Предвестници на Реформацията

Предвестници на Реформацията - Джон Уиклиф
Джон Уиклиф (ок.1320-1384)

Джон Уиклиф (ок.1320-1384)

Наречен от историците „Зорницата на Реформацията,“ Джон Уиклиф е сред първите предвестници на Реформацията. Роден е в Хипсуел, Йоркшир, учи теология в колежа Балиол, Оксфорд, а след това става и професор в университета. Активно критикува папската традиция, като настоява тя да бъде заменена със „закона на Евангелието.“ Обявява се срещу Кръстоносните походи, хаджилъка, реликвите, участието на църквата в светския живот и силно йерархизираната й структура. Отхвърля индулгенциите, чистилището и устната изповед през изповедник. Организира и обучение и разпращане на пътуващи евангелисти (евангелизатори), като за целта избира миряни и духовни лица, получили подготовка в университета в Оксфорд. Пътуващите евангелисти проповядват ревностно евангелските истини, което предизвиква недоволството на лондонския епископ. На състоял се през 1382 г. в Оксфорд събор учението и твърденията на Уиклиф са осъдени от Кентърбърийския епископ. След като не получава подкрепа от никого на събора, Уиклиф се оттегля, за да работи върху трудовете си.

Уиклиф умира в края на декември 1384 г. Неговите заслуги са толкова големи, че и враговете му са принудени да ги признаят. Съборът в Констанц обаче решава тленните му останки да бъдат изровени и изгорени, което е направено през 1425 г., като прахът е хвърлен в близкия поток.

Библия на Уиклиф, началото на Евангелие от Йоан от копие на превода на Уиклиф от 14 век

Убеден, че Библията трябва да бъде достъпна до всеки човек, Уиклиф се заема с малка група свои сътрудници да я преведе на народен език в периода от 1382 г. до 1395 г. Това е и най-ранният превод на Библията на английски.

Уиклиф не е организирал отделна църква, но впоследствие неговите последователи получават името “уиклифисти” или “лоларди”. Католическата църква жестоко ги преследвала. През 1401 г. на уиклифистите е забранено да проповядват и училищата им са затворени. Издадени са и смъртни присъди: двама духовници и един крояч са изгорени, а лорд Гобхам, който смело осъжда римските заблуди, е затворен в Лондонската кула, обесен и после изгорен (1417 г.).

Учението на Уиклиф се разпространява бързо и в Шотландия, където през 1425 г. Парламентът гласува закон против него. През 1507 г. отново започва гонение против последователите на Уиклиф. По-късно към уиклифистите се присъединяват привържениците на Лутер. Учението на Уиклиф достига и в Чехия, където повлиява и на Ян Хус.


Предвестници на Реформацията - Ян Хус
Ян Хус (ок. 1370 – 6 юли 1415)

Ян Хус (ок. 1370 – 6 юли 1415)

Считаният за първи реформатор Ян Хус е роден в малкото градче Хусинец в Бохемия (днешна Чехия) в селско семейство. Получава бакалавърска (1393), магистърска (1396) и докторска степен (1404) по богословие от Пражкия университет, където става един от най-популярните преподаватели. През 1402 г. е назначен за проповедник и енорийски пастор на църквата „Светите деца на Витлеем.“ За кратко време е и ректор на Пражкия университет. Неговите последователи са известни по-късно като “хусити”.

Със своите проповеди и лекции пред студентите в Пражкия университет, Ян Хус става безспорен водач на чехите в борбата им срещу германското влияние и католическия клерикализъм. Той пише произведенията си на чешки език, съставя чешка граматика и превежда латинската библия Вулгата на чешки език. Под негово ръководство в Пражкия университет започва отстраняване на германските професори и замяната им с чешки, като това приключва през 1409 г. с избирането на Ян Хус за ректор на университета.

Ян Хус остро критикува пороците на висшето германско духовенство. Изказва се против трупането на църковни богатства, като смята, че вечното спасение на хората зависи единствено от Божията воля. Затова търсещите спасение християни не се нуждаели от свещенослужители и особено от висша църковна йерархия. Ян Хус не признава папата за Божи наместник на Земята и иска създаването на чешка национална църква, независима от папската курия.

XVI Вселенски събор в Констанц, Германия

Папството и германското духовенство в Чехия не остават безучастни към набиращото подкрепа чешко национално движение. Ян Хус бива отлъчен от Църквата и през 1412 г. е принуден да напусне Прага. Три години по-късно е призован да се яви на съд пред Констанцкия събор в град Констанц, Германия, където е осъден като еретик. Присъдата му е прочетена на 6 юли 1415 г. от Одоне Колона, бъдещия папа Мартин V.

Изгарянето на Ян Хус на кладата в Констанц, Германия

Ян Хус е изгорен като еретик на клада на централния площад в Констанц. Когато го привързали за стълба и натрупали около него дървата за кладата, придружаващият го кардинал му предложил за последен път да се отрече от учението си. Ян Хус категорично отказал. Той остава верен на думите си, произнесени в една негова проповед: “Ако забележа в заповедите на папата нещо, противоречащо на истината, то аз никога няма да се подчиня, дори ако поставите пред мен огън, приготвен за изгаряне на тялото ми.” След отказа му да се покае, палачът запалил кладата. Тъй като огънят не се разгорял бързо, една старица, случайно попаднала на мястото на екзекуцията, хвърлила няколко сухи съчки в огъня. Виждайки това, Ян Хус, чийто съзнателен живот преминал в защита на бедните, произнесъл: Sancta Simplicitas!, или „О, свещена простота!“

Паметникът на Ян Хус на Староместския площад в центъра на Стария град в Прага

Паметникът е построен през 1915 г. в чест на 500 годишнината от смъртта на Ян Хус. Смъртта на Хус води до активно дистанциране от папското влияние в Бохемия и до военния конфликт от 1419 г. до 1434 г., наречен Хусистки войни. Моравската църква счита себе си за духовен наследник на последователите на Хус, а Мартин Лутер, Ян Амос Коменски, както и немалко страни в Европа са силно повлияни от написаното от него. Хус играе важна роля и за развитието на чешкия език и ортография.