Тематичен / ден 75

Стар Завет

Числа

24

Третото пророчество на Валаам

1 И Валаам, като видя, че беше угодно на Господа да благославя Израил, не отиде както друг път да търси гадания, а обърна лицето си към пустинята. 2 И като повдигна очи, Валаам видя Израил, заселен според племената си; и Божият Дух дойде на него. 3 И започна словото си, казвайки:
Валаам, син Веоров, говори,
човекът с отворени очи говори;
4 говори онзи, който чу Божиите думи,
който видя видението от Всесилния,
който падна в изстъпление,
но имаше очите си отворени:
5 Колко са красиви твоите шатри, Якове,
твоите скинии, Израилю!
6 Като долини са разпрострени,
като градини по речни брегове,
като алоини дървета, насадени от Господа,
като кедри покрай водите.
7 Ще се излива вода из ведрата му
и потомството му ще се простира в много води;
царят му ще бъде по-велик от Агага
и царството му ще се възвеличи.
8 Бог го изведе от Египет;
има силата на див вол.
Ще пояде неприятелските нему народи,
ще строши костите им и ще ги удари със стрелите си.
9 Легнал е и лежи като лъв,
като лъвица – кой ще го вдигне?
Благословен, който те благославя!
И проклет, който те проклина!
10 Тогава гневът на Валак пламна против Валаам и изпляска той с ръце; и Валак каза на Валаам: Аз те повиках да прокълнеш неприятелите ми, а ти три пъти все ги благославяш. 11 Сега бягай и се махай; исках да те въздигна до голяма почит, но ето, Господ те лишава от почит. 12 А Валаам каза на Валак: Не казах ли аз и на твоите посланици, които ми прати: 13 Ако би ми дал Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, не мога да престъпя Господнето повеление и да направя добро или зло от себе си, но онова, което Господ проговори, него ще кажа? 14 И сега аз си отивам при своите люде; ела да ти кажа какво ще направят тези люде на твоите люде в последните дни.

Четвъртото пророчество на Валаам

15 И като започна словото си, каза:
Валаам, син Веоров, каза,
човекът с отворени очи каза,
16 каза онзи, който чу думите Божии,
който има знание за Всевишния,
който видя видението от Всесилния,
който паднав изстъпление,
но имаше очите си отворени:
17 Виждам го, но не сега;
гледам го, но не отблизо.
Ще изгрее звезда от Яков
и ще се въздигне скиптър от Израил.
Ще порази моавските първенци
и ще погуби всичките Ситови потомци.
18 Едом ще бъде завладян,
още Сеир ще бъде завладян от неприятелите си,
а Израил ще действа мощно.
19 Владетел ще произлезе от Яков
и ще погуби останалото от града.

Последни пророчества на Валаам

20 А като видя Амалик, продължи словото си и каза:
Амалик е пръв между народите,
но краят му е гибел.
21 А като видя кенейците, продължи словото си и каза:
Яко е твоето жилище,
и положил си гнездото си на канара,
22 но кенейците ще се разорят,
когато Асур те заплени.
23 Още продължи словото си и каза:
Уви! Кой ще остане жив,
когато Бог извърши това?
24 Но кораби ще дойдат от крайморията на Китим
и ще смирят Асур, и ще смирят Евер;
но и техният край е гибел.
25 Тогава, като стана Валаам, тръгна и се върна у дома си; също и Валак тръгна по пътя си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

6

Исус нахранва петте хиляди

1 След това Исус отиде на отвъдната страна на Галилейското, тоест, Тивериадското езеро. 2 И след Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните. 3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си. 4 А наближаваше юдейският празник, Пасхата. 5 Исус, като повдигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези? 6 (А това каза, за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи.) 7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко. 8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза: 9 Тук у едно момченце се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова души. 10 Исус рече: Накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой. 11 И Исус взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите, колкото искаха. 12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. 13 И тъй, от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тези, които бяха яли. 14 Тогава човеците, като видяха знамението, което извърши, казаха: Наистина, Този е Пророкът, Който щеше да дойде на света.
15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли самичък на хълма.

Исус ходи по водата

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото 17 и влязоха в ладия, и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус не бе дошъл още при тях; 18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. 19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се. 20 Но Той им каза: Аз съм; не бойте се! 21 Тогава бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
22 На другия ден народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладия, освен една, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладията, но че учениците Му бяха тръгнали сами 23 (обаче други ладии бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил), 24 и тъй, народът, като видя, че Исус Го няма там, нито учениците Му, те сами влязоха в ладията и дойдоха в Капернаум, и търсиха Исуса.

Исус, Хлябът на живота

25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука? 26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 27 Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си. 28 Затова те Му рекоха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела? 29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил. 30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш? 31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат“. 32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Мойсей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е хля бът, който слиза от небето и дава живот на света. 34 Те Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб. 35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее, и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее. 36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте и пак не вярвате. 37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя; 38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил. 39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. 40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.
41 Тогава юдеите възроптаха против Него, задето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето. 42 И казаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето? 43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си. 44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден. 45 Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога“. Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене. 46 Не че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца. 47 Истина, истина ви казвам: Който вярва [в Мене], има вечен живот. 48 Аз съм хлябът на живота. 49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха. 50 Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. 51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее довека, да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, [която Аз ще дам] за живота на света.
52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му? 53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. 54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. 55 Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. 56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене и Аз в него. 57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. 58 Този е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с тоя хляб, ще живее довека, а не както бащите ви ядоха манната и измряха. 59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

Много ученици напускат Исус

60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша? 61 Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват против това, рече им: Това ли ви съблазнява? 62 Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкият Син да възлиза там, където е бил преди? 63 Духът е, Който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са. 64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде. 65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене, ако не му е дадено от Отца.
66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него. 67 Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? 68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот 69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Помазаникът, Син на живия Бог]. 70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол? 71 Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи