Тематичен / ден 88

Стар Завет

Второзаконие

2

Странствания из пустинята

1 Тогава се върнахме и пътувахме в пустинята през пътя за Червено море, както Господ ми беше говорил; и дълго време обикаляхме планината Сеир. 2 После Господ ми говори, казвайки: 3Достатъчно сте обикаляли тази планина; върнете се на север. 4 И заповядай на людете: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сеир, и те ще се изплашат от вас. Затова внимавайте добре; 5 да не се биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка, защото на Исав дадох планината Сеир за владение. 6 С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете; 7 защото Господ, твоят Бог, те е благословил във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тази голяма пустиня; през тези четиридесет години Господ, твоят Бог, е бил с тебе; не си останал лишен от нищо. 8 Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сеир, свърнахме по пътя през Араба от Елат и Ецион-Гебер и продължихме по пътя на Моавската пустиня. 9 Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение. 10 (А по-напред там живееха емимите, народ могъщ и многочислен, и високи като енакимите. 11 И те, както енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричат емими. 12 Също и хорейците живееха по-напред в Сеир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.) 13 Станете сега и преминете потока Зеред. И така, преминахме потока Зеред.
14 А откакто тръгнахме от Кадеш-Варни, докато преминахме потока Зеред, изминаха тридесет и осем години; и погина в стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ. 15 Още Господнята ръка беше против тях, като ги изтребваше в стана, докато ги довърши.
16 А като се довършиха и из-мряха всичките воюващи мъже сред народа, 17 Господ ми говори, казвайки: 18 Днес ти ще преминеш Ар, Моавската граница; 19 и като приближиш амонците, не им досаждай и не воювай с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение. 20 (Също и тя се считаше земя на исполините; те по-напред живееха там, а амонците ги наричат замзумими; 21 народ голям, многочислен и едър като енакимите; но Господ ги изтреби пред тях; и те ги заместиха и се заселиха на мястото им; 22 за тях направи, както направи за исавците, които живееха в Сеир, когато изтреби хорейците пред тях, и те ги заместиха и се заселиха на мястото им, където са и до днес; 23 и кафторците излязоха от Кафтор, та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и се заселиха на мястото им.)

Победа над Сихон, цар на Есевон

24 Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти аморееца Сихон, цар на Есевон, и земята му; започни да я завладяваш и бий се с него. 25 Днес ще започна да всявам трепет и страх от тебе върху всичките племена под цялото небе; като чуят за тебе, те ще се разтреперват и ще се ужасяват от тебе.
26 И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сихон с мирни думи: 27 Нека мина през земята ти; право по пътя ще вървя; няма да се отбия ни надясно, ни наляво. 28 С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми даваш вода да пия; само с нозете си да мина, 29 (както ми сториха исавците, които живеят в Сеир, и моавците, които живеят в Ар,) докато мина през Йордан в земята, която Господ, нашият Бог ни дава. 30 Обаче есевонският цар Сихон не склони да минем през земята му, понеже Господ, твоят Бог, закорави духа му и окамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес. 31 А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сихон и земята му; започни да превземаш земята му, за да я наследиш. 32 Тогава Сихон излезе на бой срещу нас в Яца, той и всичките му люде. 33 И Господ, нашият Бог, го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде. 34 В онова време превзехме всичките му градове и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един. 35 Пленихме за себе си само добитъка и плячката от градовете, които превзехме. 36 От Ароир при устието на потока Арнон и от града, който е в долината, до Галаад не се намери град, който да устои против нас; Господ, нашият Бог, ни ги предаде всичките. 37 Само до земята на амонците ти не си се приближил, нито до местата край потока Ябок, нито до планинските градове, нито до която и да е земя, която Господ, нашият Бог ни бе запретил.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

19

Исус, осъден на разпъване на кръст

1 Тогава Пилат взе Исуса и Го би. 2 И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му и като Му облякоха морава дреха, 3 приближиха се при Него и казваха: Здравей, Царю Юдейски! И удряха Му плесници. 4 Тогава Пилат пак излезе вън и им каза: Ето, извеждам ви Го вън, за да познаете, че не намирам никаква вина у Него. 5 И тъй, Исус излезе вън, носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им каза: Ето Човека! 6 А като Го видяха главните свещеници и служителите, извикаха: Разпни Го, разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина у Него. 7 Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син. 8 А Пилат, като чу тая дума, още повече се уплаши. 9 И пак влезе в преторията, и каза на Исуса: Ти откъде си? А Исус не му даде отговор. 10 Затова Пилат Му каза: На мене ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпна? 11 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено отгоре; затова по-голям грях има онзи, който Ме предаде на тебе. 12 Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите обаче викаха, казвайки: Ако пуснеш Този, не си кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на кесаря. 13 А Пилат, като чу тези думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото, наречено Каменно настлание, а по еврейски – Гавата. 14 Беше денят на приготовление за Пасхата, около шестия час; и той каза на юдеите: Ето вашия Цар! 15 А те извикаха: Махни Го, махни, разпни Го! Пилат им каза: Вашия Цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен кесаря. 16 И тогава той им Го предаде да бъде разпнат.

Разпъването

17 И така, взеха Исуса; и Той, сам носейки кръста Си, излезе; и дойде на мястото, наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота, 18 където Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исуса по средата. 19 А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, Юдейският Цар. 20 Този надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпнаха Исуса, беше близо до града, и написаното бе по еврейски, по латински и по гръцки. 21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилат: Недей писа: Юдейският Цар, но – Самозваният Юдейски цар. 22 Пилат отговори: Каквото писах, писах.
23 А войниците, като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и ризата. А ризата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу; 24 тогава те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея, чия да бъде; за да се изпълни Писанието, което казва:
„Разделиха си дрехите Ми,
и за облеклото Ми хвърлиха жребий“.
И тъй, войниците направиха това.
25 А при кръста на Исуса стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина. 26 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето сина ти! 27 После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си.

Смъртта на Исус

28 След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: Жаден съм. 29 А като беше сложен там съд, пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръстика една гъба, натопена в оцет, и я поднесоха на устата Му. 30 И Исус, като прие оцета, рече: Свърши се; и наведе глава, и предаде дух.
31 И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата (защото онази събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилат да им се пребият пищялите и да ги вдигнат от там. 32 Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия, и на другия, които бяха разпнати с Исуса. 33 Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищялите. 34 Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода. 35 И този, който видя, свидетелства за това, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие. 36 Защото това стана, за да се изпълни написаното: „Кост Негова няма да се строши“; 37 и пак на друго място Писанието казва: „Ще погледнат на Него, Когото прободоха“.

Погребението на Исус

38 След това Йосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилат да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. И той дойде и вдигна тялото Му. 39 Дойде и Никодим, който бе идвал по-рано при Него нощем, и донесе около сто литра смес от смирна и алой. 40 И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите според юдейския обичай на погребване. 41 А на мястото, където бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган. 42 Там положиха Исуса поради юдейския Приготвителенден; защото гробът беше близо.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

22

1 За диригента, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом.
Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито чуваш стенанията ми?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш
и нощем, но нямам отдих.
3 Но Ти си Святият,
Който си възцарен сред Израилевите хваления.
4 На Тебе се уповаваха бащите ни;
уповаваха се и Ти ги избави.
5 Към Тебе извикаха и бяха избавени;
на Тебе се уповаваха и не се посрамиха.
6 А аз съм червей, а не човек,
укоряван от човеците и презиран от людете.
7 Всички, които ме гледат, подиграват ми се,
свиват устните си, клатят глава и казват:
8 Той се упова на Господа;
нека го избави;
нека го избави, понеже има благоволение в него.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата;
Ти си ме научил да се уповавам, като бях на майчините си гърди.
10 На Тебе бях оставен от рождението си;
от утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Да не се отдалечиш от мене; понеже скръбта е близо,
понеже няма помощник.
12 Много телци ме обиколиха;
силни васански бикове ме окръжиха.
13 Отвориха срещу мене устата си,
като кръвожаден и ревящ лъв.
14 Разлях се като вода
и разглобиха се всичките ми кости;
сърцето ми стана като восък,
разтопи се всред вътрешностите ми.
15 Силата ми изсъхна като чиреп
и езикът ми прилепна за челюстите ми;
и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 Защото кучета ме обиколиха;
тълпа от злодейци ме окръжи;
прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 Мога да преброя всичките си кости;
хората се взират в мене и ме гледат.
18 Разделиха си дрехите ми
и за облеклото ми хвърлиха жребий.
19 Но Ти, Господи, да не се отдалечиш;
Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Избави от меч душата ми,
живота ми от силата на кучето.
21 Избави ме от устата на лъва
и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!
22 Ще възвестявам името Ти на братята си;
всред събранието ще Те хваля.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го;
цяло Яковово потомство, славете Го;
и бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 Защото не е презрял и не е пренебрегнал скръбта на оскърбения,
нито е скрил лицето Си от него;
а послуша, когато извика той към Него.
25 На Тебе принасям хваление в голямото събрание;
ще изпълня оброците си пред онези, които Му се боят.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят;
ще хвалят Господа онези, които Го търсят;
сърцето ви нека живее вечно.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа
всичките земни краища
и ще се поклонят пред Тебе
всичките племена на народите;
28 защото царството е на Господа
и Той владее над народите.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята;
пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта;
онези, които не могат да опазят живота си.
30 Потомството ще Му служи;
ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му
на люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
© Библейска лига - България