Тематичен / ден 87

Стар Завет

Второзаконие

1

Заповедта за напускане на Хорив

1 Ето думите, които Мойсей говори на целия Израил на изток от Йордан в пустинята, на полето срещу Суф между Паран, Тофел, Лаван, Хацерот и Ди-Захав. 2 (Има единадесет дни път от Хорив през планината Сеир до Кадеш-Варни.)
3 В четиридесетата година, през първия ден от единадесетия месец, Мойсей говори на израиляните всичко, което Господ му бе заповядал за тях, 4 след като порази аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Аштарот, в Едреи. 5 На изток от Йордан, в Моавската земя, започна Мойсей да изяснява този закон, като казваше: 6 Господ, нашият Бог, ни говори на Хорив, казвайки: Достатъчно сте седели на тази планина. 7 Обърнете се, тръгнете на път и идете в планинската страна на аморейците и при всичките им съседи в планините, в полето, в долините и на юг, и към бреговете морски в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, река Ефрат. 8 Ето, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях.

Поставяне на водачи

9 В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося. 10 Господ, вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето. 11 (Господ, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега и да ви благослови, както ви е обещал!) 12 Как ще нося сам тази тежест – вас и товара от вас, и вашите препирни? 13 Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас. 14 И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добре е да го направим. 15 И взех първенците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас – хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели в племената ви. 16 И в онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му, и чужденеца, който е при него. 17 В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте го до мене и аз ще го изслушвам. 18 И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите.

Изпращане на съгледвачи

19 Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинската страна на аморейците, както Господ, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадеш-Варни. 20 И рекох ви: Дойдохте до планинската страна на аморейците, която ни дава Господ, нашият Бог. 21 Ето, Господ, твоят Бог, ти дава тази земя; върви напред, завладей я, както ти е говорил Господ, Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх. 22 Тогава вие всички дойдохте при мене и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да огледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем. 23 Това ми беше угодно; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе. 24 И те, като тръгнаха, изкачиха се на планината, пристигнаха до долината Ешкол и я огледаха. 25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха; донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ, нашият Бог, ни дава, е добра.

Бунт срещу Господа

26 Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог. 27 Роптахте в шатрите си и казвахте: Понеже ни мразеше Господ, затова ни изведе от Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби. 28 Къде ще вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето, а и Енаковите потомци видяхме там. 29 Но аз ви казах: Да не се ужасявате и да не се боите от тях. 30 Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет, 31 и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място. 32 И въпреки това вие не повярвахте на Господа, вашия Бог, 33 Който вървеше пред вас в пътя нощем в огън, а денем в облак, за да ви търси място къде да поставяте стан и да ви показва пътя, по който да вървите. 34 А Господ чу гласа на думите ви и като се разгневи, закле се: 35 Никой от това нечестиво поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви, 36 освен Халев, Ефониевия син; той ще я види; на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа. 37 И на мене се разгневи Господ заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там; 38 Исус, Навиевият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще води Израил да я наследи. 39 При това, малките ви, за които казахте, че ще станат плячка, чадата ви, които днес не познават още ни добро, ни зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят. 40 А вие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червено море. 41 Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на планината. 42 А Господ ми рече: Кажи им: Да не се изкачвате и да воювате, защото Аз не съм сред вас, да не би да бъдете поразени от неприятелите си. 43 Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планината. 44 Тогава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сеир и до Хорма. 45 И като се върнахте, плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви, нито ви даде ухо. 46 Така стояхте в Кадеш дълго време – колкото дни прекарахте там.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

18

Предаването на Исус
1 Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влязоха Той и учениците Му. 2 А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си. 3 И тъй, Юда, като взе една дружина войници и служители от главните свещеници, и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия. 4 А Исус, като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите? 5 Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше. 6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. 7 Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина. 8 Исус отговори: Казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, оставете тези да си отидат; 9 (за да се изпълни думата, казана от Него: От тези, които си Ми дал, не изгубих ни един). 10 А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх. 11 Тогава Исус каза на Петър: Сложи ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да не я ли пия?

Отвеждането на Исус при Анна

12 И тъй, дружината, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха. 13 И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тази година. 14 А Каиафа беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

Отричането на Петър

15 И след Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника. 16 А Петър стоеше вън до вратата; и тъй, другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та каза на вратарката и въведе Петър. 17 И слугинята вратарка казва на Петър: И ти ли си от учениците на Тоя човек? Той казва: Не съм. 18 А слугите и служителите бяха наклали жарава, защото беше студено, и стояха, та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

Първосвещеникът разпитва Исус

19 А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му. 20 Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, където всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно. 21 Защо питаш Мене? Питай онези, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят какво съм казвал. 22 Когато каза това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника? 23 Исус му отговори: Ако съм изрекъл нещо зло, покажи злото; но ако добро – защо Ме биеш? 24 И Анна Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

Второто и третото отричане на Петър

25 А Симон Петър стоеше и се грееше; и му казаха: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече, казвайки: Не съм. 26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, на когото Петър отсече ухото, каза: Нали те видях аз в градината с Него? 27 И Петър пак се отрече; и начаса пропя петел.

Исус пред Пилат

28 Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да не се осквернят, та да могат да ядат пасхата. 29 Тогава Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Този Човек? 30 В отговор му казаха: Ако не беше Той злодеец, не бихме Го предали на тебе. 31 А Пилат им каза: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: На нас не е позволено да умъртвим никого 32 (за да се изпълни словото, което изрече Исус, като даваше да се разбере с каква смърт щеше да умре). 33 И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти Юдейският Цар ли си? 34 Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене? 35 Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил? 36 Исус отговори: Моето царство не е от тоя свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук. 37 Затова Пилат Му каза: Тогава Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих и за това дойдох на света, да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас. 38 Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и им каза: Аз не намирам никаква вина у Него. 39 А у вас има обичай да ви пускам по един на Пасхата; желаете ли да ви пусна Юдейския Цар? 40 Тогава те пак закрещяха: Не Този, а Варава. А Варава беше разбойник.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи