Тематичен / ден 81

Стар Завет

Числа

30

Оброци

1 Така също Мойсей говори на началниците от племената на израиляните, казвайки: Ето какво заповяда Господ: 2 Когато някой мъж направи оброк на Господа или се закълне с клетва и обвърже душата си със задължение, нека не нарушава думата си, а да извърши всичко, което е излязло от устата му.
3 Също, ако някоя жена направи оброк на Господа и се обвърже със задължение през младостта си, в бащиния си дом, 4 и баща ѝ чуе оброка ѝ и задължението, с което е обвързала душата си, и баща ѝ не ѝ каже нищо, тогава всичките ѝ оброци си остават в сила и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, остава в сила. 5 Но ако ѝ забрани баща ѝ в деня, когато чуе, то никой от оброците ѝ или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще ѝ прости, понеже ѝ е забранил баща ѝ.
6 Но ако се омъжи, а е обвързана с оброка или с необмислена дума, излязла от устата ѝ, с която е обвързала душата си, 7 и мъжът ѝ, като чуе, не ѝ каже нищо в деня, когато чуе, тогава оброците ѝ остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, остават в сила. 8 Но ако ѝ забрани мъжът ѝ в деня, когато чуе, тогава той ще унищожи оброка, който е взела върху себе си, и несмислената дума, излязла от устата ѝ, с която е обвързала душата си, и Господ ще ѝ прости.
9 Оброк, направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си, остава върху нея.
10 Но ако една жена е направила оброк в къщата на мъжа си или е обвързала душата си с клетвено задължение 11 и мъжът ѝ е чул и не ѝ е казал нищо, нито ѝ е забранил, тогава всичките ѝ оброци остават в сила и всичките задължения, с които е обвързала душата си, остават в сила. 12 Но ако в деня, когато е чул, мъжът ѝ ги е унищожил, тогава онова, което е излязло от устните ѝ относно оброците ѝ и относно обвързването на душата ѝ, не ще остане в сила; мъжът ѝ ги е унищожил и Господ ще ѝ прости. 1 3Мъжът ѝ може да утвърди и мъжът ѝ може да унищожи всеки оброк и всяко клетвено задължение за смиряването на душата ѝ; 14 но ако мъжът ѝ ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките ѝ оброци и всичките ѝ задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил, защото не ѝ е казал нищо в деня, когато ги е чул. 15 Но ако ги унищожи по-късно, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.
16Това са повеленията, относно оброците, които Господ заповяда на Мойсей да се пазят между мъж и жена му, между баща и дъщеря му в младостта ѝ, докато е в бащиния си дом.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

12

Заговорът за убийството на Исус

1 А шест дни преди Пасхата Исус дой де във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 2 Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата. 3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си изтри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото. 4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза: 5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите? 6 А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея. 7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми. 8 Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не се намирам всякога.
9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само поради Исуса, но за да видят и Лазар, когото възкресил от мъртвите. 10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар, 11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха на страната на Исуса и вярваха в Него.

Тържественото влизане в Ерусалим

12 На другия ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим, 13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, Който иде в Господнето име, Израилевият Цар! 14 А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано:
15 „Не бой се, дъще Сионова.
Ето, твоят Цар иде, възседнал на осле“.
16 Учениците Му отначало не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че това Му бяха сторили. 17 И народът, който беше с Него когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо. 18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение. 19 Затова фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

Исус предрича смъртта Си

20 А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци. 21 И те дойдоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Исуса. 22 Филип идва и казва на Андрей; Андрей и Филип пък казват на Исуса. 23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син. 24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод. 25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми. 27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но за това дойдох на тоя час. 28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя. 29 На това народът, който стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори. 30 Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас. 31 Сега е съд над този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. 32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. 33 А като казваше това, Той даваше да се разбере от каква смърт щеше да умре. 34 А народът Му отговори: Ние сме чули от закона, че Помазаникът пребъдвал довека: тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син? 35 И Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива. 36 Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрезсветлината. Това изговори Исус, отиде и се скри от тях.

Неверието на евреите

37 Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него; 38 за да се изпълни казаното от пророк Исая, който рече:
„Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули?
И мишцата Господня на кого се е открила“?
39 Те затова не можеха да вярват, защото Исая още е рекъл:
40 „Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им,
да не би с очи да видят и със сърца да разберат,
та да се обърнат и да ги изцеля“.
41 Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него. 42 Но пак мнозина и от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 43 защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.
44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Този, Който Ме е пратил. 45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил. 46 Аз дойдох светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене. 47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, а да спася света. 48 Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. 49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря. 50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи