една пълна шепа чисто брашно от хлебния принос и от дървеното му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, да ги изгори на олтара като негов спомен, за благоухание пред Господа.
16 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде, на свято място; в двора на шатъра за срещане да го ядат.
17 Да не се пече с квас. От Моите приноси им дадох това за дял; пресвято е, както приноса за грях и приноса за престъпление.
18 Всички Ааронови потомци от мъжки пол да ядат от него. Това ще бъде вечен дял от Господните приноси чрез огън във всичките ви поколения: всеки, който се допре до тях, ще бъде свят.
19 Господ още говори на Мойсей, казвайки:
20 Ето приноса, който Аарон и синовете му трябва да принесат на Господа в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за постоянен хлебен принос, половината сутрин и половината вечер.
21 На тава да се сготви с дървено масло; сготвено да го донесеш; във вид на печени късове да принесеш хлебния принос за благоухание пред Господа.
22 Онзи от синовете му, който ще стане помазан свещеник вместо него, да го принесе; вечен закон е да се изгаря цял за Господа.
23 Всеки хлебен принос, принесен от свещеника, да се изгаря цял; да не се яде.
Принос за грях
24 Господ още говори на Мойсей, казвайки:
25 Кажи на Аарон и на синовете му: Ето закона за приноса за грях: на мястото, където се коли всеизгарянето, да се коли и приносът за грях пред Господа; пресвят е.
26 Свещеникът, който го принася за грях, да го яде: на свято място да се яде, в двора на шатъра за срещане.
27 Всичко, което се допре до месото му, ще бъде свято; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свято място.
28 А глиненият съд, в който е бил варен, да се строши; ако ли е бил варен в меден съд, той да се изчисти и да се измие с вода.
29 Всеки от мъжки пол от свещеническите семейства да яде от него; той е пресвят.
30 И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да се извърши умилостивение в светилището, да не се яде; с огън да се изгаря.
© Библейска лига - България7
Принос за престъпление
1 Ето и закона за приноса за престъпление; той е пресвят.
2 На мястото, където колят всеизгарянето, да колят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтарът наоколо.
3 От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която обвива вътрешностите,
4 двата бъбрека с тлъстината по тях към слабините и булото на черния дроб, (което да извади от бъбреците);
5 и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън на Господа; това е принос за престъпление.
6 Всеки от мъжки пол от свещеническите семейства да го яде; на свято място да се яде; той е пресвят.
7 Както е приносът за грях, така е и приносът за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.
8 А който свещеник принася нечие всеизгаряне, този свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.
9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.
10 А всеки хлебен принос, смесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.
Принос за примирителна жертва
11 Ето и закона за примирителната жертва, която ще се принася на Господа:
12 ако някой я принася за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити, омесени с дървено масло, и безквасни кори, намазани с дървено масло, и пити от чисто брашно, омесени с масло.
13 А освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.
14 И от приноса си да принесе по едно от всички тези неща за възвишаем принос на Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.
15 И месото от благодарствената примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не се оставя от него до сутринта.
16 Но ако приносът е по оброк, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който се принася жертвата; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;
17 но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря на огън.
18 И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то онзи, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се зачете жертвата; това е осквернение; и онзи, който би ял от нея, да носи беззаконието си.
19 Месото, до което се е допряло нечисто нещо, да не се яде, а да се изгори на огън; а от неоскверненото месо да яде всеки, който е чист;
20 но онзи, който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господнята примирителна жертва, той да се изтреби от народа си.
21 Също и онзи, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота или до нечисто животно, или до каквато и да било нечистотия, и яде от месото на Господнята примирителна жертва, той да се изтреби от народа си.
Забрана за ядене на тлъстина и кръв
22 Господ още говори на Мойсей, казвайки:
23 Кажи на израиляните: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо, нито от овца, нито от коза.
24 Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка друга нужда; но да не ядете от нея.
25 Защото, който яде тлъстина от животно, принесено в жертва чрез огън на Господа, ще се изтреби от народа си.
26 И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.
27 Който яде каквато и да е кръв, ще се изтреби от народа си.
Делът на свещениците
28 Господ още говори на Мойсей, казвайки:
29 Кажи на израиляните: Който принася примирителна жертва на Господа, нека принесе част от нея като принос на Господа.
30 Със собствените си ръце да принесе Господните приноси чрез огън; да принесе тлъстината с гърдите, като полюшва гърдите за движим принос пред Господа.
31 И свещеникът да изгори тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарон и на синовете му.
32 И дясната плешка да давате на свещеника като възвишаем принос от примирителните си жертви.
33 Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясната плешка за свой дял.
34 Защото Аз взех от израиляните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и плешката на възвишаемия, и ги дадох на свещеника Аарон и на синовете му за техен вечен дял от израиляните.
35 Това е делът от Господните приноси чрез огън за Аарон и за синовете му, от деня, когато представи синовете си, за да свещенодействат пред Господа,
36 който дял Господ заповяда да им дават израиляните от деня на помазването им. Това е тяхно вечно право във всичките им поколения.
37 Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещенията и за примирителната жертва,
38 който Господ даде на Мойсей на Синайската планина, когато заповяда на израиляните да принасят приносите си на Господа в Синайската пустиня.
© Библейска лига - БългарияНов Завет
2 Коринтяни
9
1 А наистина излишно е да ви пиша за даване помощи на светиите;
2 понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонците, че Ахая още от миналата година е приготвена; и вашата ревност е подбудила повечето от тях.
3 А пратих братята, да не би да излезе празна нашата похвала за вас в това отношение, та да бъдете, както съм казвал, приготвени;
4 да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не кажа вие, в тази увереност.
5 И тъй, намерих за нужно да помоля братята да дойдат по-напред при вас и да приготвят предварително вашата отрано обещана милостиня, за да бъде готова като милостиня, а не като изнудване.
Да сеем щедро
6 А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.
7 Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не по принуда; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.
8 А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така че като имате всякога и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело;
9 както е писано:„Разпръсна щедро, даде на сиромасите,правдата Му трае довека.“
10 А Този, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеитба, и ще направи изобилни плодовете на вашата правда,
11 за да бъдете богати във всяко отношение и щедри при всякакъв повод, и чрез нас вашата щедрост ще породи благодарност към Бога.
12 Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарности се излива пред Бога;
13 понеже поради служението, чрез което сте се доказали, те славят Бога за вашето послушание, съпътстващо изповядването на Христовото благовестие, и за щедростта на вашето споделяне с тях и с всички.
14 А и в молитвите им за вас сърцата им ще закопнеят за вас поради дадената ви изобилна Божия благодат.
15 Да благодарим на Бога за Неговия неизказан дар!
© Библейска лига - БългарияПсалми и Притчи