Тематичен / ден 66
Стар Завет
Числа
8
Запалване на светилата
1 И Господ говори на Мойсей, казвайки:
2 Говори на Аарон, кажи му: Когато палиш светилата, седемте светила да светят отпред на светилника.
3 И Аарон направи така; запали светилата отпред на светилника, както Господ заповяда на Мойсей.
4 И ето каква беше направата на светилника: изкован беше от злато; от стъблото до цветята си беше изкован; според образеца, който Господ бе показал на Мойсей, така направи той светилника.
Отделянето на левитите
5 Господ говори още на Мойсей, казвайки:
6 Вземи левитите измежду израиляните и ги очисти.
7 И така да направиш за очистването им: поръси ги с очистителна вода и нека обръснат цялото си тяло, и изперат дрехите си, и се очистят.
8 После да вземат едно теле заедно с хлебния му принос от чисто брашно, смесено с дървено масло; а ти да вземеш друго теле в принос за грях.
9 И да доведеш левитите пред шатъра за срещане, и да събереш цялото общество израиляни;
10 и когато доведеш левитите пред Господа, нека израиляните положат ръцете си на левитите;
11 и Аарон да принесе левитите пред Господа като принос от страна на израиляните, за да служат те на Господа.
12 И като положат левитите ръцете си на главите на телетата, ти да принесеш единия в принос за грях, а другия за всеизгаряне на Господа, за да направиш умилостивение за левитите.
13 И да поставиш левитите пред Аарон и пред синовете му, и да ги принесеш като принос на Господа.
14 Така да отделиш левитите от израиляните; и левитите ще бъдат Мои.
15 А след това левитите да влязат, за да служат в шатъра за срещане, когато си ги очистил и си ги принесъл като принос.
16 Понеже те са Ми изцяло дадени измежду израиляните, вместо всичките първородни от израиляните, които се раждат, съм ги взел за Себе Си.
17 Защото всичките първородни измежду израиляните са Мои – и човек, и животно; в деня, когато поразих всичките първородни в Египетската земя, осветих ги за Себе Си.
18 А левитите взех вместо всичките първородни измежду израиляните.
19 Левитите нарочно дадох на Аарон и на синовете му измежду израиляните, за да служат вместо израиляните в шатъра за срещане и да правят умилостивение за израиляните, за да не се появи напаст сред израиляните, ако се приближат при светилището.
20 Тогава Мойсей и Аарон, и цялото общество израиляни постъпиха с левитите точно както Господ беше заповядал на Мойсей за левитите.
21 И тъй, левитите се очистиха от греховете си и изпраха дрехите си; и Аарон ги принесе като принос пред Господа, и Аарон направи за тях умилостивение, за да ги очисти.
22 И след това левитите влязоха в шатъра за срещане, за да вършат службата си пред Аарон и пред синовете му; както Господ беше заповядал на Мойсей за левитите, така им сториха.
23 Господ говори още на Мойсей, казвайки:
24 Ето определеното за левитите: от двадесет и пет години и нагоре да постъпват на служба в шатъра за срещане;
25 а над петдесет години да престават да служат и да не работят повече,
26 но да помагат на братята си при изпълнение на задълженията им в шатъра за срещане; а те самите да не служат. Така да постъпваш с левитите, колкото за службата им.
© Библейска лига - България9
Пасхата
1 И в първия месец на втората година, откакто излязоха от Египетската земя, Господ говори още на Мойсей в Синайската пустиня, казвайки:
2 Нека направят израиляните пасхата на определеното ѝ време.
3 На четиринадесетия ден от този месец привечер да я направите, на определеното ѝ време; според всичките закони и наредби за нея да я направите.
4 И тъй, Мойсей каза на израиляните да направят пасхата.
5 Направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер в Синайската пустиня; точно както Господ беше заповядал на Мойсей, така направиха израиляните.
6 Но имаше някои, които бяха нечисти поради допир с мъртво човешко тяло, та не можеха да направят пасхата в онзи ден; и в същия ден те дойдоха пред Мойсей и пред Аарон,
7 и казаха на Мойсей: Ние сме нечисти поради допир с мъртво човешко тяло; защо да ни спират да принесем Господния принос на времето, отредено между израиляните?
8 А Мойсей им рече: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.
9 И Господ говори на Мойсей, казвайки:
10 Кажи на израиляните: Ако някой от вас или от потомците ви е нечист поради мъртво тяло или е далеч на път, нека и той направи пасхата на Господа;
11 нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви.
12 Да не оставят нищо от нея до утрото и да не трошат кост от нея; да я направят според всичките повеления за пасхата.
13 А който е чист и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, този човек ще бъде изтребен измежду людете си, понеже не е принесъл Господния принос на времето му, този човек ще носи греха си.
14 И ако някой чужденец, който е пришълец между вас, желае да направи пасхата на Господа, нека я направи според повеленията за пасхата и според наредбата за нея; един закон трябва да имате и за чужденеца, и за местния.
Облакът над скинията
15 И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление;
16 Така ставаше винаги; облакът я покриваше денем, а нощем – огненото явление.
17 И когато се вдигнеше облакът от шатъра, тогава израиляните тръгваха; и където застанеше облакът, там израиляните разполагаха стан.
18 По Господне повеление тръгваха израиляните и по Господне повеление разполагаха стан; докато облакът стоеше над скинията, те оставаха в стана си.
19 И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израиляните пазеха Господнята заръка и не тръгваха;
20 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господне повеление оставаха разположени в стана и по Господне повеление тръгваха.
21 И понякога облакът стоеше само от вечер до заран; но пак на сутринта, когато се вдигнеше облакът, тогава и те тръгваха; когато се вдигнеше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгваха.
22 Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дни или един месец, или една година, то и израиляните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се вдигнеше, те тръгваха.
23 Според Господне повеление разполагаха стан и според Господне повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Мойсей.
© Библейска лига - България10
Сребърните тръби
1 И Господ говори на Мойсей казвайки:
2 Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за вдигане на становете.
3 Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество при тебе до входа на шатъра за срещане.
4 Ако засвирят само с едната, да се съберат при тебе първенците, Израилевите хилядници.
5 Когато засвирите тревога, да се вдигат становете, които са разположени на изток;
6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се вдигат становете, които са разположени на юг. Да свирят тревога, за да тръгват на път.
7 А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче не за тревога.
8 И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон за поколенията ви.
9 И когато излизате на война в земята си против неприятеля, който ви потиска, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени от Господа, вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.
10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Еова, вашият Бог.
11 През втората година на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.
12 И израиляните потеглиха от Синайската пустиня стан по стан; и облакът застана в Паранската пустиня.
13 Вдигнаха се те за първи път, както Господ беше заповядал чрез Мойсей.
14 Първо се вдигна знамето в стана на юдейците според дружините им; и над дружините им беше Наасон, Аминадавовият син.
15 Над дружините на племето на исахарците беше Натанаил, Суаровият син.
16 А над дружините на племето на завулонците беше Елиав, Хелоновият син.
17 Тогава, като се свали скинията, потеглиха гирсонците и мерариевците, които носеха скинията.
18 После се вдигна знамето на Рувимовия стан според дружините им; и над дружините им беше Елисур, Седиуровият син.
19 Над дружините на племето на симеонците беше Селумиил, Сурисадаевият син.
20 А над дружините на племето на гадците беше Елиасаф, Деуиловият син.
21 Тогава потеглиха каатовците, които носеха светилището; и скинията се поставяше до пристигането им.
22 После се вдигна знамето в стана на ефремците според дружините им; и над дружините им беше Елисама, Амиудовият син.
23 Над дружините на племето на манасийците беше Гамалиил, Педасуровият син.
24 А над дружините на племето на вениаминците беше Авидан, Гидониевият син.
25 После се вдигна знамето в стана на данците, последни от всички станове, според дружините им; и над дружините им беше Ахиезер, Амисадаевият син.
26 Над дружините на племето на асирците беше Пагиил, Охрановият син.
27 А над дружините на племето на нефталимците беше Ахира, Енановият син.
28 Така ставаше пътуването на израиляните според дружините им, когато потегляха.
29 В това време Мойсей каза на Хобаб, син на мадиамеца Рагуил, Мойсеевия тъст: Ние отиваме на онова място, за което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал добро на Израиля.
30 Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя при рода си.
31 А Мойсей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш къде трябва да разположим стан в пустинята и ще бъдеш око за нас.
32 И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, ще направим и ние на тебе.
33 И тъй, изминаха три дни път от Господнята планина; и ковчегът на Господния завет вървеше пред тях три дни път, за да им търси място за почивка.
34 И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.
35 И когато ковчегът се вдигнеше на път, Мойсей казваше: Стани, Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат пред Тебе онези, които Те мразят.
36 А когато се спираше, той казваше: Върни се, Господи, при десетките хиляди на Израил.
© Библейска лига - БългарияНов Завет
2 Тимотей
1
1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, за прогласяване обещания живот, който е в Христа Исуса, –
2 до Тимотей, възлюбеното ми чадо: Благодат, милост, мир да бъде с тебе от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.
Насърчение за вярност
3 Благодаря на Бога, на Когото служа, като прародителите ми, с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си нощем и денем,
4 и спомняйки си сълзите ти, копнея да те видя, за да се изпълня с радост.
5 Понеже си припомням твоята нелицемерна вяра, която първо я имаше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, а както съм уверен, и у тебе.
6 По тази причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.
7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.
8 И тъй, не се срамувай от свидетелството за нашия Господ, нито от мене – затворник за Него, но участвай в страданията за благовестието по силата, дадена от Бога,
9 Който ни е спасил и призовал със свято призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена ни в Христа Исуса преди вечните времена,
10 а сега открита чрез явлението на нашия Спасител Христос Исус, Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието,
11 на което аз бях поставен вестител, апостол и учител.
12 Затова и така страдам. Но не се срамувам, защото зная в Кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден онова, което съм Му поверил.
13 Имай за образец здравите думи, които си чул от мене, с вяра и любов в Христа Исуса.
14 Онова добро нещо, което ти е било поверено, опази чрез Святия Дух, Който живее в нас.
15 Ти знаеш това, че всички в Азия се отвърнаха от мене, между които са Фигел и Ермоген.
16 Господ да покаже милост към дома на Онисифор, защото той много пъти ме подкрепяше и не се срамуваше от оковите ми,
17 а, напротив, когато беше в Рим, старателно ме търси и ме откри.
18 Господ да му даде да намери милост пред Господа в онзи ден; а колко ми помогна в Ефес, ти знаеш твърде добре.
© Библейска лига - БългарияПсалми и Притчи