Тематичен / ден 82

Стар Завет

Числа

31

Въздаяние на мадиамците

1 След това Господ говори на Мойсей, казвайки: 2Въздай на мадиамците за израиляните и след това ще се прибереш при людете си.
3 И Мойсей говори на людете, казвайки: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и нека излязат против Мадиам, за да извършат Господнето въздаяние върху Мадиам. 4 По хиляда души от всяко племе от всичките Израилеви племена да изпратите на война. 5 И така, от Израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе – дванадесет хиляди души, въоръжени за бой. 6 И Мойсей ги изпрати на война – по хиляда души от всяко племе, тях и Финехас, сина на свещеника Елеазар, със святите вещи и с тръбите за тревога в ръката му. 7 Те воюваха против Мадиам, както Господ заповяда на Мойсей, и убиха всички мъже. 8 И между убитите бяха Еви, Рекем, Сур, Ур и Рева – петимата мадиамски царе; убиха с меч и Валаам, Веоровия син. 9 Израиляните плениха жените на мадиамците, децата им, всичкия им добитък и всичките им стада; и разграбиха всичкия им имот. 10 А всичките им градове в местата, населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън. 11 И взеха всичко заграбено и всичката плячка – човек и животно. 12 И докараха пленниците, плячката и заграбеното на Мойсей, на свещеника Елеазар и на обществото израиляни в стана на Моавските полета при Йордан, срещу Ерихон.
13 Тогава Мойсей, свещеникът Елеазар и всички първенци на обществото излязоха вън от стана да ги посрещнат. 14 Но Мойсей се разгневи на военачалниците, хилядниците и стотниците, които се връщаха от военния поход; 15 и Мойсей им рече: Защо оставихте живи всички жени? 16 Ето те, по съвета на Валаам, накараха израиляните да се отвърнат от Господа, за да угодят на Пеор, тъй че бе нанесено поражение над Господнето общество. 17 Затова убийте сега всички младежи и всички жени, които са познали мъж. 18 А всички девойки, които не са познали мъж, оставете живи за себе си. 19 И вие останете вън от стана седем дни; вие и пленниците ви, всеки, който е убил човек и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден; 20 очистете и всичките дрехи, и всичко, направено от кожа, козина или дърво.
21 Също и свещеникът Елеазар каза на войниците, които бяха ходили на война: Това е повелението, което Господ заповяда на Мойсей като закон: 22 Само златото, среброто, медта, желязото, оловото и калая, 23 всичко, което може да устои на огън, прекарайте през огън, и ще бъде чисто; обаче трябва да се очисти и с очистителната вода; а всичко, което не може да устои на огън, прекарайте през вода. 24 Тогава на седмия ден да изперете дрехите си и ще бъдете чисти; и след това да влезете в стана.

Разделяне на плячката

25 И Господ говори на Мойсей, казвайки: 26 Ти и свещеникът Елеазар, и началниците на бащините домове от обществото пребройте плячката и пленниците – и човек, и животно, 27 и раздели плячката на две – между войниците, които ходиха на война, и цялото общество. 28 От дела на войниците, които ходиха на бой, отдели като данък за Господа по една душа от петстотин – от людете, от говеда, от осли и от овци; 29 от тяхната половина да вземеш това и да го дадеш на свещеника Елеазар като възвишаем принос на Господа. 30 А от половината на израиляните да вземеш по едно от петдесет – от люде, от говеда, от осли и от овце – от всеки добитък, и да ги дадеш на левитите, които служат в Господнята скиния. 31 И тъй, Мойсей и свещеникът Елеазар сториха, както Господ заповяда на Мойсей.
32 А плячката, освен заграбеното от войниците, беше: шестстотин седемдесет и пет хиляди овце; 33 седемдесет и две хиляди говеда; 34 шестдесет и една хиляда осли 35 тридесет и две хиляди жени, които не бяха познали мъж.
36 И така, половината, делът на онези, които бяха ходили на бой, беше триста тридесет и седем хиляди и петстотин овце; 37 а данъкът за Господа от овцете беше шестстотин седемдесет и пет; 38 тридесет и шест хиляди говеда, от които данъкът за Господа беше седемдесет и две; 39 тридесет хиляди и петстотин осли, от които данъкът за Господа беше шестдесет и един; 40 и шестнадесет хиляди души, от които данъкът за Господа беше тридесет и двама. 41 И Мойсей даде данъка като възвишаем принос Господу на свещеника Елеазар, както Господ заповяда на Мойсей.
42 А половината на израиляните, която Мойсей отдели от войниците, 43 тоест половината за обществото, беше: триста тридесет и седем хиляди и петстотин овце; 44 тридесет и шест хиляди говеда; 45 тридесет хиляди и петстотин осли; 46 и шестнадесет хиляди души. 47 От тази половина за израиляните Мойсей взе по едно от петдесет – от люде и от животни, и ги даде на левитите, които служеха в Господнята скиния, както Господ заповяда на Мойсей.
48 Тогава се приближиха при Мойсей началниците над хилядите от войската – хилядниците и стотниците, 49 и казаха на Мойсей: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни; не липсва ни един от нас. 50 Затова принасяме дар на Господа, всеки каквото е намерил: златни вещи, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа. 51 И Мойсей, и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всички изработени украшения. 52 И всичкото злато от възвишаемия принос, който хилядниците и стотниците принесоха на Господа, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли. 53 (Защото войниците бяха грабили, всеки за себе си.) 54 И Мойсей, и свещеникът Елеазар, като взеха златото от хилядниците и стотниците, донесоха го в шатъра за срещане за спомен на израиляните пред Господа.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

13

Исус измива краката на Своите ученици

1 А преди празника на Пасхата Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. 2 И когато беше готова вечерята (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде), 3 като знаеше Исус, че Отец е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, 4 стана от вечерята, съблече мантията Си, взе кърпа и се препаса. 5 После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която бе препасан. 6 И тъй, идва при Симон Петър. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете? 7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но после ще разбереш. 8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе довека. Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мене. 9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. 10 Исус му казва: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго, освен нозете си, но е цял чист, и вие сте чисти, но не всички. 11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти.
12 А като уми нозете им и си взе мантията, седна пак и им рече: Знаете ли какво ви сторих? 13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв. 14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. 15 Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. 16 Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. 17 Като знаете това, блажени сте, ако го извършвате.

Исус предрича, че ще бъде предаден

18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне Писанието: „Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мене“. 19 Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че съм Аз това, което рекох. 20 Истина, истина ви казвам: който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.
21 Като рече това, Исус се развълнува в духа Си и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 Учениците се споглеждаха помежду си, недоумявайки за кого говори. 23 А на трапезата един от учениците, когото Исус обичаше, беше се облегнал на Исусовото лоно. 24 Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори. 25 А той, като се извърна към Исуса, попита Го: Господи, кой е? 26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залък и ще му го дам. И тъй, като натопи залък, взе и го подаде на Юда Симонов Искариотски. 27 И тогава, след залъка, Сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. 28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му каза това; 29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Исус му казва: Купи, каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите. 30 И тъй, като взе залъка, той веднага излезе; а беше нощ.

Исус предрича отричането на Петър

31 А когато излезе, Исус каза: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него; 32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави. 33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и както рекох на юдеите, така и на вас казвам сега: Където отивам Аз, вие не можете да дойдете. 34 Нова заповед ви давам: Да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. 35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. 36 Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам, не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш. 37 Петър Му каза: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Живота си ще дам за Тебе. 38 Исус отговори: Живота си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от Мене.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи