Как можем да сме сигурни, че Библията е автентична?

Когато стане дума за вяра в Бога на Библията, един от въпросите, които хората най-често си задават, е: „А как мога да съм сигурен, че Библията, с която ние разполагаме днес, е тази, която е била от самото начало?“. Как можем да сме сигурни, с оглед на времето, което е изминало от първоначалното записване на текстовете, че тези текстове са достигнали непроменени до наши дни? Възможно ли е някои неща да са отпаднали, а други – да са били прибавени? Как да разберем има ли грешки, допуснати от хората, които са правили преписите на оригиналните текстове? Изобщо, можем ли да сме сигурни, че Библията, която четем днес, е автентична?

Първият критерий, по който се оценява достоверността на древни исторически документи, е колко време след конкретните събития са били написани текстовете, свидетелстващи за съответните събития. Библиейските новозаветни книги са написани между 40-та и 70-та година сл.Хр. Това означава, че между случването на събитията, описани в Новия Завет, и тяхното записване, е изминало съвсем малко време (Христос е разпънат през 34-та година сл.Хр.). Освен това, по времето, по което новозаветните текстове се появяват за първи път, все още е имало десетки хиляди живи очевидци на живота и делото на Христос и на църквата. Ако записаното в новозаветните текстове не е отговаряло на историческата истина, тези десетки хиляди живи очевидци са можели да го опровергаят.


Вторият критерий за достоверност на даден античен текст е колко на брой ръкописи на този текст са запазени. Съществуват около 5000 гръцки ръкописа на Новия Завет. Най-добрите цели ръкописи са от 350г. сл.Хр. Запазени са и множество ръкописи от по-ранни периоди (100-250г. сл.Хр.), които съдържат отделни книги от Новия Завет (например, четирите евангелия и някои от писмата на апостолите). Тези ръкописи са написани на папируси и техният текст  напълно съвпада със запазените по-късни гръцки ръкописи, съдържащи целия текст на Новия Завет.


Интересно е да се отбележи, че новозаветните книги на Библията имат много повече автентични и оригинални преписи от повечето съчинения на класически автори от същия период. Автентичността на преписите на съчиненията на класическите автори, обаче, не се поставя под съмнение, за разлика от автентичността на Библията. Един такъв пример може да бъде съчинението на Гай Юлий Цезар „За Галската война“. Цезар пише „За Галската война“ около 50г. пр.Хр. Запазени и достигнали до нас са няколко преписа, най-ранният от които е датиран 900 години след датата на първоначалното написване на съчинението. Въпреки това, никой не поставя под съмнение автентичността на това съчинение.


„За Галската война“ не е изключение: повечето антични книги имат запазени най-ранни преписи от 500 и повече години след първоначалното им написване. Запазените ранни преписи на текстовете на Новия Завет не само са с много по-малко отстояние от оригиналните текстове, но и са най-многобройни като брой запазени преписи на античен текст. Освен това, текстовете и на Стария, и Новия завет, са били преписвани на несравнимо по-малки интервали от време от който и да било друг текст в историята на човечеството.


С оглед на близостта на датиране на оригиналното съчинение и най-ранните цели или частични ръкописи, съмненията, че Библейският текст може да е дошъл променен, отпадат и от историческа, и от лингвистична гледна точка. Като автентичност и достоверност на преписи на ръкописите, Новият Завет надминава всички други текстове, написани през  античността и достигнали до наши дни.

“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”

Йоан 3:16