Изказване на Негово превъзходителство г-н Шаул Камиса Раз, 27/01/2013
От ноември 2005 г. Международният ден за възпоменание на Холокоста се отбелязва всяка година в страните, които са избрали да изградят обществата си върху ценностите, свързани с уважение към човешкото достойнство. За съжаление обаче има друга група страни, в които този ден със сигурност не се отбелязва. Всъщност, това са страните, чиито правителства се стремят да предизвикат втори холокост.
Този важен възпоменателен ден е израз на солидарност от страна на множество държави, народи и международни организации, които желаят да помнят и да не забравят, да се поучат от историята и да увековечат спомена за чудовищните престъпления на Холокоста, които бяха извършени от нацисткия режим и всички техни съучастници срещу еврейския народ и други малцинства – престъпления, чрез които беше унищожена около една трета от еврейското население в света.
Забележителен е фактът, че вече няколко години подред, тук, на това място се срещат хора, които са различни в своята религия и култура, но са свързани чрез взаимно уважение и солидарност и заедно отбелязват Международния ден за възпоменание на Холокоста.
Бих искал да подчертая, че този възпоменателен ден е постановен от Общото събрание на Организацията на обединените нации, състояло се на 1.11.2005 г., където представителите на международната общност вземат решение за създаване на конвенция, чийто фокус е защитата на човешките права и предотвратяването на престъпления на геноцид.
Наред с провеждането на възпоменателни събития е нужно темата за Холокоста систематично да се разглежда и изучава в училищата и университетите и всъщност на всяко ниво в обществото. Всеки един от нас, където и да се намира, има сериозната отговорност да се противопостави на лъжите относно Холокоста, с които толкова често се сблъскваме. Ние сме длъжни да застанем срещу всякакви инициативи, подети от държавни лидери и правителства, които отричат Холокоста и с действията си усилено се стремят към това той отново да се повтори.
Заради бъдещите поколения ние сме длъжни да съхраним всеки един детайл и всяка една подробност от цялата информация за Холокоста, която е достигнала до нас; длъжни сме да възстановим като символичен паметник всяко едно място, свързано с концентрационните лагери и лагерите на смъртта. Преди всичко обаче, трябва да положим максимално усилие, за да се съпротивим на всяка форма на ксенофобия, на всяка проява на насилие на етническа или религиозна основа и ясно и недвусмислено да заклеймим подобни явления още в началния им стадий.
Тук бих искал да изразя лично от свое име и от името на Държавата Израел огромната ни признателност към българския народ като цяло и в частност към лидерите на Българската православна църква, към подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев и мнозина други видни общественици от онова време, които предотвратиха унищожението на българските евреи. Наред с това е важно да помним и да не забравяме трагичната съдба на общностите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония, от които 11 343 евреи бяха депортирани в лагерите на смъртта и станаха част от шестте милиона жертви на Холокоста.
В заключение бих искал да използвам тази възможност и да благодаря на представителите на българската държавна власт – на Президента, на Министър- председателя, на Народното събрание, на Кмета на София и кметовете на други български градове, които работят за това да пазят и развиват атмосферата на толерантност и равнопоставеност на всички малцинства в България. Това е нещо, което ясно може да се види и нещо, което ние изключително много оценяваме.
Също така бих искал да благодаря най-сърдечно на всички вас, които направихте това събитие възможно – на п-р Андрей Аврамов и всички участници от църквата-домакин в организирането и провеждането на тази възпоменателна служба – огромно благодаря!
